Ъгълче: Чарлс Дарвин - живот в снимки.

Ани Дарвин

Чарлс Дарвин е всеотдаен баща. Тревожи се твърде за здравословното състояние на децата си, опасявайки се от евентуален ефект на инбридинг, тъй като със съпругата му Ема са първи братовчеди.

Дарвин с първородния си син Уилям, 1842г.

Семейството има десет деца. Три от тях умират, а други три - Уилям, Хенриета и Леонард - остават бездетни, сякаш, за да оправдаят страховете на баща си. Елизабет остава "стара мома", а Джордж, Франсис и Хорацио имат съответно четири, две и три деца. Тримата имат и забележителна професионална кариера.

Смъртта на десет годишната Ани оказва съкрушителен ефект върху живота на Дарвин и неговите религиозни възгледи. Той спира да ходи на църква.

Алеята за разходки край Даун Хаус. Тук Дарвин прекарва часове в опит да събере мислите си.

Колекция от миди. Дарвин допринася много с осемгодишните си изследвания за изучаването на тази група. Приключва работа по тях през 1854 година и започва трудът си за видовете.

Известно време работата му по темата за естественият отбор остава на заден план, повече като хоби. Зает е да публикува резултатите от научната си експедиция с "Бийгъл". Но много последователно и упорито през това време събира данни в подкрепа на теорията си, предимно от областта на скотовъдството, както и дългосрочни опити с растения, които му показват, че видовете не са статични.

Най-известната творба на Дарвин - "Произход на видовете", публикувана през 1859 година, с която убеждава през следващите 20 години тогавашната научна общност, че еволюцията е факт. Геният на Дарвин не е само в това, че успява да промени радикално тогавашните схващания за устройството и произходът на живота, но че го е направил без да има ни най-малки познания по генетика (тогава още не е съществувала като наука).

Томас Хенри Хъксли - дългогодишен приятел на Дарвин и ревностен защитник на теорията му за еволюцията, заради която приживе си спечелва прозвището "булдогът на Дарвин".

Алфред Ръсел Уолъс - през 1858г. публикува собствена теория за естествения отбор, независимо от Дарвин. С тези си действия подтиква Дарвин също да публикува своята.

С напредване на възрастта се увеличава славата на Дарвин, както и годините му прекарани в боледуване. Тъй като е считан за международна знаменитост, много колекционери му пишат с молба за автограф. Този е от колекцията на Джордж Бекалони.

Известна карикатура на Линли Самбърн за последната книга на Дарвин - "Образуването на растителния хумус чрез действието на земните червеи".

Камъкът използван от Дарвин, за да измерва потъването в резултат от дейността на червеите.

Даун Хаус малко след смъртта на Дарвин, през април 1882г.

Погребението.

Години след смъртта му, през 1915г., в пресата се появява трогателната история за лейди Хоуп, която не присъства в нито един документиран момент от живота на Дарвин, но на която той на смъртния си одър споделил отричането си от еволюционната теория и връщането си към християнската вяра. Всичко това е опровергано, разбира се, от децата и близките на Дарвин.