понеделник, 30 март 2015 г.

Лошото лице на природозащитата

Запитвали ли сте се защо обществото е настроено почти винаги срещу мерките за опазване на дадена местност, природна забележителност или вид? Особено у нас. Защо приемат наложените в тази връзка ограничения като ощетяване, като нещо, което вместо да е от полза за обществеността, е насочено срещу нея?

Един от отговорите на този род въпроси можем да намерим в събития като неотдавна изминалото "Часът на Земята", което ни приканва да забравим за електричеството в продължение на поне час на една конкретна дата всяка година, с което пък да покажем съпричастност към дадена природозащитна идея. Тази година бяха реките... Реките са хубаво нещо. Но бяхме призовани да ги почетем като принизим електричеството до нещо лошо, нещо вредно. Като, забележете, тези призиви дойдоха по радиото, телевизията, интернет. Схващате иронията. Цялата тази кампания не е нищо повече от подмолно възползване от незнанието на хората, с цел да бъдат принудени да действат или мислят по определен начин и от това да бъде извлечена полза. И това е само един пример. Членовете на дадено общество в по-голямата си част нехаят за науката. Смятат я за нещо адски сложно, трудно и считат за най-добре да я оставят в ръцете на малцина ненормалници, които да се грижат за произтичащите от нея блага, без да ги занимават излишно с докарващи им единствено главоболие подробности. Това безразличие към науката освен до слабо развито критично мислене води и до други опасни последици - на незапознатите можеш лесно да пробуташ почти всяка идея, стига тя да звучи или наукоподобно, или поне сърцераздирателно, възвишено, а напоследък дори най-общо казано - Ню ейдж. Смесването на науката, необходима за опазването на дивата природа, с подобни идеи, необходими за манипулиране на общественото мнение, води до природозащитата в днешния й вид - блудкава, отнесена, размита.

 Има все пак и нещо положително в цялото това стряскащо безумие. Часът на Земята и подобните му идват да ни покажат в какво всъщност се състои конфликтът на природозащитата с обикновените граждани на обществото, загрижени единствено за своето оцеляване и просперитет. Проблемът е, че същността на природозащитата им се представя като набор от дейности, необходими за опазване на дивата природа и насочени срещу хората. Като нещо, което се прави за природата и единствено в името на природата. Това създава у обществото погрешна представа за природозащитниците като външни, като чужди, като членове на друга общност, като обитатели на друга планета дори или като представители на различен биологичен вид. Сещате се какъв е биологичният смисъл на това. Първо близките, после далечните, както гласи древна поговорка. Това дава поводи на обществото да се обединява срещу външните нашественици в техния безценен, подреден свят. Дава му основания да ги обяви за врагове. Което пък от своя страна отваря вратичка за всички, които биха искали да се възползват от ситуацията. Всички, които нямат търпение да се облагодетелстват материално, унищожавайки дадена природна забележителност, получават шанс да привлекат обществото на своя страна. Безумно лесно е - просто се обявяват за защитници на обществото от злия враг, природозащитниците. Това много често е достатъчно, за да маскират истинските си и не така човеколюбиви цели, стоящи зад привидно загриженото им поведение. Но в крайна сметка, когато разчиташ на необразоваността на хората, за да ги манипулираш и водиш в определена посока, трябва да си наясно, че това винаги може да се обърне срещу теб. Че това е оръжие, което лесно може да премине в чужди ръце.

