Предизборната кампания в България е в разгара си. Затова сега е точното време да си поговорим за симптомите на фасадната опозиция.
Накратко това са:
- Избягване на дебати: обикновено представителите на фасадната опозиция не влизат в словесни битки с реалните си опоненти в неконтролирана среда;
- Селективно участие в медии: избирателно участие в само определени подкасти и формати с предварителен сценарий, като често в същите формати участва предизборно и статуквото;
- Избягване на конкретика и използване на "общи приказки": никога не обещават конретни мерки срещу статуквото, не ги изричат, не ги обличат в думи, но използват гръмки неопределени фрази като "държавата ни е завладяна" или "народът обедня, но аз ще го оправя";
- Избягване на интервюта на живо: Няма да ги видите да отговарят на въпроси без предварително изготвен списък и отговори към тях;
- Подозрителен синхрон със статуквото: докато театрално демонстрират опозиция и дори враждебност, повеждат мръсни кампании, вадят компромати и плюят по ЕДИН И СЪЩ политически конкурент.
За тези, както и други симптоми на фалшивата опозиция трябва да следите. Театърът, който се разиграва пред очите ви, се разиграва не за друго, а защото статуквото е решило, че сте достатъчно глупави, за да се вържете. Ами покажете им, че ви подценяват!
Живеем във века на информацията — свят, в който сме постоянно заобиколени от данни, новини и мнения. Днес всеки от нас има достъп до огромно количество информация и може, според нуждите си, да събира и анализира различни източници, преди да вземе решение.
Това ни дава безпрецедентна свобода — но и отговорност: да избираме внимателно на какво вярваме и как го използваме.
Ширещата се илюзия за опозицията на Радев ми даде повод да напиша тези редове. Искам да останат някъде черно на бяло. И ако Радев спечели изборите и вземе, че направи и правитлество, а после подозрително ви заприлича на Борисов и Пеевски, да размахам пръст в стил „аз казах ли ви!“
Ирония ли е, че при целия този океан от информация, който ни залива, вместо да търсим задълбочена и полезна информация, най-популярни в мрежата често са теми като (в момента на писане на статията) „Мирча Луческу“, „Като две капки вода“, „седмичен хороскоп“ или „магнитни бури“? Всъщност, това не е просто случайност.
Вниманието ни все по-често се привлича от съдържание, което е лесно за възприемане, емоционално или развлекателно. Когато информационното пространство се насища с подобни теми — риалити формати, светски истории и съмнителни „прогнози“ — по-сериозните и значими въпроси естествено остават на заден план. Така фокусът се измества от теми, които биха помогнали на хората да вземат информирани и рационални решения.
Това не означава непременно, че съществува централизирана или координирана стратегия. По-скоро става дума за дългосрочен ефект от съчетанието между търсенето на печалба и конкуренцията за внимание — механизъм, който постепенно оформя средата, в която живеем и избираме. И в крайна сметка пресечната точка между двете често се използва за контрол над вота на избирателите.
Така в крайна сметка вниманието на избирателя е пренасочено и политическият театър не попада под лупа.
Започналата преди години конфронтация между Делян Пеевски и Румен Радев създаде общо впечатление, че двамата са абсолютно противоположни. Че са политически врагове. Че единият е статукво, а другият – спасител.
Задълбочените разследвания и анализи на шепа журналисти веднага разкриват фалшивата фасада на това "съперничество". През годините има много изследвания и данни, че всъщност Радев и Пеевски играят в един отбор. Няма да се спирам сега на тях, защото текстът ще стане прекалено дълъг. А и вече казах, че информацията си е там, в интернет, достъпна за всеки, който се интересува.
Вместо това искам да дам няколко исторически примера за фалшива опозиция, за контрол върху опозицията, за политически театър, който дава на избирателите илюзия за избор. Примерите са страшни. Примерите са ужасяващи. Историята е безкомпромисен, брутален учител. Но ние упорито отказваме да се научим.
