tag:blogger.com,1999:blog-16146705298217811772024-03-13T11:40:59.444-07:00ЪгълчеGhttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.comBlogger55125tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-85692914166616665502023-09-13T03:49:00.001-07:002023-09-13T04:00:26.709-07:00За пилоните, границите и патриотизма.... в природата<p style="text-align: justify;"><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left; margin-right: 1em; text-align: left;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhTxfuZSUUML8QfFTchKC4IajiMA5MULUrwmq5eaX9C6LDZBDCAdfLxbmClN1sbrvBBEC2lLh13P9LTOC0wZs-UI2IbkAxDYsoAiYScplG_zaryMdE-jPWrDxgfWd127br0SgYyBAptOLPirX1LqjhaZIsfVLK0Pmvsh5yxL_lBA7sDDDR8Sv-i1WRKuHSw/s1024/38301033.webp" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="929" data-original-width="1024" height="290" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhTxfuZSUUML8QfFTchKC4IajiMA5MULUrwmq5eaX9C6LDZBDCAdfLxbmClN1sbrvBBEC2lLh13P9LTOC0wZs-UI2IbkAxDYsoAiYScplG_zaryMdE-jPWrDxgfWd127br0SgYyBAptOLPirX1LqjhaZIsfVLK0Pmvsh5yxL_lBA7sDDDR8Sv-i1WRKuHSw/s320/38301033.webp" width="320" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><i>Поляната на Рожен, преди пилона</i></td></tr></tbody></table><br />Вълната от маскирани като патриотични прояви на различни политици и други публични личности, която ни залива напоследък, провокира размисли за тази склонност на човека да кичи не само родното си място със свои символи, но и различни природни обекти и дори други живи същества. Българската природа, българското море, българските гори... Гръмките патриотични имена на мечката Бойка, лешоядът Балкан, щъркелът Ставри...</p><p style="text-align: justify;">Оставяме настрана факта, че националната принадлежност не е нечия лична заслуга, за да бъде повод за гордост. Повод за гордост могат и трябва да бъдат само лични постижения - благодарение на усилен труд, талант и отдаденост към професия или кауза. Фактът, че някой е роден в определено географско място, наречено България, не е негова лична заслуга, не е нещо, за което е положил усилия. Усилия се полагат за спечелване на конкурс за работа, например, и това може да бъде повод за гордост. Ако някой от тези патриоти се беше родил в друга географска локация, примерно Пакистан, щеше да се гордее по същия начин, че е пакистанец, без да има заслуга за това. </p><p style="text-align: justify;">Обикновено нужда от подобно афиширане изпитват хора, които нямат лични постижения, с които да се гордеят, но пък имат патологична амбиция да бъдат забелязвани. Хора без образование, без специални умения, без постижения в някаква област, които отгоре на всичко са и мързеливи. Тези хора именно се хващат за патриотичната сламка - ами тогава пък ще се гордеем, че сме българи. Това не изисква усилие, не изисква трудолюбие или някакво образование. Просто си се раждаш българин. Чудесно. Следва обаче намирането на публика, пред която да се гордеят. А да се фукаш, че си българин, можеш единствено пред някой, който не е. </p><p style="text-align: justify;">И тук имам лоша новина за всички горди псевдо патриоти. Всъщност никой, ама абсолютно никой извън България не се интересува какви пилони забиваме, колко е площта на знамето, което веем, какви гръмки имена даваме на животни и местности, колко патриотични цитата сме татуирали на гърбовете си. Никой и пет пари не дава. Точно толкова, колкото и вие се вълнувате или завиждате на севернокореец, издигнал 160-метров пилон със знамето си или на американец пеещ химна си с ръка на сърце - тоест никак. Тези неща са за ВЪТРЕШНА употреба. </p><p style="text-align: justify;"><table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left; margin-right: 1em; text-align: left;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYneNkjTPDXEOox8MPZwOx5xYun15Te6LJdFU-dw1tRnnKo-UgtZnL76P8wDEX288fnaIfrWXlnP8qVKrXGEm5CoyBMgP3orJgNHw-AWfkypS9xpUY9tJ9WAuoe1_nl_GvHyi-_n1u3-rdmQbw3CLeqCxTszx99vTAbg_tH1rvOXUWZv2TsIl1v_nkercM/s2048/360087674_608860444562656_343588374296981345_n.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="2048" data-original-width="1638" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYneNkjTPDXEOox8MPZwOx5xYun15Te6LJdFU-dw1tRnnKo-UgtZnL76P8wDEX288fnaIfrWXlnP8qVKrXGEm5CoyBMgP3orJgNHw-AWfkypS9xpUY9tJ9WAuoe1_nl_GvHyi-_n1u3-rdmQbw3CLeqCxTszx99vTAbg_tH1rvOXUWZv2TsIl1v_nkercM/s320/360087674_608860444562656_343588374296981345_n.jpg" width="256" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><i>Унищожената поляна на Рожен</i></td></tr></tbody></table><br />И тук българският (а вероятно не само) псевдо патриот посяга на природата. Щях да сложа <b>посяга</b> в кавички, но всъщност посягането е толкова буквално понякога, че насълзява очи. Като с изринатата, бетонирана и унищожена Роженска поляна, на която се веят патриотичните чувства на тълпата, като мръсно бельо. Красивата Роженска поляна е българска и ще се гордеем с нея... Красивата Роженска поляна обаче беше унищожена от първобитните чувства на българина. Но дори и да не беше, нека поразсъждаваме може ли изобщо природата да бъде нечия. </p><p style="text-align: justify;">Имат ли заслуга американците за това, че Големият Каньон е в САЩ? Имат ли заслуга бразилците, че Амазонската джунгла се намира в Бразилия? Също толкова заслуга имат новозеландците за това, че пещерата на светещите червеи се намира в Нова Зеландия, или пък австралийците - за това, че в Австралия е Големият бариерен риф. Могат да бъдат дадени много, наистина много примери в това отношение, защото природата е там, където еволюцията на планетата я е "поставила" и това няма нищо общо нито с действията, нито с желанията или емоциите на хората, живеещи на това място.</p><p style="text-align: justify;">По друг начин стои въпросът със сътворени от човека неща - градове, катедрали, мостове, музика, живопис, литература, спорт... Много често това е резултат от нечий огромен талант и усърден труд и в този случай авторът на тези красоти и постижения заслужава гордост и признание. А ние получаваме наслада от неговия труд и това е всичко, защото ако нямаме принос за сътворяването им, нямаме повод и за гордост. </p><p style="text-align: justify;">Сътворените от човека граници и националности нямат никаква стойност в дивата природа. И това ясно личи, когато погледнем един грандиозен и понякога много зрелищен процес в природата - миграцията. Данните от маркирани от български природозащитници птици показват огромните разстояния, които животните изминават, без да дават и пет пари за начертаните от човека граници. <a href="https://greenbalkans.org/Nad-16-000-km-za-osem-mesetsa-1-7488">Над 16000 км за 8 месеца</a> изминава мъничката червеногуша гъска, маркирана със сателитен предавател в България от експерти на Зелени Балкани. <a href="https://greenbalkans.org/Po-sledite-na-sokola--1-8050">За един месец ловен сокол</a> посети Румъния два пъти, като стигна почти до Букурещ, Гърция - един път, като мигрира до Кавала, два пъти Турция, единият от които почти до Истанбул и източната част на Сърбия, от където долита обратно до Димитровград. Най-грандиозната документирана миграция пък е тази на полярната рибарка, която изминава разстояние от близо 90000 км! От единия полюс до другия. А пеперудата монарх в Америка изминава на ден над 400 км по време на миграция.</p><p style="text-align: justify;">Стотици подобни примери от природата ни показват, че планетата ни е общ дом за всички живи същества и единственото, което трябва да правим, е не да я делим с въображаеми линии и да се караме или тупаме в гърдите с тях, а да се грижим за нея. Заедно. Защото ресурсите на обществото ни до един идват от дивата природа. Не от границите, не от пилоните. От природата идват! А тя функционира пълноценно в цялостта си. Не на парче. </p>Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-48695125516061549732022-04-09T13:23:00.003-07:002022-04-10T06:20:33.097-07:00Слава Україні<p style="text-align: left;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvkNOH_mi8ZyO-Yk73_KpYtawuc9fJgvmMk7gUOQq5VNVQxcj1lizXeKYf1Ugov54EmdWUzXcMcS1slPTBq45wjV6kRtcAUQvhUUjI-9rKLISZL3jkJRv48ssm4CsixY4offIktDv3nrMlRpduEYh-nrTHF2lG_MjhC84cb9M7MRItUXzlNcDe-iALeg/s991/991-ratio-ukrajna-bylgariia.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="565" data-original-width="991" height="182" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvkNOH_mi8ZyO-Yk73_KpYtawuc9fJgvmMk7gUOQq5VNVQxcj1lizXeKYf1Ugov54EmdWUzXcMcS1slPTBq45wjV6kRtcAUQvhUUjI-9rKLISZL3jkJRv48ssm4CsixY4offIktDv3nrMlRpduEYh-nrTHF2lG_MjhC84cb9M7MRItUXzlNcDe-iALeg/s320/991-ratio-ukrajna-bylgariia.jpg" width="320" /></a></div><br />21 век, Европа. Суверенна държава бива нападната от друга.
