Виктория Рощина. Или как новините за отровени, обезобразени или измъчвани журналисти и активисти идват винаги и само от една посока - Русия!

Новината за смъртта и съдбата на Виктория разтърси целия свят. Млада украинска журналистка, имаща смелостта да прави репортажи от окупираните райони на Украйна. Момичето е само на 27 години, когато намира смъртта си някъде в руските подземия, измъчвана и обезобразена до неузнаваемост.

Последната командировка на Виктория е до Запорожката атомна електроцентрала през 2023 г. Забележете, че тя е единствената журналистка, която дръзва да прави репортажи от там, защото има наложено информационно затъмнение от Русия. Бива пленена съответно. И може би си мислите, че бива съдена, осъдена, обвинена официално... Точно така, нищо подобно не се случва в Мордор. Виктория бива измъчвана и впоследствие убита мъчително.

Това не е просто скандално. То не е и просто престъпно. Това е нещо, за което здравият разум и почтеният морал не може и няма как да може да намери подходящи думи! Това е отвъд разбирането ни за човешко поведение. Тази новина трябва да гърми в световните медии и да проглушава ушите на "миротворци" като Радев, Тръмп и останалата пасмина пресметливи русофили.

Но нека сега на фона на тази зловеща трагедия да направим един друг преглед на нещата. Да се поразровим и пресметнем, да облечем диктатурите в цифри. Винаги, ВИНАГИ новините за отвличания, убийства и мъчения на активисти и журналисти идват от една посока - тоталитарните, диктаторски режими! Винаги! 100%! И след новината за отравянето на Скрипал, и след новината за убийството на Политковская, и след новината за убийството на Немцов, и след новината за убийството на Навални... никой не обръща внимание на този простичък факт, който трябва да бъде и своеобразен показател на моралния ни компас. А именно, че убийците са от едната страна на барикадата. Спомнете си заловените руски шпиони в Лондон и Виена и техните зловещи планове за отвличания и убийства, които изтекоха от чатовете им. От кого бяха вербувани? Ами правилно, от Русия, от диктатора!

Затова, ако някога имате колебания относно "гледната точка", която да последвате, има едно простичко правило, на което да се доверите - идентифицирайте посоката, от която идват убийствата на журналисти и активисти; посоката, от която идват новините за шпиони и заговори за отвличания и мъчения. Толкова е просто!

Мирът не е просто липса на война

Какво е мирът? Какво изобщо означава да живеем в мир? Ако оставиш една територия под окупация на вражеска държава, за да няма бойни действия, това означава ли, че живеем в мир? И кой по-точно живее в мир при една такава ситуация?

Подобни въпроси изникват, когато слушаме периодично говрещи глави в медиите да говорят за "мир" на всяка цена. И веднага се сещам за нашите борби за освобождение. Трябваше ли да водим толкова битки и войни, за да отхвърлим османското владичество? При това много въстания и войни, защото сме били ПО-СЛАБИЯ. Правилно ли беше да умират хора, за да не остане нито педя българска земя поробена? Не трябваше ли да отстъпим като по-слабия? Не беше ли по-добре да спрем, да се примирим? Трябваше ли да останем окупирани, за да НЯМА ВОЙНА? И тогава това мир ли щеше да бъде? Ще ми се тези въпроси да бъдат задавани на въпросните говорещи глави. Но нейсе.

Подобен "мир", при който оставяш част от завзетите територии под вражеска окупация, е може би най-зловещият и жесток пример за егоизъм. Да, няма да има бойни действия, не и официални и открити. Ще има терор и репресии, на които ще се отговаря с терор и репресии. Но те ще си останат скрит, вътрешен проблем. Този проблем няма да се набива на очи и да замърсява гледката ни към морето или комфорта ни в политиката. Ще можем да излезем гордо и да обявим, че, ето, всички живеем в мир, защото няма фронтова линия.

Мир има само там, където няма вражеска окупация. Мир има там, където агресорът е наказан и усмирен, за да няма в дългосрочен план мотивация да повтори злодеянието. Мир има там, където правото и законите имат тежест и не са просто парче хартия, което може да се прекроява от по-силния, когато му хрумне. Мирът не е просто липса на военни действия!

Пътят към ада е постлан с добри намерения, а отказът от свобода е отказ от морал!

Преди няколко дена излезе статия на Фрог Нюз с интересно разследване на The Telegraph - за връзките на ислямисткия тероризъм в Европа през последните 10-15 години и Русия. Терористичните атаки, които отнеха стотици животи, всъщност са част от мащабна операция на Кремъл за създаване на хаос и всяване на страх сред европейците. Страх, който да принуди европейските граждани да загубят доверие в Европейския съюз, в европейските политици и в партиите, които управляват на национално ниво. Страх, който Русия да използва, за да прокарва подмолните си цели - да засилва подкрепата за националистическите партии в Европа. Партии от различни държави, които обаче са подчинени на един господар - Кремъл.

Подобни разследвания са изключително важни. Особен приоритет е те да бъдат доведени докрай, а данните от тях оповестени в страните от ЕС. Но мен наистина ме учудва това, че Европа едва сега вижда диверсионните операции на Русия. Наистина ли? Наистина ли никой не очакваше зад тази серия от терористични атаки в Европа да стои нещо повече от "обидата" на група религиозни хора, пък били те и фанатизирани? Наистина ли никой не прозря, че зад тях стои подготовка за нещо наистина много по-страшно и мащабно? Наистина ли всички си мислеха, че недоволството от либералните политики в Европа е просто реакция на група консерватори? Сериозно? Никой не успя да разбере, че твърде агресивните политики за защита на правата на различни групи хора отидоха твърде далече и прехвърлиха отдавна границата на справедливостта с определена цел? А именно да отблъснат мнозинството, да настроят европейските граждани срещу ценностите на обединена Европа, да постигнат обратен ефект! Все неща, от които сега Путин и други вманиачени диктатори (и някои мечтаещи да се превърнат в такива) да трябва да ни спасяват.

За съжаление всичко това стартира под формата на едни добри намерения, направо чудесни. Хората си повярваха, че ей сега ще отвеем всички несправедливости от света и ще живеем в една прекрасна Европа, в която всички мечти се сбъдват. И така прехласнати по тази мечта никой не видя злото, което стои зад нея. Нито една агенция за разузнаване, никакви специални агенти, никой?? За всеки здравомислещ човек това, разбира се, звучи твърде подозрително. И притеснително. Защото единственият възможен отговор на така зададен въпрос е страшен - пипалата на кремълската нацистка диктатура, уважаеми свободолюбиви граждани, са проникнали надълбоко. Толкова надълбоко в европейските правителства, че е необходимо бързичко да се събудите. И само един пресен пример в това отношение ще дам - САЩ и последните политически процеси там! Просто вижте в какво се превърна този стожер на демокрацията - в карикатура на диктатурата!

И тук идва най-тъжната част. Учудващо голям брой хора в България, а вероятно не само в България, смятат, че нищо лошо няма да се случи с техните права и свободи, ако получим мъничко диктатура. Наистина има хора, които са склонни с лекота да се откажат от свободата си. Рационализират тази своя безхарактерност по различен начин - едни казват, че го правят в името на това да има мир, други си мислят, че по този начин ще подсигурят морала в обществото, трети сигурно имат други мотиви... Но, мили хора, нима наистина смятате, че е възможно да съществува морал там, където липсва свобода? Та то дори звучи като оксиморон! Защото не е възможно да има морал там, където се нарушават правата дори само на едни единствен човек! Не е възможно да има свобода там, където "само мъничко права" са отнети! Няма такова нещо като частична свобода. И запомнете още нещо - никога отнемането на свободи не спира с частично отнемане на права! Започне ли такъв процес веднъж, е много трудно да бъде спрян и води до пълното заробване на обществата, до постепенното налагане на терор, наказания, мъчения, убийства и облагодетелстване на "наши" хора. И стигне ли се дотам, е много, много трудно връщането обратно. Историята вече помни много такива случаи. Затова не го позволявайте, не проспивайте момента и остоявайте свободата си - религиозна, етническа, полова, сексуална. Тя е ваше право!

Моралът, глупако! Моралът е важен.

На фона на роящите се изказвания на Радев по теми, касаещи несправедливостта, корупцията и липсата на праосъдие в обществото ни, не може да не се сетим за съвсем пресните, още топли, както се казва, негови думи. А именно, че на фона на новата администрация в Белия дом позицията на българското правителство е.... ГУБЕЩА.

Правилно прочетохте - губеща. Това каза стожерът на справедливостта в страната ни. Не спомена дали е морална, справедлива, правилна... Губеща била. И нека видим защо е губеща според него - защото Русия не можела да бъде победена на фронта, а България, като част от общата позиция на Европейския Съюз, продължава да подкрепя Украйна, морално и материално. С други думи, другарят Радев ви заявява, че агресор, който с помощта на силата завладее земите ви, трябва да бъде оставен да си вилнее там. Това е неговата ПРАВИЛНА позиция. Не съпротивата, не защитата, не самоотбраната на нападнатата страна. Не, това е губеща позиция. Трябва всички вкупом да се оттеглим и да наблюдаваме отстрани как Русия си взема земи от друга страна - днес е Украйна, утре може да е друга държава - и не само това, но и да считаме това за правилно.

Затова да попитаме Радев: Губеща позиция ли бе България да настоява да води освободителна война срещу Османската империя, Радев? Губеща позиция ли бе саможертвата на нашите революционери, с които иначе щедро кичиш офиса си, които не се предадоха и отвоюваха независимостта ни? Губеща позиция ли е моралът, Радев?

Моралният компас представлява вътрешният набор от ценности, които определят поведението и решенията ви. Неслучайно е наречен "компас". А защото винаги сочи в една и съща посока. И тази посока не се мени в зависимост от това дали печелим или губим. Тази посока сочи винаги към справедливостта, свободата и емпатията. Към това да помогнеш на нападнатия, да се опълчиш на несправедливостта, да застанеш рамо до рамо с нуждаещ се. И ако в един момент се окаже, че такава позиция и такова отстояване на морални принципи и емпатия са на губещата страна, каквото и да означава тва, тогава добре, нека сме губещи! Но никога неморални!

Когато индивиди страдащи от психопатия си представят как някой изпитва болка, зоните в мозъка, свързани с усещането за емпатията и загриженост не се активират. По този начин те не взаимодействат и с други важни региони, отговарящи за емоциите и вземането на решения.

Източник: nauteka/Frontiers

Ако счупеният компас на Радев сочи към безучастното наблюдение на една жертва, към позволяването и оправдаването на агресията, на вас оставям да си представите от какви ценности е воден този човек и към какви решения те го водят. Решения, които касаят всички нас и нашите деца.

Приказка за лъжливото овчарче. Или по-лошо - предателството на един президент.

Днес българският президент пак си е позволил да коментира по изключително нелеп начин геополитическата обстановка и войната, която Русия води в Украйна. И по типичния за него изключително просташки начин отново е измрънкал, че никой не го зачитал за капацитет и авторитет по темата. "Във време на рязко влошаване на средата за сигурност трябва да се чуват повече гласове на лидери и експерти и да се зачитат техните мнения, опит и предложения", ни казва от телевизионните екрани "експертът" Радев. Внушава ни, един вид, че трябва всички да козируваме на специалисти като него и да изпълняваме нарежданията им. Затова нека направим преглед в медиите какво ни е казал през годините по темата този наш гигант на военното дело. Вече повече от три години изминаха, откакто тази чудовищна агресия стартира. И първото, което ни прави впечатление, е, че не сме чули и една дума от страна на държавния ни глава (или друг орган, изберете си) по отношение на Русия. Нито дума! Всъщност не съм съвсем права, простете. Ето какво каза в самото начало на войната:

Точно така, господин Радев, уверявахте ни, че ей сега, всеки момент, на, Русия ще спечели войната. С всичките ресурси в разузнаване и обмен на данни, с които разполагате като главнокомандващ, с всичкия невероятен капацитет и екпертиза, с които непрекъснато ни заливате от екрана, вие тогава това твърдяхте. И ние взехме, че не ви послушахме. Слава Богу! Но това не е всичко. Нека погледнем какво казва родният гений малко преди да започне войната. Помните ли, че тогава всички русофили се кълняха, че Русия никога не би нападнала Украйна, а някои дори се подиграваха доста цветущо на подобни твърдения? Самите кремълски говорители ни обясняваха, как само извратени хора могат да си мислят, че Русия би нападнала Украйна. А наш Радев тогава се изпъчи и изблъцна това:

Ами, другарю Радев, вие вероятно забравяте, но интернет помни. Ние също. И очевидно Русия още тогава си е мислила, че ще води война. Продължава да го мисли и сега, отказвайки мирни преговори. Сега вече ще кажете ли, че Русия греши? Едва ли. Да преминем към следващите твърдения на родния гений, които вероятно също прави от позицията си на невероятен експерт.

Твърдения от този род, как България ей сега, всеки момент ще бъде въвлечена във война, заради подкрепата към Украйна, заливат медийното пространство, защото Радев щедро ги ръсеше във всяка една възможна медия. И не само той, но и служебните му министри. Имаше период, в който те буквално бълваха нонстоп подобни безсмислици, целящи еинствено да страхуват хората. Да, страхът е едно от най-мощните оръжия. Историята го е доказала. Подлата употреба на това оръжие обаче би трябвало да се наказва. Е, наказва се, но не и у нас. Този, например, помните ли го:

А това:

Неизброими са подобни лъжи през годините. Трябва само да поровите в Интернет и ще се убедите. И тогава пак вярвайте на Радев и кликата му. Оставяме ги настрана. Прехвърляме се на тема много по-важна, много по-грозна и много по-опасна за България. А именно позицията на българския президент по отношение както на решимостта на Украйна да брани своята независимост, така и по отношение на нашата независимост, за която някога сме воювали. Не сме се отказали от нея, за да няма война, нали, Радев? Това е срамното изказване на Радев по отношение на отбраната на Украйна:

Сигурна съм, че си го спомняте. Господин военният експерт обвини Украйна, че се защитава вместо да се предаде. Че отстоява свободата и независимостта си, вместо да си остане под руска окупация. Всъщност има известна ирония в това, че военен намира военните решения за недопустими, а с това обезсмисля изобщо собственото си съществуване... Да, светът би бил едно прекрасно място, господин Радев, ако такива като вас не съществуваха. Не защото сте военен. Не. А защото сте безродник и предател. Защото сте зависим и преклонен пред един агресивен и човеконенавистен режим - кремълския. Защото сте срам за всички онези достойни българи, които са дали живота си, за да може днес България да е НЕЗАВИСИМА и СВОБОДНА, та вие да се развявате по екраните и да ръсите зло. Точно така, дали са живота си, не са се предали! Не са преклонили главици и не са се страхували от "военното решение", когато става въпрос за защита на Отечеството! На всеки национален празник не се срамувате да излезете и да ни обяснявате за смелостта на българските опълченци, за жертвоготовността им, за това, че не са се отказали. И не само това, но имате наглостта при такива поводи да изтъквате помощта, която нашата страна е получила от други държави, за да си извоюва независимостта. Вие, който категорично отказвате да имате нещо общо с помощта, която правителството на България изпраща на Украйна, за да може да се защитава? Вие, който остро осъждате ВСЯКА оказана помощ на нападнатата страна! Вие, от когото не сме чули НИТО ВЕДНЪЖ нито една дума по отношение на помощта, която други държави оказват на Русия. Вие, който имате наглостта да осъждате смелостта и жертвоготовността, с които украинския народ брани независимостта си, докато фалшиво хвалите своите. Бихте ли накарали България да се преклони пред чужд окупатор, Радев, за да не води война за освобождение? Не ми отговаряйте, всички чухме отговора ви. Вие сте срам и позор не само за армията, Радев, но и за България!

За пилоните, границите и патриотизма.... в природата

Поляната на Рожен, преди пилона

Вълната от маскирани като патриотични прояви на различни политици и други публични личности, която ни залива напоследък, провокира размисли за тази склонност на човека да кичи не само родното си място със свои символи, но и различни природни обекти и дори други живи същества. Българската природа, българското море, българските гори... Гръмките патриотични имена на мечката Бойка, лешоядът Балкан, щъркелът Ставри...

Оставяме настрана факта, че националната принадлежност не е нечия лична заслуга, за да бъде повод за гордост. Повод за гордост могат и трябва да бъдат само лични постижения - благодарение на усилен труд, талант и отдаденост към професия или кауза. Фактът, че някой е роден в определено географско място, наречено България, не е негова лична заслуга, не е нещо, за което е положил усилия. Усилия се полагат за спечелване на конкурс за работа, например, и това може да бъде повод за гордост. Ако някой от тези патриоти се беше родил в друга географска локация, примерно Пакистан, щеше да се гордее по същия начин, че е пакистанец, без да има заслуга за това. 

Обикновено нужда от подобно афиширане изпитват хора, които нямат лични постижения, с които да се гордеят, но пък имат патологична амбиция да бъдат забелязвани. Хора без образование, без специални умения, без постижения в някаква област, които отгоре на всичко са и мързеливи. Тези хора именно се хващат за патриотичната сламка - ами тогава пък ще се гордеем, че сме българи. Това не изисква усилие, не изисква трудолюбие или някакво образование. Просто си се раждаш българин. Чудесно. Следва обаче намирането на публика, пред която да се гордеят. А да се фукаш, че си българин, можеш единствено пред някой, който не е. 

И тук имам лоша новина за всички горди псевдо патриоти. Всъщност никой, ама абсолютно никой извън България не се интересува какви пилони забиваме, колко е площта на знамето, което веем, какви гръмки имена даваме на животни и местности, колко патриотични цитата сме татуирали на гърбовете си. Никой и пет пари не дава. Точно толкова, колкото и вие се вълнувате или завиждате на севернокореец, издигнал 160-метров пилон със знамето си или на американец пеещ химна си с ръка на сърце - тоест никак. Тези неща са за ВЪТРЕШНА употреба. 

Унищожената поляна на Рожен

И тук българският (а вероятно не само) псевдо патриот посяга на природата. Щях да сложа посяга в кавички, но всъщност посягането е толкова буквално понякога, че насълзява очи. Като с изринатата, бетонирана и унищожена Роженска поляна, на която се веят патриотичните чувства на тълпата, като мръсно бельо. Красивата Роженска поляна е българска и ще се гордеем с нея... Красивата Роженска поляна обаче беше унищожена от първобитните чувства на българина. Но дори и да не беше, нека поразсъждаваме може ли изобщо природата да бъде нечия. 

Имат ли заслуга американците за това, че Големият Каньон е в САЩ? Имат ли заслуга бразилците, че Амазонската джунгла се намира в Бразилия? Също толкова заслуга имат новозеландците за това, че пещерата на светещите червеи се намира в Нова Зеландия, или пък австралийците - за това, че в Австралия е Големият бариерен риф. Могат да бъдат дадени много, наистина много примери в това отношение, защото природата е там, където еволюцията на планетата я е "поставила" и това няма нищо общо нито с действията, нито с желанията или емоциите на хората, живеещи на това място.

По друг начин стои въпросът със сътворени от човека неща - градове, катедрали, мостове, музика, живопис, литература, спорт... Много често това е резултат от нечий огромен талант и усърден труд и в този случай авторът на тези красоти и постижения заслужава гордост и признание. А ние получаваме наслада от неговия труд и това е всичко, защото ако нямаме принос за сътворяването им, нямаме повод и за гордост. 

Сътворените от човека граници и националности нямат никаква стойност в дивата природа. И това ясно личи, когато погледнем един грандиозен и понякога много зрелищен процес в природата - миграцията. Данните от маркирани от български природозащитници птици показват огромните разстояния, които животните изминават, без да дават и пет пари за начертаните от човека граници. Над 16000 км за 8 месеца изминава мъничката червеногуша гъска, маркирана със сателитен предавател в България от експерти на Зелени Балкани. За един месец ловен сокол посети Румъния два пъти, като стигна почти до Букурещ, Гърция - един път, като мигрира до Кавала, два пъти Турция, единият от които почти до Истанбул и източната част на Сърбия, от където долита обратно до Димитровград. Най-грандиозната документирана миграция пък е тази на полярната рибарка, която изминава разстояние от близо 90000 км! От единия полюс до другия. А пеперудата монарх в Америка изминава на ден над 400 км по време на миграция.

Стотици подобни примери от природата ни показват, че планетата ни е общ дом за всички живи същества и единственото, което трябва да правим, е не да я делим с въображаеми линии и да се караме или тупаме в гърдите с тях, а да се грижим за нея. Заедно. Защото ресурсите на обществото ни до един идват от дивата природа. Не от границите, не от пилоните. От природата идват! А тя функционира пълноценно в цялостта си. Не на парче.  

Слава Україні

21 век, Европа. Суверенна държава бива нападната от друга. Населението ѝ – натирено зад граница в отчаян опит да спаси децата, бъдещето на нацията. Цивилните ѝ граждани стават жертва на най-кървавите в новата история на континента военни престъпления, геноцид и нечовешка агресия. Градовете, домовете, културните паметници, болниците и театрите в градове и квартали са изравнени със земята.

Осиротелите златни поля на Украина са пропити с кръв. Ръцете на руските фашисти са изцапани с тази кръв. Кръв, която ги настървява като бесни кучета и те искат още и още смърт и разрушения. Орките на Путин изпълзяват от дълбините на московския Мордор на пълчища със светнали от ненавист и жажда за убийства очи. Там няма светлина, няма надежда, няма дори мъничка, миниатюрничка причина, която да убеди света, че нещо може да се промени по пътя на доброто и членоразделната реч.

Не, това не е приказка, на която предстои щастливата развръзка. Не е сценарий на НВО. Тук няма да видите войските на Ланистър да се притичат на помощ на Старк в общата битка срещу белите бродници от Севера, във Великата война между живота и смъртта. Напротив. В тази битка Украина е сама. Изтъргувана от западните си приятели за газ, петрол и малко стомана. Пожертвана в името на ненарушимия комфорт в иначе имащите се за цивилизовани наши общества.

И докато някои от тях опитват да измият срама от лицата си като снабдяват самотния украински воин с всичко, което могат, нашите родни „политици“ се спотайват ужасени, че може да изгубят постовете си. Те са се вкопчили в спасяването на коалиция, от която може да няма нито смисъл, нито бъдеще, ако злото не бъде спряно там – в осиротелите поля на Украина.

И докато целият свят се е обединил и изпраща цялата налична, възможна и невъзможна помощ на смелия воин, Корнелия Нинова се изправя гордо пред българския народ и ясно заявява, че нито един патрон няма да замине за Украина с нейния подпис!!! Това са думите на български политик, част от коалиция, управляваща европейска България.  Защото г-жа Нинова явно смята, че ако убиват детето ѝ, не бива да ѝ даваме оръжие да го защити. За нея е най-нормалното нещо да подритнеш оръжието на поваления надалече, за да може агресорът да го довърши бързо, в името на мира. Толкова за човешкото в ценностите на българските политици, дами и господа. Напускайте държавата. Тук надежда вече отдавна няма.

А някъде в нощната тишина, на стотици километри от клането, седнал удобно в западното си кресло, пред западния си телевизор един български патриот измрънква, че бягащите от кланетата жени и деца му пречат да си паркира западната кола, докато просълзен вдига наздравица за единствената си любов – Русия.

слава україні