В древни времена изследванията са се базирали основно върху преброяване на поколенията в свещените текстове. Например Манетон (ІV-ІІІ в. пр. н. е.), древноегипетски жрец и историк, прави списък с всички династии, фараони и богове, които са царували до това време. Според този списък Земята е на 38000 години. В началото на 17 в. пък ирландският архиеп. Джеймс Ушер приема юдео-християнския Стар завет буквално и пресмятайки поколенията на библейските персонажи определя, че дата на началото на сътворението е 23 октомври 4004 г. пр. н. е. (преди около 6000 години).
James Ussher 1581-1656 |
С бързото развитие в областта на европейската наука, предимно след 17 век, става все по-ясно, че Земята е на много повече от няколко хилади години. Някои учени отхвърлят теологичните методи и започват да търсят други, с помощта на които да определят възрастта на земята на базата на естествени, природни процеси. През 1691 г. британският астроном и математик Едмънд Халей изказва предположението, че ако водата в световните океани първоначално е била сладка, то може да се определи възрастта на Земята като се раздели общото количество сол в момента в океаните на добавяното всяка година количество от реките и потоците. Въпреки че Халей не разполага с всички необходими данни за подобно изчисление, той все пак пресмята, че Земята не е по-млада от 100 млн. години.
Edmond Halley 1656-1742 |
През 1785 г. шотландският геолог Джеймс Хътън предполага, че различните геологични пластове принадлежат към различни времеви периоди, като наблюденията му показват, че по-дълбоко са разположени по-старите пластове. През 1799 г. Уилям Смит, британски инженер и геолог, доразвива тази идея като разделя седиментните скални пластове на 6 основни подразделения, базирайки се главно на фосилните данни, които се съдържат в тях:
- Неозой - съвременни форми на живот.
- Мезозой - междинни форми на живот.
- Палеозой - древни форми на живот.
- Протерозой - ранни форми на живот.
- Археозой - начални форми на живот.
- Азой - липсват форми на живот.
Тези основни подразделения, или ери, предложени от Уилям Смит стават основа на геологичната времева скала, която използваме и днес. Смит също така създава и първата подробна геоложка карта на Англия. Не случайно днес е считан за баща на геологията.
William Smith 1769-1839 |
В средата на 19 в. някои учени започват да определят времевите периоди, които стоят зад всяка промяна в животинските видове, чиито фосили са намерени в скалните проби на Смит. Тогава се е приемало погрешното схващане, че видовете еволюират на етапи, които са строго определени и могат да бъдат измерени. Английският геолог Чарлс Лайъл използва този подход през 1867 г., за да определи че животът съществува на Земята от около 240 млн. години. Това се случва 8 години след като Чарлс Дарвин публикува "Произход на видовете", където обяснява как естественият отбор може да доведе до образуването на нови видове.
Друг неточен метод за определяне възрастта на Земята е предложен от Уилям Томпсън (Лорд Келвин) през 1862 г. Базирайки се на законите на термодинамиката и изхождайки от предположението, че Земята в своето начало е била съставена от разтопени скали, той изчислява времето, което ще е нужно на повърхностните скални слоеве, за да се охладят до сегашна температура. В резултат заключава, че Земята е на повече от 400 млн. години.
Charles Lyell 1797-1875 |
Charles Darwin 1809-1882 |
William Thomson 1824-1907 |
Въпреки огромното значение за развитието на науката на тези и други научни методи, целящи да определят възрастта на Земята и живота, те си остават доста неточни. Днес ние знаем, че Земята е на приблизително 4,54 милиарда години, а живот има на нея от поне 3,5 милиарда години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар