21 век, Европа. Суверенна държава бива нападната от друга. Населението ѝ – натирено зад граница в отчаян опит да спаси децата, бъдещето на нацията. Цивилните ѝ граждани стават жертва на най-кървавите в новата история на континента военни престъпления, геноцид и нечовешка агресия. Градовете, домовете, културните паметници, болниците и театрите в градове и квартали са изравнени със земята.
Осиротелите златни поля на Украина са пропити с кръв. Ръцете
на руските фашисти са изцапани с тази кръв. Кръв, която ги настървява като
бесни кучета и те искат още и още смърт и разрушения. Орките на Путин изпълзяват
от дълбините на московския Мордор на пълчища със светнали от ненавист и жажда
за убийства очи. Там няма светлина, няма надежда, няма дори мъничка,
миниатюрничка причина, която да убеди света, че нещо може да се промени по пътя
на доброто и членоразделната реч.
Не, това не е приказка, на която предстои щастливата
развръзка. Не е сценарий на НВО. Тук няма да видите войските на Ланистър да се притичат
на помощ на Старк в общата битка срещу белите бродници от Севера, във Великата
война между живота и смъртта. Напротив. В тази битка Украина е сама. Изтъргувана
от западните си приятели за газ, петрол и малко стомана. Пожертвана в името на ненарушимия
комфорт в иначе имащите се за цивилизовани наши общества.
И докато някои от тях опитват да измият срама от лицата си
като снабдяват самотния украински воин с всичко, което могат, нашите родни „политици“
се спотайват ужасени, че може да изгубят постовете си. Те са се вкопчили в
спасяването на коалиция, от която може да няма нито смисъл, нито бъдеще,
ако злото не бъде спряно там – в осиротелите поля на Украина.
И докато целият свят се е обединил и изпраща цялата налична,
възможна и невъзможна помощ на смелия воин, Корнелия Нинова се изправя гордо пред българския народ и ясно заявява, че нито един патрон няма да замине за Украина с
нейния подпис!!! Това са думите на български политик, част от коалиция,
управляваща европейска България. Защото
г-жа Нинова явно смята, че ако убиват детето ѝ, не бива да ѝ даваме оръжие да
го защити. За нея е най-нормалното нещо да подритнеш оръжието на поваления
надалече, за да може агресорът да го довърши бързо, в името на мира. Толкова за човешкото в ценностите
на българските политици, дами и господа. Напускайте държавата. Тук надежда вече
отдавна няма.
А някъде в нощната тишина, на стотици километри от клането,
седнал удобно в западното си кресло, пред западния си телевизор един български
патриот измрънква, че бягащите от кланетата жени и деца му пречат да си паркира
западната кола, докато просълзен вдига наздравица за единствената си любов –
Русия.
слава україні