Населението ѝ – натирено зад граница в отчаян опит да спаси децата, бъдещето на
нацията. Цивилните ѝ граждани стават жертва на най-кървавите в новата история
на континента военни престъпления, геноцид и нечовешка агресия. Градовете,
домовете, културните паметници, болниците и театрите в градове и
квартали са изравнени със земята.<p></p><p class="MsoNormal"><o:p></o:p></p>
<p class="MsoNormal">Осиротелите златни поля на Украина са пропити с кръв. Ръцете
на руските фашисти са изцапани с тази кръв. Кръв, която ги настървява като
бесни кучета и те искат още и още смърт и разрушения. Орките на Путин изпълзяват
от дълбините на московския Мордор на пълчища със светнали от ненавист и жажда
за убийства очи. Там няма светлина, няма надежда, няма дори мъничка,
миниатюрничка причина, която да убеди света, че нещо може да се промени по пътя
на доброто и членоразделната реч. <o:p></o:p></p>
<p class="MsoNormal">Не, това не е приказка, на която предстои щастливата
развръзка. Не е сценарий на НВО. Тук няма да видите войските на Ланистър да се притичат
на помощ на Старк в общата битка срещу белите бродници от Севера, във Великата
война между живота и смъртта. Напротив. В тази битка Украина е сама. Изтъргувана
от западните си приятели за газ, петрол и малко стомана. Пожертвана в името на ненарушимия
комфорт в иначе имащите се за цивилизовани наши общества. <o:p></o:p></p>
<p class="MsoNormal">И докато някои от тях опитват да измият срама от лицата си
като снабдяват самотния украински воин с всичко, което могат, нашите родни „политици“
се спотайват ужасени, че може да изгубят постовете си. Те са се вкопчили в
спасяването на коалиция, от която може да няма нито смисъл, нито бъдеще,
ако злото не бъде спряно там – в осиротелите поля на Украина. <o:p></o:p></p>
<p class="MsoNormal">И докато целият свят се е обединил и изпраща цялата налична,
възможна и невъзможна помощ на смелия воин, Корнелия Нинова се изправя гордо пред българския народ и ясно заявява, че нито един патрон няма да замине за Украина с
нейния подпис!!! Това са думите на български политик, част от коалиция,
управляваща европейска България. <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Защото
г-жа Нинова явно смята, че ако убиват детето ѝ, не бива да ѝ даваме оръжие да
го защити. За нея е най-нормалното нещо да подритнеш оръжието на поваления
надалече, за да може агресорът да го довърши бързо, в името на мира. Толкова за човешкото в ценностите
на българските политици, дами и господа. Напускайте държавата. Тук надежда вече
отдавна няма.<o:p></o:p></p>
<p class="MsoNormal">А някъде в нощната тишина, на стотици километри от клането,
седнал удобно в западното си кресло, пред западния си телевизор един български
патриот измрънква, че бягащите от кланетата жени и деца му пречат да си паркира
западната кола, докато просълзен вдига наздравица за единствената си любов –
Русия.<o:p></o:p></p>
<p class="MsoNormal">слава україні<o:p></o:p></p>Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-86046984066860868692019-01-25T06:12:00.002-08:002019-01-25T07:04:01.590-08:00Коментар на "Опазена природа или чиста околна среда: Какво избираме?"<div style="text-align: justify;">
Тези дни в сайт, който уважавам и чета с удоволствие, бе публикувана статия на автора Боян Рашев, чието заглавие звучеше толкова гръмко, че нямаше как да не я отворя. Последва разочарование от липсата на всякаква логика, мисъл и обосновка в текста. Звучеше ми така сякаш авторът се опитва да обоснове собствените си емоции и чувства по темата, като се хваща отчаяно за разни сламки, нямащи нищо общо с коментираната от него тема. На места твърде наивно, по детски, се търсят противоречия и конфликти, които накрая откриваме единствено в обърканото съзнание на пишещия. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Бях готова да подмина материала, не заслужава особено внимание. Но се замислих, че за много хора би било важно да прочетат защо написаното не е вярно. Особено опасно е разпространяването на подобни манипулативни изказвания сред подрастващи, които все още търсят и развиват критичното си мислене и биха могли да се подведат. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Затова все пак ще напиша с какво не съм съгласна и защо. Ще разгледам статията изцяло, абзац по абзац, за да е по-нагледно и удобно. Ще ме извините за липсата на академичен стил, но материалът наистина не заслужава повече.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
"<i>Миналата година учени ни осведомиха, че сме били изгорили целия
въглероден бюджет на човечеството и изменението на климата вече е
неизбежно. На 1 август пък природозащитни неправителствени организации
обявиха поредния годишен Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day) –
онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен
дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази
година“ и други подобни. Въпросният ден се основава на сметките на
Global Footprint Network за т.нар. екологичен отпечатък на всяка страна и
настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е
пределно ясно: „Унищожаваме природата!</i>“.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Тук просто ще цитирам великия Атънбъро:</div>
<div style="text-align: justify;">
"Всеки, който си мисли, че може да има неограничен растеж в ограничени обстоятелства, е<em> </em>или луд, или икономист."</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Но Рашев продължава: </div>
<div style="text-align: justify;">
"<i>От друга страна, абсолютно всички измерители на икономическия
просперитет, образованието, качеството на живот, запасите на ресурси,
реколти и продоволствена осигуреност, чистотата на въздуха и водите на
глобално ниво непрекъснато се подобряват. Показва го непрекъснатият ръст
в глобалния Индекс на състоянието на околната среда на Университета
Йейл. Единствената страна в света, която не е подобрила резултата си в
периода 2006 – 2016 г., е Суринам. Източна Европа масово отчита
подобрение с 15 – 20 пункта (от максимални 100). Това е бавен процес и
рядко бива отразяван в медиите, но е факт – просто се огледайте наоколо и
си спомнете как беше през 90-те години на миналия век или през
социализма</i>."</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Тази мантра толкова се повтаря, че вече започна да звучи верно като истина. Ама не е. Когато авторът твърди, че чистотата на въздуха и водата непрекъснато се подобряват, какво ли има предвид. В сравнение с кога се подобряват? И тук лъсва манипулацията. Подобрявали се били в сравнение с показателите от близкото минало. А в сравнение с преди това? А сравнено с преди пет века? А преди хиляда години как са стояли нещата? По този въпрос текстът на автора мълчи, но ние можем да поразсъждаваме. Тоест, индустриалната революция води до главоломно и застрашително влошаване в условията на живот на хората. Да, качеството видимо се подобрява, но условията се влошават - нивата на замърсяване на въздуха и водата стигат стойности, които повишават смъртността в индустриалните райони в пъти. След това бавно, но упорито нещата се променят, хората започват да осъзнават, че са необходими мерки и тяхното непрекъснато прилагане, подобряване, популяризиране и дори налагане води до това повишаване на качеството, за което се говори в статията. Написано така, както ни го представя автора, звучи едва ли не сякаш благодарение на човека на планетата ни изобщо има чисти вода и въздух. Надявам се, че сега е по-очевидна манипулацията. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
"<i>Като че ли има противоречие, нали? Нарасналото медийно отразяване на
екологични казуси е чудесен повод да си изясним някои понятия, за да е
ясно кое какво значи</i>."</div>
<br />
Не, няма противоречие. Погледни горното.<br />
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
"<i>Екологията е биологична наука, която изучава живите организми и
взаимодействията им с неживата среда. Тя дава знания, които могат да
бъдат използвани за различни цели. Обикновено завършилите специалност
„Екология“ се занимават с опазване на околната среда или отделни нейни
компоненти, най-често с природозащита.</i>"</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Тук на очи веднага се набива последното изречение. Колко обикновено завършилите екология се занимават с изброените неща? Някаква статистика? Няма, разбира се. Ей така се бърка в чувала с думички, гребе се с шепичка и ако подбраните пасват на настроението, се мятат в медийното пространство с надеждата, че хората са достатъчно глупави, за да не усетят липсата на логика. Ама не подценявай хората, Рашев!</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
"<i>Околна среда“ е всичко, което ни заобикаля и където живеем. Ежедневно
правим всичко по силите си да опазваме тези нейни качества, които имат
значение за нас хората – чист въздух, води, почви и всичко в природата,
от което имаме пряка или непряка полза. Качествата на околната среда са
ресурс. Въпреки някои специфики управлението им като цяло се подчинява
на същите икономически закони, както всеки друг ресурс</i>."</div>
<br />
Ще повторя Атънбъро:<br />
<div style="text-align: justify;">
"Всеки, който си мисли, че може да има неограничен растеж в ограничени обстоятелства, е<em> </em>или луд, или икономист."<span style="background-color: #eeeeee;"> </span></div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
<span style="background-color: yellow;"><span style="background-color: #eeeeee;"></span> </span>"<i>Опазването на околната среда е антропоцентрична дейност, която изисква
познания както по екология, така и по физика, химия и икономика. За
съжаление, последното напълно отсъства при повечето еколози. Точно
затова те често не са адекватни пазители на околната среда</i>."</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
И тук същото. Какво означава "повечето еколози"? Някаква статистика? Не, разбира се. Но нека ви предложа една дефиниция:</div>
<div style="text-align: justify;">
"Ecological economics (also called eco-economics, ecolonomy or bioeconomics of Georgescu-Roegen) is both a transdisciplinary and an interdisciplinary field of academic research addressing the <u><b>interdependence</b></u> and coevolution of human economies and natural ecosystems, both intertemporally and spatially."</div>
<div style="text-align: justify;">
Превод: "Екологичната икономика (наричана още еко-икономика, еколономика или биоикономика от Жоржеску-Роен) е едновременно трансдисциплинарна и интердисциплинарна област от академичните проучвания, насочена към <u><b>взаимозависимостта</b></u> и коеволюцията на човешката икономика и естествените екосистеми, както във времето, така и пространствено."</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Подчертаната думичка не е случайна. Уважаемите читатели с интерес в областта веднага ще се досетят защо. По-важното е и авторът на статията да се досети. А дано. Сега на фона на тази дефиниция искам да подчертая, че това са предмети, които се изучават от бъдещите еколози. Или поне би трябвало, но тук не коментираме проблемите в образователната система, а твърдението, че еколозите като цяло са некомпетентни да си вършат работата, защото не учат икономика. Отделно от тези дисциплини мога да заявя, че щом само от моите колеги поне половината имат магистърски степени в областта на икономиката, то явно икономически грамотните еколози не са толкова малко. Не се наемам да твърдя колко са, за да не мятам и аз голи твърдения. Interdependence, Рашев! Колко икономисти с познания в областта на екологията/биологията познавате? Спокойно, и аз не познавам. Не е и необходимо. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
За да не звуча прекалено критично, хайде, ще отбележа, че твърдението, че опазването на околната среда изисква познания по много науки, е вярно. Разгеле! И точно затова се прави от <b>екипи</b>. Екипи, които включват специалисти от различни науки, каквито е необходимо. Толкова по този въпрос.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
"<i>Природозащитата, от друга страна, е дял от опазването на околната среда,
който се занимава с опазването на живата природа или комплекса от живи
организми на планетата.</i>"</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Опазва се биоразнообразието. Не знам защо на човек, учил икономика, е толкова трудно да намери точната думичка. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
"<i>Тук възниква противоречие, което предизвиква силен конфликт. От едната
страна стои хуманната или антропоцентрична логика, според която
човешкият живот е най-висшата ценност и всяко наше действие трябва да
цели запазването и подобряването му. Това практически означава, че
природозащитата е ограничена до стъпката, в която създава пряка или
непряка стойност за хората. В момента, в който опазването на друг вид,
екосистема или територия води до повече вреда, отколкото полза за
хората, то просто не би трябвало да се случва. Защото засяга приоритет
от по-висш порядък и влиза в конфликт с него. Тази логика създава ясен
ред и алгоритъм за вземане на решения. На нея дължим огромния напредък,
който човечеството е реализирало в опазването на околната среда в
последния век, и тя бива следвана от всеки професионалист в областта</i>."</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Изобщо същността на автора е изтъкана от противоречия и конфликти, които никой друг не вижда. Както нерядко повтарям, част от задължителната литература за четене в училище трябва да бъдат книгите на Джаред Даймънд. Книгата му "Колапсът" трябва да се чете до наизустяване. Особено от икономисти. Защото противоречие няма. Ресурсите, които ползваме, включително въздух и вода, са продукт на биоразнообразието. Опазването му гарантира качеството и количеството на тези ресурси не просто днес и сега, а и за бъдещите поколения. Толкоз и по този въпрос. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
"<i>За някои хора обаче природата носи някаква висша стойност, която
надхвърля ползата за хората и заслужава да бъде опазвана просто защото
съществува (англ. intrinsic value). За тях „дивата“ или „девствена“
природа е най-висша ценност, тоест те гледат на човешкото въздействие
или присъствие като на нещо негативно, срещу което трябва да се борят. А
природата или конкретни нейни представители като животински видове,
реки, планини и други придобиват „права на съществуване</i>."</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Тук даже не виждам какво има да се коментира. Някои хора виждали еди какво си. Ми нека си виждат, тяхно право си е. На никого не пречат. Други пък виждат конфликти и противоречия навсякъде, за тях какво да кажем? И какво общо имат тези хора и техните виждания с екологията и еколозите? Хората са различни и харесват различни неща. И слава богу, че е така. Но екология и еколог са понятия, чиито дефиниции и значение авторът претендира да разбира. Уви. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
"<i>Тук настъпва хаос, защото липсата на ясни принципи и приоритети
практически води до неяснота кое е правилно и кое не. Стига се до
разнопосочни решения и действия, някои от които са дълбоко антихуманни.
