сряда, 13 септември 2023 г.

За пилоните, границите и патриотизма.... в природата

Поляната на Рожен, преди пилона

Вълната от маскирани като патриотични прояви на различни политици и други публични личности, която ни залива напоследък, провокира размисли за тази склонност на човека да кичи не само родното си място със свои символи, но и различни природни обекти и дори други живи същества. Българската природа, българското море, българските гори... Гръмките патриотични имена на мечката Бойка, лешоядът Балкан, щъркелът Ставри...

Оставяме настрана факта, че националната принадлежност не е нечия лична заслуга, за да бъде повод за гордост. Повод за гордост могат и трябва да бъдат само лични постижения - благодарение на усилен труд, талант и отдаденост към професия или кауза. Фактът, че някой е роден в определено географско място, наречено България, не е негова лична заслуга, не е нещо, за което е положил усилия. Усилия се полагат за спечелване на конкурс за работа, например, и това може да бъде повод за гордост. Ако някой от тези патриоти се беше родил в друга географска локация, примерно Пакистан, щеше да се гордее по същия начин, че е пакистанец, без да има заслуга за това. 

Обикновено нужда от подобно афиширане изпитват хора, които нямат лични постижения, с които да се гордеят, но пък имат патологична амбиция да бъдат забелязвани. Хора без образование, без специални умения, без постижения в някаква област, които отгоре на всичко са и мързеливи. Тези хора именно се хващат за патриотичната сламка - ами тогава пък ще се гордеем, че сме българи. Това не изисква усилие, не изисква трудолюбие или някакво образование. Просто си се раждаш българин. Чудесно. Следва обаче намирането на публика, пред която да се гордеят. А да се фукаш, че си българин, можеш единствено пред някой, който не е. 

И тук имам лоша новина за всички горди псевдо патриоти. Всъщност никой, ама абсолютно никой извън България не се интересува какви пилони забиваме, колко е площта на знамето, което веем, какви гръмки имена даваме на животни и местности, колко патриотични цитата сме татуирали на гърбовете си. Никой и пет пари не дава. Точно толкова, колкото и вие се вълнувате или завиждате на севернокореец, издигнал 160-метров пилон със знамето си или на американец пеещ химна си с ръка на сърце - тоест никак. Тези неща са за ВЪТРЕШНА употреба. 

Унищожената поляна на Рожен

И тук българският (а вероятно не само) псевдо патриот посяга на природата. Щях да сложа посяга в кавички, но всъщност посягането е толкова буквално понякога, че насълзява очи. Като с изринатата, бетонирана и унищожена Роженска поляна, на която се веят патриотичните чувства на тълпата, като мръсно бельо. Красивата Роженска поляна е българска и ще се гордеем с нея... Красивата Роженска поляна обаче беше унищожена от първобитните чувства на българина. Но дори и да не беше, нека поразсъждаваме може ли изобщо природата да бъде нечия. 

Имат ли заслуга американците за това, че Големият Каньон е в САЩ? Имат ли заслуга бразилците, че Амазонската джунгла се намира в Бразилия? Също толкова заслуга имат новозеландците за това, че пещерата на светещите червеи се намира в Нова Зеландия, или пък австралийците - за това, че в Австралия е Големият бариерен риф. Могат да бъдат дадени много, наистина много примери в това отношение, защото природата е там, където еволюцията на планетата я е "поставила" и това няма нищо общо нито с действията, нито с желанията или емоциите на хората, живеещи на това място.

По друг начин стои въпросът със сътворени от човека неща - градове, катедрали, мостове, музика, живопис, литература, спорт... Много често това е резултат от нечий огромен талант и усърден труд и в този случай авторът на тези красоти и постижения заслужава гордост и признание. А ние получаваме наслада от неговия труд и това е всичко, защото ако нямаме принос за сътворяването им, нямаме повод и за гордост. 

Сътворените от човека граници и националности нямат никаква стойност в дивата природа. И това ясно личи, когато погледнем един грандиозен и понякога много зрелищен процес в природата - миграцията. Данните от маркирани от български природозащитници птици показват огромните разстояния, които животните изминават, без да дават и пет пари за начертаните от човека граници. Над 16000 км за 8 месеца изминава мъничката червеногуша гъска, маркирана със сателитен предавател в България от експерти на Зелени Балкани. За един месец ловен сокол посети Румъния два пъти, като стигна почти до Букурещ, Гърция - един път, като мигрира до Кавала, два пъти Турция, единият от които почти до Истанбул и източната част на Сърбия, от където долита обратно до Димитровград. Най-грандиозната документирана миграция пък е тази на полярната рибарка, която изминава разстояние от близо 90000 км! От единия полюс до другия. А пеперудата монарх в Америка изминава на ден над 400 км по време на миграция.

Стотици подобни примери от природата ни показват, че планетата ни е общ дом за всички живи същества и единственото, което трябва да правим, е не да я делим с въображаеми линии и да се караме или тупаме в гърдите с тях, а да се грижим за нея. Заедно. Защото ресурсите на обществото ни до един идват от дивата природа. Не от границите, не от пилоните. От природата идват! А тя функционира пълноценно в цялостта си. Не на парче.