Нека си припомним каква е всъщност истинската роля на природозащитното движение, каква трябва да бъде неговата същност и какви са неговите цели. На първо място целите на природозащитата са съхраняване на здрава околна среда за функционирането на нормално общество. Природозащитата не е самоцел. Тя служи на хората. Природозащитата е тясно свързана с науката и като такава не използва непроверени методи и не разпространява непроверени факти. Науката не стои нито зад обожествяването на природата и възприемането й като личност, нито зад "Часът на Земята", нито зад анти-ГМО движенията. Преплитайки каузи с патриотарски и вегански движения и всякакви антивакс и други модерни напоследък антиразум идеологии, почитащи природата като нещо свещено и отделно от човека и боравещи с понятия като холистично, парапсихология, себепознание, мантра, прераждане и др., природозащитата се обявява срещу хората. Плаши ги. Популярното не винаги е най-правилно, особено що се отнася до идеологиите. Стремежът да се угоди и приглася на набиращите сила Ню ейдж движения не е от полза за природозащитата като цяло. Замислете се, възможно ли е да има клон на науката, който да се води не от научни принципи, а от модерни идеологии. Отговорът е и трябва да бъде само един - не може! Примери много - всички така наречени "алтернативни учения", които няма на какво друго да разчитат, освен на надеждата да привлекат на своя страна заблудените и лековерни хорица чрез пробутване на изфабрикувани, сглобени и добре опаковани лъжи. Нима природозащитата желае да се асоциира с това? Стига се дори дотам да се отъждествява със заклеймяването на технологичния прогрес. Прокрадват се призиви за "назад към природата", природосъобразно хранене, природосъобразно производство... Сами разбирате, че така няма как да се спечели общественото доверие. Това е признак за безсилие, безидейност и слаба подготовка на кадрите. Публичното, демонстративно отдръпване от научните методи, на чиято база са разработени всички принципи на природозащитата, е зрелищно харакири, уронващо престижа на тази млада наука с иначе огромен потенциал.

Разбира се, не е необходимо всички членове на дадено общество да притежават сериозна научна подготовка. Необходимо е просто да бъдат информирани за ползата от здравата околна среда за тях и за бъдещето на децата, които отглеждат и към които са отговорни. Хората трябва да са наясно, че изучаването на биологичните видове и съобщества в околната ни среда е също толкова важно, колкото изучаването на състава на въздуха, който дишаме, или водата, която пием. Събраните по този начин данни трябва да послужат за разработване на стратегии и методи за съхраняването на тази природна среда във възможно най-благоприятен за развитието и функционирането на обществото ни вид. Това трябва да се прави от достатъчно компетентни и разумни специалисти, отдадени на своята работа и наука, така както сме поверили грижата за здравето си на лекарите. Това е необходимо да се прави не защото всеки вид на нашата планета е свещено и неприкосновено нещо, имащо право на живот. Не! Свещени неща не съществуват, а животните се раждат, живеят и умират, също като нас, хората. И планетата не се интересува дали ще затрием един, пет или пет хиляди вида от лицето на земята. Това се е случвало безброй пъти в историята на живота. Но хората трябва да знаят, че ако се наложи да предотвратим подобно нещо днес, ще го направим, защото е необходимо за добруването на нашия вид. Нали помните - първо близките, после далечните?

Не на последно място, понякога се налага опазването на местности и видове с чисто научна цел. Сещате се - онази наука, без която съвременното ни общество не може. Да, учените се нуждаят от своите си забулени в тайни, понякога странни и винаги изглеждащи безумно сложни нещица, за да работят успешно и да постигат все повече успехи в името на обществото, на нас хората. Нещо, което няма как да отрече всеки, който ползва удобствата на цивилизацията и технологиите. Аз, разбира се, все още храня надежди, че бъдещето на природозащитата ще направи остър завой и ще поеме по пътя на разума, в тясно сътрудничество с науката в борбата срещу фалшивото и най-вече в полза на хората. А надежда ми дават всички колеги и приятели, ангажирани професионално и лично с идеите на българската природозащита като неотменна част от биологичните науки. Макар и с ясното съзнание, че пътят за излизане от блатото ще бъде дълъг и труден.

събота, 14 март 2015 г.