Примерите са безброй и за съжаление, стават все повече. В най-крайните
си варианти това мислене достига до призиви за признаване на „Природата“
за юридически субект и за отказ от деца – все с цел „опазване на
планетата“ от хората</i>."</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Понеже противоречието и конфликтът вече настъпиха, сега е ред на хаоса. Да, има хора, които изпадат в крайности. А крайностите са неприятно нещо. Но за да сме честни, ще трябва да отбележим, че крайностите са и в двата края. Нали така, Рашев? Ако обичаш да говориш за крайности, погледни и другия край. Ще си замълча по въпроса кой край е по-опасен. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Иска ми се наблегна на непрекъснато критикувания интерес на хората към природата. Чисто любителски, ей така, наслаждават се на красива и несъсипана природа, моля ви се. Работят по 40-50 часа седмично, че и повече, и през уикенда имат нужда от разходка из природа, за да се съхранят психически и физически. Но много често четем как подобни прищявки спъват икономическия растеж и препятстват инвестициите. Защото някакви си хора искали да се разхождат из природа. При това хора, които си плащат данъците. Други пък хора искали да си почиват ол инклузив в гигантски хотели, но това вече не било проблем, това е гот. И едните, и другите имат право да релаксират така, както е от полза за тях, мен ако питате. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Следва графика, която пак показвала някакво противоречие. А всъщност тя показва корелация между два показателя, между които няма никаква връзка.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
"<i>На нея виждаме обратната корелация между екологичния отпечатък на
потреблението (измерен като площта земя, която е нужна, за да се
произведе всичко потребено и да се абсорбират всички изхвърлени
отпадъци; данни от Global Footprint Network) и качеството на околната
среда (измерено като крайно въздействие върху здравето на населението,
дължащо се на мръсен въздух, води, почви; данни от Global Burden of
Disease, IHME) в страните по света. Резултатите на пръв поглед изглеждат
странни, но са напълно логични: колкото по-развита и богата е една
страна, толкова повече природа и ресурси потребява (висок екологичен
отпечатък) и има възможност да поддържа околната среда по-чиста. Няма
нито една страна, която да има едновременно голям екологичен отпечатък и
мръсна околна среда. Страните с малък екологичен отпечатък и
сравнително чиста околна среда се броят на пръсти и са изключения – само
туристически дестинации като Коста Рика или фалшификати като Куба могат
да играят подобна роля</i>."</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Тук продължаваме да си говорим за графиката. Няма нито една страна, която да има едновременно голям екологичен отпечатък и мръсна околна среда, твърди авторът. И е прав, в графиката няма такава страна. Точно затова и графиката е абсолютно неадекватна. Но образованият читател веднага ще се сети за поне 2-3 примера за такива страни. Не си заслужава повече да коментираме това, не ми се занимава и да проверявам доколко е коректна графиката, защото няма значение. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
"<i>Трябва да сме наясно, че избираме – не можем да сме богати и да живеем
добре, без да докосваме природата. Започваме да мислим за нея и да я
опазваме чак след като вече сме решили всички базови проблеми и тя стане
приоритет. Проблемите обаче никога няма да свършат, затова не можем да
спрем и да си почиваме. Устойчивото развитие е възможно само ако всеки
от нас върши работата си днес по-добре от вчера</i>."</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Започваме да мислим за природата, казва Рашев, едва след като сме решили всички базови проблеми и тя стане приоритет. Ох, откъде да го започна това. Опазването на природата е превенция. Нещо като профилактичните прегледи, с помощта на които целиш да не се разболееш тежко, та чак тогава да изсипеш сума пари, време и похабено здраве, за да се лекуваш. А то тогава вече може да е и неуспешно. Тук, надявам се, икономистът в автора може би най-накрая ще се събуди и ще ми отговори на въпроса - кое от двете е по-евтино?</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Та така. Нека все пак не забравяме, че "Човекът е мерило за всички неща". Всяка професия, всяка дейност човешка трябва да е насочена към подобряване и опазване на качеството на живот на обществото. Това включва и опазването на биоразнообразието, което е основен източник на ресурси и гаранция за това качество. Като го гарантираме и на бъдещите поколения, защото това, което ще им завещаем днес, не бива да са само проблеми за разрешаване. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Идеята за изследването на космоса и планетите е толкова пленителна и обсебва въображението на почти всеки. Представете си ако бъде открит живот някъде там, в далечното пространство, дари и съвсем миниатюрен! Цялото човечество ще бъде заинтригувано, ще се чете, пише, говори за това. Включително и аз, разбира се. Емоциите ще преливат от всяка медия. А всъщност животът е тук, на Земята! Успял е да просъществува милиарди години в удивителен баланс. Ние сме само една мъничка част от него и нашият отпечатък изобщо няма да повлияе еволюцията на планетата след хиляди или милиони години. Биоразнообразието е било унищожавано и преди - девон, перм, креда... За природата е напълно безразлично колко време ще отнеме възстановяването. Нас обаче би трябвало да ни интересува. Както казва Карлин, планетата си е добре, хората са прецакани. </div>
<br />
<br />
<div style="text-align: justify;">
Оригиналната статия на автора Боян Рашев е публикувана в Наука OFFNews - <a href="https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Opazena-priroda-ili-chista-okolna-sreda-Kakvo-izbirame_121039.html">https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Opazena-priroda-ili-chista-okolna-sreda-Kakvo-izbirame_121039.html </a></div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-11264955044745442042016-05-17T07:53:00.000-07:002016-05-30T04:52:53.086-07:00Палеоприключения <div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<blockquote class="tr_bq" style="text-align: start;">
<i>"I abide in a goodly Museum,<br />Frequented by sages profound:<br />'Tis a kind of strange mausoleum,<br />Where the beasts that have vanished abound.<br />There's a bird of the ages Triassic,<br />With his antediluvian beak,<br />And many a reptile Jurassic,<br />And many a monster antique."</i></blockquote>
<blockquote class="tr_bq" style="text-align: start;">
May Kendall, 'Ballad of the Ichthyosaurus', <i>Dreams to sell</i> (1887), 14. </blockquote>
Говорено е много и какво ли не за екологията. Надявам се на всички е ясно вече, че това е наука, която <b>изучава</b> околната среда и нейните компоненти, и няма нищо общо с опакованите в тарелки голи момичета (кофти). Но при цялата главозамайваща комплексност и вълнуващо разнообразие на дейностите, съпътстващи проучванията в тази сравнително млада област на познанието, представете си предизвикателството да реконструираш, проучиш и <b>разбереш </b>процесите, взаимоотношенията и зависимостите между живите същества, обитавали планетата преди десетки, стотици милиони години, когато дори съставът на атмосферата е бил коренно различен. Все същите стремежи - храна, дом, поколение - но постигани (или пък не) при условия, за които днес можем да съдим единствено по малкото останали свидетелства за тях в скалите. С това се занимават странните птици - палеоеколозите.<br />
<br />
Та да сме наясно - предмет на палеоекологията не са евентуални палеопротести срещу замърсяващите атмосферата отровни летливи газове на Цехщайново море, нито пък отчаяни палеодействия по съхраняването на мезозойските корали по нашите географски ширини, страдащи от необратимите промени в климата. Палеоекологията използва данни от фосилни и субфосилни останки на организми, за да реконструира екосистемите на миналото. Тя включва изучаването на изкопаемите организми и свързаните с тях останки (например черупки, зъби, цветен прашец, както и семена), които могат да бъдат използвани, за да се интерпретира техния жизнен цикъл, взаимодействия с други организми и природна среда, съобществата и условията, при които фосилните организми са били съхранени в пластовете. Тези интерпретации подпомагат реконструкцията на древните околни среди (т.е. paleoenvironment).<br />
<br />
Дисциплината палеоекология е разработена от американския геолог <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Kirk_Bryan_(geologist)">Кърк Брайън</a> (1888-1950). Брайън фокусира изследванията си основно върху климатичните промени през изминалите геологични епохи, като използва информация от фосилни почви и цветен прашец. </div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
Въпреки богатата информация, която имаме днес относно еволюцията на живота на нашата планета, познанията ни за поведението и взаимоотношенията между организмите от отминали геологични епохи са оскъдни. Палеоекологията без съмнение е една от най-вълнуващите дисциплини в палеонтологията. Реконструирането на древни екосистеми и техните обитатели може да бъде колкото сложно, толкова и интересно и забавно. Но можем ли наистина да разберем как отдавна изчезнали животни, като динозаврите или граптолитите, например, са живели? Как причудливите (от съвременна гледна точка) животни от Шистите Бърджис са живели заедно и как тези екосистеми са се адаптирали към промените в околната среда? </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
За съжаление е невъзможно да се върнем назад в миналото и просто да наблюдаваме и проучим древните съобщества, подобно на децата от онова филмче от детството, на които така да завиждах - "Векът на динозаврите" (<a href="http://www.imdb.com/title/tt3366430/">Age of the Great Dinosaurs</a>). Затова, за разлика от тях, на нас ни се налага да разчитаме на многобройните непреки доказателства, за да възстановим миналото, както и на някои предположения.<br />
<br />
<table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: justify;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://2.bp.blogspot.com/-J1Bt6oWunXY/Vzmu84LLRZI/AAAAAAAABVY/9k2Cy_iIlzQ9ocwRmvR2u5CtXu8j03hXACLcB/s1600/burgess.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="158" src="https://2.bp.blogspot.com/-J1Bt6oWunXY/Vzmu84LLRZI/AAAAAAAABVY/9k2Cy_iIlzQ9ocwRmvR2u5CtXu8j03hXACLcB/s320/burgess.jpg" width="320" /></a><br />
<br /></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><h4 style="font-size: medium;">
<br /></h4>
</td></tr>
</tbody></table>
</div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<br />
<div class="MsoNormal" style="-webkit-text-stroke-width: 0px; color: black; font-family: 'Times New Roman'; font-size: medium; font-style: normal; font-variant: normal; font-weight: normal; letter-spacing: normal; line-height: normal; orphans: auto; text-align: start; text-indent: 0px; text-transform: none; white-space: normal; widows: 1; word-spacing: 0px;">
</div>
<br />
<div class="MsoNormal" style="-webkit-text-stroke-width: 0px; color: black; font-family: 'Times New Roman'; font-size: medium; font-style: normal; font-variant: normal; font-weight: normal; letter-spacing: normal; line-height: normal; orphans: auto; text-align: justify; text-indent: 0px; text-transform: none; white-space: normal; widows: 1; word-spacing: 0px;">
</div>
Палеоекологичните изследвания напомнят до голяма степен детективската работа. Проучването на съвременните екосистеми е относително лесно. За един еколог е от голямо значение как животните и растенията се адаптират към местообитанията си, как взаимодействат помежду си и с околната среда, както и естеството на кръговрата на вечествата и енергията в едно съобщество. Чрез прилагането на различни утвърдени методи специалистите могат да направят точна оценка на числеността и биомасата на дадена група организми, биоразнообразието на екосистемата и нейната трофична структура. Но изкопаемите животни и растения обикновено не са съхранени в обичайната си среда. Меките тъкани и организмите без скелети обикновено са отстранени от процеси на гниене, мършояди и хищници, а твърдите части могат да бъдат транспортирани на значителни разстояния или ерозирали. В крайбрежните съобщества, например, безскелетните организми, като червеи, бързо ще изчезнат заедно с меките тъкани на скелетните и черупчести животни; отделните елементи от скелетите на гръбначни животни, като костните риби, ще се разпаднат на части, а черупките от по две или повече части - ще се разделят. Сравнително бързо ще остане само един пласт от кости и черупки, заедно с някои следи и улеи в утаечните скали. Нещо повече, някои местообитания имат по-голям шанс да бъдат съхранени в пластовете от други - морските се запазват по-често от сухоземните, което също усложнява процеса на цялостното им изучаване.<br />
<br />
Съществуват две основни подобласти на палеоекологията. Палеоаутекологията, екология на индивидите (гр. аутос – сам), изучава екологичните характеристики на един вид, условията за съществуването му, реакциите на организмите на въздействието на фактори на средата – морфологични и физиологични промени, биохимични реакции, интензивност на обмяната между организма и средата, влияние на радиацията, на замърсеността на средата. Това е най-старият раздел на екологията. Палеосинекологията (от син – заедно) е екология на съобществата (биоценология) и разглежда цели съобщества и екосистеми. Занимава се с ценозите, пътя на формиране, развитие, структура, динамика, както и взаимоотношението биоценоза/среда, енергетика на биоценозата, продуктивност. Например, аутекологията разглежда в детайли функциите и жизнените характеристики на един коралов вид, докато синекологията изследва структурата и растежа на цял коралов риф, включително взаимоотношенията между отделните видове в състава му и околната среда.<br />
<br />
Палеоеколозите често разделят фауната на две основни групи - проксимални и дистални съобщества. Проксималните съобщества през по-голяма част от своето съществуване са се намирали на мястото, където са били отложени и фосилизирани, а след това и открити. Дисталните съобщества са прекарали по-голяма част от съществуването си на места, различни от това, на което са фосилизирани и открити.<br />
<br />