Затова прочетете тези примери. Те зловещо ще ви напомнят на случващото се у нас. Уплашете се! Уплашете се до смърт. И на 19-ти април излезте да гласувате!
Фасадната опозиция в исторически план винаги започва със създаването на партии и "лидери", които изглеждат независими. Те критикуват шумно властта, но никога не предприемат някакви реални промени.
Много важна характеристика е опита за унищожаване на реалната опозиция. В абсолютен синхрон всички партии от статуквото и фалшивата опозиция предприемат мръсни кампании срещу реалната опозиция. И това ли ви звучи познато? А дано!
Няколко конкретни примера.
Руска империя – операцията на Тайната полиция, Охранката
Ключова фигура е Евно Азеф, който е едновременно лидер в революционната организация (есери) и агент на режима. Участва в организиране на атентати, докато същевременно докладва на властта. Това е един от най-известните случаи на дълбоко проникване и контрол и манипулация на опозиция отвътре.
Нацистка Германия – контрол върху „разрешената“ опозиция
По време на режима на Адолф Хитлер. По време на така наречения процес Gleichschaltung всички партии са или забранени, или подчинени. Създава се фасада на политическа система, а опозицията е елиминирана или напълно контролирана и служи само за легитимност.
Румъния – Секуритате и „дисиденти“
По време на режима на Чаушеску тайната полиция, Securitate, внедрява агенти сред дисидентите. Създават се „контролирани“ критици на властта. Така се следи и неутрализира реалната опозиция и се симулира наличие на недоволство.
Китай – „демократически партии“
Китайска комунистическа партия изгражда така наречения Обединен фронт. Какво представлява той? Това са множество малки партии, които обаче не се борят за власт, а подкрепят линията на ККП. Това е пример за институционализирана форма на контролирана опозиция в рамките на системата.
Полша (комунистически период)
По време на управлението на Полската обединена работническа партия са формирани „сателитни“ партии, които са формално различни, но всъщност подкрепят властта и нямат реална автономия.
Ето и няколко съвременни примера. Не е случайно, че всичките са от доказани съвременни диктатури!
Русия и „системната опозиция“. Диктатор – Владимир Путин.
Партии като Комунистическа партия на Руската федерация и ЛДПР по време на предизборна кампания критикуват властта. След това често подкрепят ключови решения и не застрашават сериозно управлението. Това е класически пример за „контролирана опозиция“.
Турция и „удобната опозиция“. Диктатор – Реджеп Таип Ердоган.
Схемата е подобна на руската. А резултатът е предсказуемо запазване на властта.
Учете се от историята. Дайте шанс на нормалността. Да, методите на статуквото са толкова шлифовани и усъвършенствани през вековете, те не са от вчера. Но това не означава, че няма начини за противодействие. Също както в природата, хищника и жертвата се следват един друг в развитието на някакви умения и приспособления. Ако газелата развие способност да бяга бързо, хищникът се научава да дебне в засада, или придобива издържливост за дълго преследване.
Следете всички подробности, бъдете бдителни. Случайности не съществуват, както във вселената, така и в ежедневието, пък камо ли в политиката. И ако ви се струва, че всички са се наговорили да плюят вкупом по една или друга партия, то значи наистина са се наговорили. И целта е да ви бъде отнета възможността да ги свалите от власт. Да им отнемете хранилката. Защото те друго, освен да крадат парите ви, не могат да правят. Излезте, гласувайте и им попречете да го направят!
ПП: Представяте ли си Бойко Борисов или Делян Пеевски извън властта? С какво си представяте, че биха се занимавали, за да поддържат стандарта на живот, с който са свикнали? Какви лични умения и таланти, чрез които да постигнат нещо, имат? А Румен Радев? Какво, пилот ли? На раздрънканите МИГ-ове, които никой не иска да ремонтира? Или на селскостопанска авиация може би? Смешно, нали? Никой от посочените няма реални качества за правене на пари по честен път. А те са свикнали на МНОГО ПАРИ. На мноооого пари. Без да се трудят. И ще преобърнат и света, за да си ги осигурят. От вашия джоб.
Ливанската телевизия Al Mashhad показала кадри от хижа „Петрохан“, докато коментира убийството на лидера на Хизбула Хасан Насрала. Репортажът всъщност е за ливанец, чието име не се споменава, но който е идвал в България след убийството на Насрала, за да си получи възнаграждението, което му се полагало за издаване на местонахождение.
Това е не просто шокиращо. Това изисква много, много обяснения от родните безполезни и продажни служби и институции. Жертва ли са момчетата от Петрохан на ненаситните гърла, завладели българската мутрополитическа реалност?
В репортажа, разпространен от Фактор, се споменава, че парите в България трябва да предаде лице на име Мартин. И точно в този момент се появяват кадрите от „Петрохан“ (0:48). Та, кой е Мартин? Какво общо имат шестимата с убийството на Насрала? Замесени ли са? Използвани ли са? Ако да, защо не са били защитени от българските служби и институции, а впоследствие и разследвани? Има само две обяснения - или нашите служби не са знаели, което означава, че са абсолютно некадърни, безполезни и дори опасни, или са знаели, но поради други причини не са действали като по този начин са жертвали шестима български граждани, което ги прави безполезни и опасни.
И не на последно място, сега на фона на тези нови разкрития още ли ще ни се обяснява, че шестимата от Петрохан са се самоубили, защото са будисти??
Случаят с шестте убийства в хижа Петрохан и край връх Околчица се превърна в ежедневна дъвка, с която политици се опитват да окалят опозицията, а медиите до голяма степен им пригласят. Това всъщност може да резултира в омаловажаването и нормализирането на нещо чудовищно. А именно – шест убийства! И съпътстващото ги гнусно и извратено омърсяване без съд и присъда, напомнящо на едни тъмни времена в българската история, когато хора биват убивани, самоубивани и изчезвани от комунистите без доказана вина.
Казвам всичко това на фона на поредната порция записи от камери, спускани от институции и служби на час по лъжичка, с твърдението, че те вече били доказвали нещо. Записите са откъслечни, а не последователни. На тях не присъства самият акт на убийствата. Не се вижда и самото полагане на телата пред хижата. Всъщност не се вижда нищо категорично. Но! Виждат се отново кадри, свързани с вярванията на убитите. И неизбежно възниква въпросът – защо, аджеба, ни занимават от сутрин до вечер с техните духовни вяпвания, секта, религия или каквото там е било?
Първо, като убеден атеист искам да заявя, че за мен всякакви религии, вярвания, духовни учения и прочее са еднакво глупави и ненужни. Но хората имат право на тях! Точка. Конституцията на Република България дава право на всеки български гражданин да изповядва каквато си религиозна/духовна/философска нелепица ще. Защо институциите, наред с медиите, ежедневно занимават аудиторията с вярванията на убитите от Петрохан и защо опитват да внушат някакъв негативен контекст във всичко това?
Ами за по-удобно. За колкото по-извратена, по-шантава и по-странна се представи вярата им, толкова по-убедени ще са хората, че самоубийствата са вариант.
В последните записи има, например, кадри с ритуални поклони на няколко човека, за които се твърди, че са насочени към Ивайло Калушев. Не е ясно дали е баш тъй. Но това, което е ясно, е, че няма абсолютно никакво значение дали хора там са се кланяли на определен човек, когото са приемали за духовен водач! Вярващите така правят! Нима християните не правят това с поповете в църквите? Всъщност съвсем елементарен сърч показва, че будистките практики са препълнени с подобни поклони. Те се изучават и практикуват ежедневно.
И ето ви сега едно клипче, което не е от Петрохан, но на което има инструкции за практикуване на абсолютно същия поклон!
Хайде сега „разследващите“ да вземат да докажат, че будистите по принцип са самоубийци. Защото очевидно по един абсурден начин се опитват да убеждават нас, че будистките вярвания на хората от хижата са някакво доказателство за нещо, свързано с тяхната смърт. А всъщност това доказва единствено, че правят всичко възможно да насочват общественото внимание в грешна посока. Защо ли?