Цената на безценното

Човек лесно може да затъне до уши в публикации из интернет, целящи да ни представят малки човешки бебенца по един умилителен и миловиден начин, с което да ни развълнуват и просълзят. Всъщност това не е никак сложна задача. Всеки, който е внимавал в час по биология, знае, че нашите гени, в стремежа си да оцеляват поколение след поколение, ни заставят да полагаме грижи и да обезпечим оцеляването на онези индивиди, в които е най-вероятно да се помещават. Съответно еволюцията се е погрижила да ни инсталира чувства, с които да гарантира това. Егоистично, но факт. Това е причината да сме загрижени най-вече за децата си, предполага се, че те носят поне 50% от нашите гени. След това за племенници, братовчеди и др., с които ни свързва някакво близко роднинство. После следват членовете на една общност, едно племе, град, държава... Следва филтриране по вид, клас и т.н. Това е причината, например, да намираме за сладки малките котенца, но не и злощастните малки мушички. Това е биология! Всички тези „възвишени” чувства и действия са продиктувани от джуркащи се в кръвта ни хормони под строгия контрол на гените.

Бидейки разумно същество, за човека се предполага, че умее да подчинява инстинктите на разума си, да ги контролира и дори игнорира. Да бъде обективен, така да се каже. Да, ама не. Ако такава генетическа обективност беше възможна, интернет пространството нямаше да прелива от сладникави снимки на човешки бебета, тържествени новини за увеличаване на човешката раждаемост или бременни/многодетни човешки майки. Ако това беше възможно, също така нямаше написаното от мен да ви прозвучи скандално, обидно и дори престъпно. Но най-вероятно точно това чувствате, докато четете. 

Искате ли примери за видове, чиито бебета са истински безценни? Ето няколко:

- Амурски леопард  - популацията им се е увеличила до цели 57 индивида в Русия и 12 индивида в прилежащите територии на Китай. Тъжно, а?;

-  Насекомото от остров Лорд Хау Dryococelus australisостанали са 24 индивида, обитаващи една скала на острова.

- Бразилският нирец Mergus octosetaceus250 индивида...
Списъкът е дълъг, безценни бебета колкото щеш. Имате интернет, търсете си ги. Но знайте – човешките бебета не са сред тях.

Време е да бъдете свалени на земята с факта, че видът Homo sapiens не е заплашен от изчезване. Човешките бебета са сладки и безценни единствено за родителите си. Аз, например, обожавам своите. Така и трябва да бъде. Обективно погледнато обаче те са напаст. Ние сме напаст. Също както вие не се просълзявате от умиление при вида на новоизлюпени бебета хлебарки. Всяко новородено човешко бебе, при скоростта, с която нараства популацията ни, означава необходимост от добив на още ресурси от и без друго изчерпаната ни биосфера.

Един от първите термини, който бива набутван в главата на всеки еколог, минаващ курс на обучение по специалността си, е т. нар. overpopulation. Опасно явление със страховити последици, което при липса на естествени хищници, какъвто е случаят с човеците, води до постепенно изтощаване на средата, глад, жажда и свирепа конкуренция за малкото останали ресурси, което пък води до рязко понижаване на числеността – population crash. Това е нормалният ход на събитията. Съжалявам, че ще ви разбия илюзиите, но по този начин действа природата – тази любяща майка на всички ни. Така че, колкото по-малко се прехласваме по себе си като вид, като стара мома пред огледало, толкова по-малка вреда ще нанасяме на природата, респективно и на своите настоящи и бъдещи уж безценни бебета, които иначе толкова много обичаме и с такова умиление споменаваме.


Но успокойте се. Това е възможно единствено в моите мечти, както и на още неколцина здравомислещи индивиди. То реално няма да се случи. Хората няма да спрат да смятат себе си за специални. Няма да престанат да се разграничават от екологичните принципи и закони. Няма да спрат да пръскат тревожни заглавия при най-малкия спад в раждаемостта някъде по света. Няма да променят начина си на мислене, така че снимки на захаросани човешки бебета и новини за поредното (n-милиардно) уникално човешко раждане ще продължат да заливат медийното пространство. Можете да спите спокойно, „безценни”!