Хубав и нагледен пример в това отношение са съобществата Франкстоун, датирани от късен Кампан (~70 млн. години). Проксималните съобщества в състава им са обитавали плитки, крайбрежни води. Тези съобщества включват видове раци, омари, химероиди (да не се бърка!), акули, скатове, костни риби, морски костенурки и мозазаври. В резултат на голямото количество хранителни вещества във водите на съобществата Франкстоун се наблюдава изключително фаунистично разнообразие и наличие на многобройни хищници. Голямата численост и видовото разнообразие на фауната, хранеща се с мекотели, като химероиди, рогови акули, скатове (<i>Brachyrhizodus species</i>), пикнодонти, костната риба паралбула (<i>Paralbula casei</i>) и мозазаври (<i>Globidens</i>), предполагат, че тази фауна е обитавала обширни мидени банки, с богато разнообразие от черупчести мекотели. Разнообразието от акули и скатове показва, че водата е била с нормална океанска соленост. В съобществата Франкстоун има следи от най-малко три дистални съобщества - дълбоководни, сухоземни и крайречни. За наличието на дълбоководни съобщества може да се съди по присъствието на останки от амонити, мозазаври и морски костенурки в отложенията. За сухоземните съобщества може да се съди по наличието на останки от дървесина и динозавърски кости. За тяхното наличие има две възможности - те може да са били депозирани в морето от вливаща се река или да са били измити от морската вода от скали, в които вече са били отложени от някога протичала там река. За наличието на речни съобщества може да се съди по останките от сладководни риби, сладководни акули (<i>Lissodus</i>), мекочерупчести костенурки и крокодили. Цялата тази съвкупност от хиляди животински останки, предположения и възможности за тяхното отлагане и пътя, по който може би са преминали, за да застинат във времето в именно тези скали... Това е магията на неизвестното в науката! Двигателят, горивото. Нещо, на което си струва да бъде посветен цял живот.<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://3.bp.blogspot.com/-HWQ8aWP6E0E/Vzm5QvjCIoI/AAAAAAAABVo/oV6StPxolZAqAnZqWD1mzJKvqojWiCd6gCLcB/s1600/frankstown.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="213" src="https://3.bp.blogspot.com/-HWQ8aWP6E0E/Vzm5QvjCIoI/AAAAAAAABVo/oV6StPxolZAqAnZqWD1mzJKvqojWiCd6gCLcB/s320/frankstown.jpg" width="320" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><i>Фосилна колекция от съобществата Франкстоун</i></td></tr>
</tbody></table>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Интересно разклонение на палеоекологията е т. нар. <b>еволюционна</b> <b>палеоекология</b>. Под еволюционна палеоекология се имат предвид проучванията, които се фокусират върху екологичния контекст на еволюционните промени в дългосрочен план (т.е. макроеволюционни), които се наблюдават във фосилните записи. <i>Valentine</i> (1973:2) дефинира еволюционната палеоекология като "изучаване на еволюцията на биологичната организация"; <i>Kitchell</i> (1985:91) уточнява, че това включва "макроеволюционните последствия от екологичните стратегии". Тези дефиниции разграничават еволюционната палеоекология от това, което <i>Kitchell</i> нарича просто палеоекология, която по дефиниция е "изучаване на древни екологични съобщества, с което се допълват теориите в геологичните науки, по-конкретно анализ на съобществата и реконструкция на древните екосистеми". </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Така дефинирана, еволюционната палеоекология съществува всъщност от доста време. Още с публикуването на "Произход на видовете" (1859) специалистите са се опитвали да обяснят как околната среда влияе на еволюционната история, най-често използвайки фосилните записи като основен източник на данни (напр. <i>Allmon</i> 1994).<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-SqGz0cJBaNc/VzrFDd8EkrI/AAAAAAAABW0/XJqdbmB4l643nTEzePb1xCQ4zIDzLpBzQCLcB/s1600/Geospiza_beaks.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="149" src="https://4.bp.blogspot.com/-SqGz0cJBaNc/VzrFDd8EkrI/AAAAAAAABW0/XJqdbmB4l643nTEzePb1xCQ4zIDzLpBzQCLcB/s320/Geospiza_beaks.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
<br />
Изумително е как шепа костици може да разкаже цяла история, достойна за бестселър. В своя <a href="https://books.google.bg/books?id=2My8M5tL-KIC&pg=PA67&lpg=PA67&dq=robert+w.+purdy+1996&source=bl&ots=3rjL_b9exW&sig=B3Ad_mLdNz8ZENJ3Jf8e6f1umoU&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjg-dfm3ODMAhVKlxQKHZgmADwQ6AEIYDAJ#v=onepage&q=robert%20w.%20purdy%201996&f=false">публикация от 1996 г. </a>палеонтологът Робърт Пърди използва данни от вкаменелости, за да проучи палеоекологията на мегалодона, бялата акула и свързаните с тях видове в западната част на Северния Атлантик. Пърди разделя тези изкопаеми акули в две групи на базата на формата на зъбите им: група с гигантски зъби (характеризира се с относително дебели, силни зъби) и група с малки зъби (характеризира се с по-тънки, по-леко конструирани зъби). Въпреки че мнението на специалистите се различава по отношение на родословието на отделните видове, които Пърди включва във всяка една от тези групи, всички се обединяват около схващането, че мегалодонът е най-съвременният представител на групата с гигантски зъби, а бялата акула е най-съвременният от групата с малки зъби. Проучването на тези две групи акули позволява на Пърди да направи подробни изводи за съответните им предпочитания за плячка и хранителен ареал. И тъй като зъбите на двете групи акули променят формата си с растежа, проучването на Пърди ни дава интригуваща информация относно това къде всеки един от тези видове е израснал, с какво се е хранел, и как техните ареали са се променяли с течение на времето.<br />
<br />
Проучването на Пърди свързва по интересен начин историята и екологията на двете групи акули и морските бозайници. На негова база може да се заключи, че още от техния произход в началото на еоцена, преди около 50 милиона години, морските бозайници са представлявали основна плячка на някои от включените в изследването акули. Изглежда, че почти веднага след като са се "върнали" в морето, бозайниците са станали основна мишена за тези акули. По-големите зъби предполагат по-голяма плячка, естествено. И съответно са намирани фосилни гигантски зъби на мегалодони, забити в останки на археоцети, в депозити, датиращи от средата на еоцен (преди около 45 милиона години), което предполага, че тези акули са се хранели с древните китове почти от самия им произход. В края на олигоценската епоха, преди около 30 милиона години, се появяват първите беззъби китове (подразред <i>Mysticeti</i>). Въпреки че техните филтърни плочи рядко се запазват в пластовете, беззъбите китове могат да бъдат лесно идентифицирани по симетричния беззъб череп. Сред най-ранните мистицети е и група, известна като цетотериди, които са с дължина на тялото от 3 до 10 метра и са наподобявали съвременния сив кит (<i>Eschrichtius robustus</i>). Около 15 милиона години по-късно големите представители на мегалодоните изглежда са развили склонност към хранене предимно с беззъби китове. Опашни кости на беззъби китове и прешлени от миоцен-плиоценски депозити (около 5 милиона години) в континенталната част на САЩ често носят дълбоки рани с ясен размер и триъгълна форма от ситно назъбени зъби. Триъгълните, ситно назъбени дентални отпечатъци насочват към възрастните мегалодони като най-вероятни извършители.<br />
<br />
В късния олигоцен, почти по същото време, когато баленовите китове са се появили, се появява нов вид морски бозайник. Преди около 26 милиона години в моретата се появява група, родствена на мечките, известна като перконоги (представени днес от тюлени, морски лъвове и моржове). Пърди не намира никакви доказателства за това дали тези ранни морски перконоги са били плячка за гигантско-зъбите или дребно-зъбите акули. Въпреки това, малко след като се появяват сравнително бавно плуващите тюлени (семейство <i>Phocidae</i>), преди около 15 милиона години, те започват да присъстват в менюто на дребно-зъбите предшественици на бялата акула. В миоцен-плиоценски депозити (около 5 милиона години) на мястото на днешен Лий Крийк в Северна Каролина Пърди е намерил два екземпляра от тюлен монах (подсемейство <i>Monachinae</i>) с рани, нанесени от дребно-зъбен предшественик на бяла акула, известна като ксифодон, включително фосилни останки от тюлен монах със забит връх на зъб от ксифодон в тях.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://1.bp.blogspot.com/-ggNYiCWZDc8/VzqzlVL_2kI/AAAAAAAABWk/DQJ2vvSAYr4NPfFSA6JEh27t3jRzhUcrACLcB/s1600/nicholls_giants.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="134" src="https://1.bp.blogspot.com/-ggNYiCWZDc8/VzqzlVL_2kI/AAAAAAAABWk/DQJ2vvSAYr4NPfFSA6JEh27t3jRzhUcrACLcB/s320/nicholls_giants.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
<br />
Палеоекологичните изследвания на Пърди разкриват различия в географското разпространение и ареалите на подрастващите индивиди на гигантско-зъбите и дребно-зъби акули. Фосилните останки показват, че гигантско-зъбите обитават водите около Антарктика в късния еоцен (преди около 35 милиона години), когато океана като цяло е по-топъл, отколкото днес, и тези полярни морета са били умерени, а не студени, макар в световен мащаб тенденцията на трайно захлаждане да е вече започнала.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br />
Въпреки, че отдавна е известно, че физическите условия на планетата имат значение за еволюцията, науката изпитва затруднения да обясни как точно. Един основен проблем е, че обикновено липсват пълни данни за естеството на неживата околна среда в геологичното минало, които да позволят сравняването на екологичните и еволюционни промени. Въпреки това, с напредъка в много по-прецизната геохронология и изотопна биохимия все повече специалисти правят много точни сравнения между промените в древните физически условия на околната среда и еволюционните събития от прекамбрия до холоцена, от протистите до хоминидите. Тази дисциплина е известна като <b>геобиология</b>. С напредъка в разбирането на историята на физическите условия на земята ще можем да научим в детайли как животът е реагирал на промените в тези условия, което е и предметът на палеоекологията. <br />
<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://4.bp.blogspot.com/-bc54Zcvlg5A/Vzm8sTE79LI/AAAAAAAABV0/4Ihqfk3nUJgfQw3_2r48uQMDB9U3s_uUACLcB/s1600/cover-suggestion.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="180" src="https://4.bp.blogspot.com/-bc54Zcvlg5A/Vzm8sTE79LI/AAAAAAAABV0/4Ihqfk3nUJgfQw3_2r48uQMDB9U3s_uUACLcB/s320/cover-suggestion.jpg" width="320" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Известното фосилно находище FLK, където Мери и Луис Лийки откриват кости на <i>Zinjanthropus boisei</i></td></tr>
</tbody></table>
Палеоекологията има пряко отношение и към нашия вид. <a href="http://www.olduvaiproject.org/wp-content/uploads/paleoenvironmental-and-paleoecological-reconstruction-of-a-freshwater-oasis.pdf">Реконструирането</a> на условията, които в миналото са довели до появата или изчезването на видове примати, е важно условие за разбирането на мястото ни в еволюцията. В тази връзка е много важно да бъде разбран екологичният контекст преди и след даден процес на адаптация или изчезване и взаимодействието на древните хоминиди със заобикалящата ги среда, включително и с другите видове, с които са си съжителствали. Важна стъпка в тази посока е натрупването на колкото се може повече информация относно климата, геоморфологията, структурата на хабитатите и животинските съобщества. Тези фактори си влияят взаимно така, че климатът, почвените характеристики и геоморфологията определят типа на растителната покривка, който от своя страна играе фундаментална роля в определянето на това какви други форми на живот ще се развиват в тази екосистема. Изучаването на днешните африкански екосистеми е важно условие за реконструирането на структурата на древните хабитати, в които са живели плиоценските хоминиди. Проучването на древната бозайникова фауна също е необходимо при интерпретирането на плиоценските екосистеми. Фаунистичният анализ може да бъде комбиниран с други изследвания, като палинологични, палеоботанични, изотопни анализи на почвата или зъби, за да се обогатят данните за палеоекологията на предците ни. Първо, фаунистичният състав може да се използва като индикатор за структурата на хабитата. Второ, проучването на фауната в периода, който ни интересува, позволява да се направи сравнителен анализ на древните плио-плейстоценски и съвременните съобщества. Трето, фаунистичните проучвания могат да доведат до по-добро разбиране на взаимоотношенията на хоминидите с конкретни звена на съобществото. Например, изследването на представителите на хищниците може да породи хипотези относно това как хоминидите са избягвали хищници или са се конкурирали с хищниците за достъп до плячката. Не на последно място фаунистичните изследвания могат да отговорят на въпроси относно моделите и процесите в еволюцията на хоминидите и други бозайникови таксони.<br />
<br />
Голяма част от палеоекологичните изследвания са фокусирани върху последните два милиона години (кватернера), тъй като по-старите екологични среди са по-непълно представени във фосилните записи. Много от изследванията са съсредоточени върху епохата холоцен (последните 11500 години) или последния ледников период от плейстоцена (преди 50 000 до 11 500 години). Такива изследвания са полезни за разбирането на динамиката на промените в екосистемите и за реконструиране на прединдустриалните екосистеми, на базата на което може да се правят заключения за съвременните промени с антропогенен характер. Всичко това отрежда на палеоекологичните изследвания важно място и в природозащитата, като основа за опазването на околната среда днес.<br />
<br />
Материалът е публикуван в <a href="http://nauka.offnews.bg/">Наука OffNews</a></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
</div>
Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-81528171836603034842016-01-02T08:30:00.001-08:002016-01-02T08:30:12.942-08:00Честита ви нова обиколка, от мен да мине!<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://4.bp.blogspot.com/-7JNUOVdleZs/Vof6aY7KsXI/AAAAAAAAA9I/anuyaBa4Ess/s1600/new_year_cartoon_for_free_20120627_1915675783.png" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="237" src="http://4.bp.blogspot.com/-7JNUOVdleZs/Vof6aY7KsXI/AAAAAAAAA9I/anuyaBa4Ess/s320/new_year_cartoon_for_free_20120627_1915675783.png" width="320" /></a></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
Нова година, нова обиколка на Земята около слънцето и все
същите хора. Всяка година те решават на точно този ден, с нищо не по-специален
от другите, да похарчат голяма част от трудно спечелените си пари за
свръхпреяждане, препиване и химически реакции с отделяне на светлина, задушливи
газове и тук-таме пръсти. Посрещат новата обиколка така, сякаш са имали
опасения, че нещо ще я възпрепятства. И сякаш без тези ритуални самовзривявания,
алкохолни отравяния и финансови извращения тя просто няма как да се случи. А
сте спрели да харчите, пиете и гърмите в края на дадена обиколка, а не се е
случила новата. Научно доказано е! И не
говоря за младежите, у които такива изблици са някак разбираеми и дори очаквани,
все пак техните тела са под влияние на небалансиран коктейл от хормони,
способен и на по-исторически приключения. Говоря за зрели, образовани хора с
мнение по всички важни въпроси – от международните отношения, до лечението на
тумори. Но това постоянство на хората носи и някакво спокойствие. Явно, колкото
и да настояват Ню ейдж последователите, не сме на прага на нова епоха в развитието на вида ни.
