понеделник, 4 октомври 2010 г.

Конвергентна еволюция: Торбести и Плацентни бозайници

    

Торбестите в Австралия и плацентните бозайници в северното полукълбо представляват пример за конвергентна еволюция. Тези два подкласа бозайници са се адаптирали в хода на еволюцията по идентичен начин към определени хранителни навици, начин на придвижване и климатични условия. Двете групи се отделят от общ предшественик преди около 90млн. години. Молекулярни изследвания показват, че нито един от съвременните разреди торбести бозайници не е на повече от 65млн. години, а всички те са наследници на торбестите, които заселват Гондвана след К/Т периода. Въпреки че почти цялата последвала еволюция на торбестите протича в южното полукълбо, те почти сигурно са възникнали първо в северните континенти. Пълната липса на южноамерикански фосили на кредни торбести показва, че те са мигрирали от Северна в Южна Америка в края на Креда.

Разположение на континентите през К/Т периода.
 
 

    Преди 200млн. години Австралия е била част от Гондвана, която е включвала още Африка, Мадагаскар, Нова Зеландия, Антарктида и Южна Америка. Когато Гондвана се разделя, Австралия остава изолирана от останалата суша в продължение на следващите 100млн. години. Торбестите навлизат в Австралия преди това разделяне и от там нататък започва тяхната независима еволюция. Един единствен фосил на зъб, от плацентен бозайник, намерен в Австралия, показва, че и двете групи – плацентни и торбести – се разпространяват на южния континент, но само торбестите оцеляват. Това означава, че торбестите конкурират успешно плацентните в Австралия. Нещо, което не се наблюдава никъде другаде.

     Днес в Австралия живеят около 200 вида торбести и много малко плацентни. Торбестите развиват многобройни адаптации и заемат разнообразните ниши в Австралия, също както плацентните в северното полукълбо.


Ето няколко примера:  




Sminthopsis leucopus

Apodemus agrarius

  


Торбестите мишки, също като плацентните в северното полукълбо, са дребни, изключително пъргави катерачи, обитаващи нискиа растителност. Живеят под земята и нощем излизат, за да събират храна. Двете групи имат сходен външен вид и специализации.



Talpa europaea
 

Торбестите къртици подобно на плацентните къртици в северното полукълбо живеят под земята, ровейки тунели в меката почва в търсене на насекоми. Обтекаемата форма на тялото и приспособените за копаене предни крайници са адаптации за подземен начин на живот. Кадифената козина улеснява придвижването сред почвата. Цветът на козината е бял до оранжев при торбестите и сив до черен при плацентните къртици. 

Vombatus ursinus
Marmota monax
                                                            
                                                                                                                                                                        

  Вомбатите наподобяват северноамериканските мармоти. Притежават подобни на гризачите зъби, с които изгризват корени и други части на растенията, с които се хранят. И двете групи изравят дупки в земята.
 
Macrotis lagotis


Lepus europaeus



Бандикутите са сходни със зайците. Притежават добре развити задни крайници, които определят характерният им начин на придвижване - с подскоци. Дългите уши показват важната роля на слуха. Бандикутите имат разнообразна диета - насекоми и растения, докато зайците са изключителни вегетарианци.  

Thylacinus cynocephalus

Canis lupus
 
 



Тасманийският вълк, обитавал някога Австралия и о.Тасмания, отговаря на плацентните вълци в северното полукълбо. Крайниците им са адаптирани за бягане, а челюстите и зъбите - пригодени за хищнически начин на живот.

Марсупиалните и плацентни бозайници на Австралия и северното полукълбо са пример за това, което наричаме конвергентна еволюция - животни, които не са близки в родствено отношение, могат да развият сходни черти, благодарение на това, че заемат идентични екологични ниши в отделните континенти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар