сряда, 15 септември 2010 г.

Бозайниците през Палеоцен (първа част).

  
Бозайниците се появяват за първи път през Триас, по времето на динозаврите. През Мезозоя повечето бозайници са били дребни, хранещи се с насекоми и водещи нощен начин на живот, докато динозаврите били доминиращата форма на живот на сушата. Това рязко се е променило преди около 65 млн. години, когато динозаврите изчезнали, с изключение на техните потомци – птиците – вероятно след метеоритен сблъсък. В началото на Палеоцен светът останал на практика без мегафауна на сушата. Това именно е било условието за последвалия еволюционен успех на бозайниците. Само 10 млн. години по-късно, в края на Палеоцен, те заели голяма част от освободените екологични ниши. Затова смятам, че си заслужава да отделя по-особено внимание именно на този период от еволюцията на бозайниците, макар и той да не е така атрактивен на пръв поглед. 

Череп на Deltatherium fundaminis.

Въпреки впечатляващото си разнообразие, повечето палеоценски бозайници са били доста примитивни, в сравнение с днешните. Най-често те са притежавали само наченки на специализациите, характерни за потомците им от по-късни епохи, като оптимизация на зъбите за преработка на конкретна храна или адаптации на крайниците. Палеоценската бозайникова фауна често е наричана архаична. Началото на следващата епоха – Еоцен – се характеризира с модернизирането й. Няколко групи бозайници, с нови, по-съвременни черти, се разпространили в северното полукълбо по това време, когато започва упадъкът на архаичната фауна.
Палеоценът е ключов период в историята на бозайниците. За съжаление фосилните находки от този период са оскъдни, а за някои части на света липсват. Затова можем само да предполагаме как е изглеждала фауната по времето на изчезването на динозаврите. Дори там, където има фосилни находки, много видове са представени само от характерни зъби и много рядко от скелети.

Няма коментари:

Публикуване на коментар