вторник, 2 ноември 2010 г.

Бозайниците през Палеоцен (част девета).

Пантодонти, уинтатери и ксенунгулати - първите едри тревопасни бозайници.

Пантодонтите, уинтатерите и ксенунгулатите са първите животни достигнали големи размери след изчезването на сухоземната мегафауна в края на креда. Първоначално тези животни са били класифицирани в общ разред - Amblypoda. Но днес са отделени в отделни разреди - Pantodonta, Dinocerata и Xenungulata.

Пантодонтите са добре известни от палеоцена на С. Америка и Азия. Техните най-ранни представители са били все още дребни по размер и всеядни. Изненадващо, един техен представител - Alcidedorbignya - наскоро бе открит в раннопалеоценски пластове в Ю. Америка, което показва, че миграциите по суша между Ю. Америка и Азия през С. Америка са били възможни по това време. По-късните пантодонти са изключително растителноядни животни. В сравнение с други групи палеоценски бозайници техният скелет е много добре проучен.

Палеоценските пантодонти на Азия са били сравнително дребни, като Archaeolambda, които са притежавали нокти и са можели да се катерят по дърветата. Северноамериканските пантодонти са били като цяло по-едри. Палеоценските представители включват, както общи форми като Pantolambda или Caenolambda, така и по-специализирани членове като Titanoides и Barylambda.
Реставрация на северноамерикански пантодонти.

Barylambda е бил един от най-едрите палеоценски бозайници, с телесно тегло до 650 килограма. Скелетът показва, че това тромаво животно е стояло на големите си задни крайници и масивна опашка, което им е позволявало да повдигнат горната част на тялото за достигане на по-високи клони, подобно на изчезналите гигантски ленивци Megatherium.
Megatherium.

Titanoides, животно тежащо близо 150 килограма, е притежавал саблевидни горни кучешки зъби, големи предни крайници и здрави нокти. Нито един съвременен бозайник не притежава подобна анатомия на крайниците, но при няколко изчезнали групи, като еоценските до плейстоценски халикотери, се наблюдават сходни адаптации. Titanoides може да е използвал крайниците си, за да изкопава храна или за да разкъсва трудносмилаеми растителни части.
Скелет на Titanoides primaevus.
Реставрация на Titanoides primaevus.

Най-успешната група пантодонти са представени от Coryphodon и неговите потомци. Coryphodon е бил изключително масивен пантодонт (с тегло до 300 кг.). Особено мъжките са притежавали големи кучешки зъби, подобни на тези на хипопотам. Подобно на тези днешни бозайници Coryphodon може би е водил земноводен начин на живот и е използвал бивните си за да изкопава подземни растителни части. Coryphodon се появява в късен палеоцен и се среща в цялото северно полукълбо през ранен еоцен. В Азия тези най-дълго съществували представители на пантодонтите се срещат до олигоцен, когато биват изместени от група носорози със сходни адаптации.
Coryphodon.

Уинтатерите (разред Dinocerata) са най-добре известни на широката аудитория от гротескните изображения на Uintatherium. С максимално телесно тегло от 4500 килограма, това е първият наистина гигантски бозайник. Еоценските уинтатери са притежавали няколко чифта тъпи рога, които вероятно са били покрити с кожа. Горните кучешки зъби са големи и саблевидни. Тези животни са били схадви в екологично отношение с днешните носорози.

Първите представители на разред Dinocerata се появяват през късен палеоцен в Азия (Prodinoceras) и С. Америка (Probathyopsis). Азиантските и северноамериканските представители са близкородствени, така че предоставят важни данни за сравнителното датиране на двата континента. При фосилните челюсти на тези ранни уинтатери се забелязват два типа с различна форма и размер, които са представени при мъжките (по-едри) и женските (подребни) от един и същ вид. Мъжките Probathyopsis са достигали телесно тегло до 300 килограма, подобно на съвременните тапири, Tapirus bairdi. Въпреки, че са дребни в сравнение със своите гигантски потомци, палеоценските уинтатери са сред най-едрите бозайници на своето време. Забелязва се, че горните им кучешки зъби вече са започнали да се увеличават, по-изразено при мъжките, но все още не притежават рога. техните дъвкателни зъби притежават отличителни характеристики на по-късните членове на разреда, с по две гънки на зъб, което е адаптация за по-ефективна обработка на растителна храна.
Скелет на Prodinoceras martyr.

Една забележителна група южноамерикански бозайници, разред Xenungulata,  може би е родствена на уинтатерите. Този слабопроучен разред е представен от среднопалеоценският род Carodnia (което на местен език означава "гръм"), най-големите палеоценски бозайници, откривани в Ю. Америка. Carodnia са познати от фосилни находки, включително и непълен скелет, открит във варовикова кариера в Бразилия, както и от части на челюсти от Патагония. Подобно на уинтатерите Carodnia са били масивни животни за времето си, притежаващи големи кучешки и дъвкателни зъби с по няколко гънки. Това навежда на мисълта, че уинтатерите и ксенунгулатите имат общ предшественик, мигрирал от Азия до Ю. Америка, или обратно, през палеоцен. Някои данни сочат, че този предшественик е бил близкороствен на дребни азиатски бозайници, наречени анагалиди, които от своя страна са родствени на гризачите и зайците. В резултат на това има предложение уинтатерите да се разглеждат като гигантски рогати зайци, но тази хипотеза все още предстои да се докаже.

Възможни южноамерикански потомци на ксенунгулатите са изчезналите пиротери. Те са най-добре представени от олигоценските Pyrotherium, подобни на слон, но все още слабо проучени бозайници.
Pyrotherium.

Няма коментари:

Публикуване на коментар