събота, 9 април 2022 г.

Слава Україні


21 век, Европа. Суверенна държава бива нападната от друга. Населението ѝ – натирено зад граница в отчаян опит да спаси децата, бъдещето на нацията. Цивилните ѝ граждани стават жертва на най-кървавите в новата история на континента военни престъпления, геноцид и нечовешка агресия. Градовете, домовете, културните паметници, болниците и театрите в градове и квартали са изравнени със земята.

Осиротелите златни поля на Украина са пропити с кръв. Ръцете на руските фашисти са изцапани с тази кръв. Кръв, която ги настървява като бесни кучета и те искат още и още смърт и разрушения. Орките на Путин изпълзяват от дълбините на московския Мордор на пълчища със светнали от ненавист и жажда за убийства очи. Там няма светлина, няма надежда, няма дори мъничка, миниатюрничка причина, която да убеди света, че нещо може да се промени по пътя на доброто и членоразделната реч.

Не, това не е приказка, на която предстои щастливата развръзка. Не е сценарий на НВО. Тук няма да видите войските на Ланистър да се притичат на помощ на Старк в общата битка срещу белите бродници от Севера, във Великата война между живота и смъртта. Напротив. В тази битка Украина е сама. Изтъргувана от западните си приятели за газ, петрол и малко стомана. Пожертвана в името на ненарушимия комфорт в иначе имащите се за цивилизовани наши общества.

И докато някои от тях опитват да измият срама от лицата си като снабдяват самотния украински воин с всичко, което могат, нашите родни „политици“ се спотайват ужасени, че може да изгубят постовете си. Те са се вкопчили в спасяването на коалиция, от която може да няма нито смисъл, нито бъдеще, ако злото не бъде спряно там – в осиротелите поля на Украина.

И докато целият свят се е обединил и изпраща цялата налична, възможна и невъзможна помощ на смелия воин, Корнелия Нинова се изправя гордо пред българския народ и ясно заявява, че нито един патрон няма да замине за Украина с нейния подпис!!! Това са думите на български политик, част от коалиция, управляваща европейска България.  Защото г-жа Нинова явно смята, че ако убиват детето ѝ, не бива да ѝ даваме оръжие да го защити. За нея е най-нормалното нещо да подритнеш оръжието на поваления надалече, за да може агресорът да го довърши бързо, в името на мира. Толкова за човешкото в ценностите на българските политици, дами и господа. Напускайте държавата. Тук надежда вече отдавна няма.

А някъде в нощната тишина, на стотици километри от клането, седнал удобно в западното си кресло, пред западния си телевизор един български патриот измрънква, че бягащите от кланетата жени и деца му пречат да си паркира западната кола, докато просълзен вдига наздравица за единствената си любов – Русия.

слава україні