Стоим си закотвени и не мърдаме, спокойно. Ха честита ви нова обиколка и
догодина да не забравите да дадете тласък на следващата, ей! :) <o:p></o:p></div>
Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-59979604743263124562015-03-30T05:52:00.000-07:002016-01-04T23:57:24.409-08:00Лошото лице на природозащитата<div style="text-align: justify;">
Запитвали ли сте се защо обществото е настроено почти винаги срещу мерките за опазване на дадена местност, природна забележителност или вид? Особено у нас. Защо приемат наложените в тази връзка ограничения като ощетяване, като нещо, което вместо да е от полза за обществеността, е насочено срещу нея?</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Един от отговорите на този род въпроси можем да намерим в събития като неотдавна изминалото "Часът на Земята", което ни приканва да забравим за електричеството в продължение на поне час на една конкретна дата всяка година, с което пък да покажем съпричастност към дадена природозащитна идея. Тази година бяха реките... Реките са хубаво нещо. Но бяхме призовани да ги почетем като принизим електричеството до нещо лошо, нещо вредно. Като, забележете, тези призиви дойдоха по радиото, телевизията, интернет. Схващате иронията. Цялата тази кампания не е нищо повече от подмолно възползване от незнанието на хората, с цел да бъдат принудени да действат или мислят по определен начин и от това да бъде извлечена полза. И това е само един пример. Членовете на дадено общество в по-голямата си част нехаят за науката. Смятат я за нещо адски сложно, трудно и считат за най-добре да я оставят в ръцете на малцина ненормалници, които да се грижат за произтичащите от нея блага, без да ги занимават излишно с докарващи им единствено главоболие подробности. Това безразличие към науката освен до слабо развито критично мислене води и до други опасни последици - на незапознатите можеш лесно да пробуташ почти всяка идея, стига тя да звучи или наукоподобно, или поне сърцераздирателно, възвишено, а напоследък дори най-общо казано - Ню ейдж. Смесването на науката, необходима за опазването на дивата природа, с подобни идеи, необходими за манипулиране на общественото мнение, води до природозащитата в днешния й вид - блудкава, отнесена, размита.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Има все пак и нещо положително в цялото това стряскащо безумие. Часът на Земята и подобните му идват да ни покажат в какво всъщност се състои конфликтът на природозащитата с обикновените граждани на обществото, загрижени единствено за своето оцеляване и просперитет. Проблемът е, че същността на природозащитата им се представя като набор от дейности, необходими за опазване на дивата природа и насочени <b>срещу</b> <b>хората</b>. Като нещо, което се прави за природата и единствено в името на природата. Това създава у обществото погрешна представа за природозащитниците като външни, като чужди, като членове на друга общност, като обитатели на друга планета дори или като представители на различен биологичен вид. Сещате се какъв е биологичният смисъл на това. Първо близките, после далечните, както гласи древна поговорка. Това дава поводи на обществото да се обединява срещу външните нашественици в техния безценен, подреден свят. Дава му основания да ги обяви за врагове. Което пък от своя страна отваря вратичка за всички, които биха искали да се възползват от ситуацията. Всички, които нямат търпение да се облагодетелстват материално, унищожавайки дадена природна забележителност, получават шанс да привлекат обществото на своя страна. Безумно лесно е - просто се обявяват за защитници на обществото от злия враг, природозащитниците. Това много често е достатъчно, за да маскират истинските си и не така човеколюбиви цели, стоящи зад привидно загриженото им поведение. Но в крайна сметка, когато разчиташ на необразоваността на хората, за да ги манипулираш и водиш в определена посока, трябва да си наясно, че това винаги може да се обърне срещу теб. Че това е оръжие, което лесно може да премине в чужди ръце. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Нека си припомним каква е всъщност истинската роля на природозащитното движение, каква трябва да бъде неговата същност и какви са неговите цели. На първо място целите на природозащитата са съхраняване на здрава околна среда <b>за функционирането на нормално общество</b>. Природозащитата не е самоцел. Тя служи на хората. Природозащитата е тясно свързана с науката и като такава не използва непроверени методи и не разпространява непроверени факти. Науката не стои нито зад обожествяването на природата и възприемането й като личност, нито зад "Часът на Земята", нито зад анти-ГМО движенията. Преплитайки каузи с патриотарски и вегански движения и всякакви антивакс и други модерни напоследък антиразум идеологии, почитащи природата като нещо свещено и отделно от човека и боравещи с понятия като холистично, парапсихология, себепознание, мантра, прераждане и др., природозащитата се обявява срещу хората. Плаши ги. Популярното не винаги е най-правилно, особено що се отнася до идеологиите. Стремежът да се угоди и приглася на набиращите сила Ню ейдж движения не е от полза за природозащитата като цяло. Замислете се, възможно ли е да има клон на науката, който да се води не от научни принципи, а от модерни идеологии. Отговорът е и трябва да бъде само един - не може! Примери много - всички така наречени "алтернативни учения", които няма на какво друго да разчитат, освен на надеждата да привлекат на своя страна заблудените и лековерни хорица чрез пробутване на изфабрикувани, сглобени и добре опаковани лъжи. Нима природозащитата желае да се асоциира с това? Стига се дори дотам да се отъждествява със заклеймяването на технологичния прогрес. Прокрадват се призиви за "назад към природата", природосъобразно хранене, природосъобразно производство... Сами разбирате, че така няма как да се спечели общественото доверие. Това е признак за безсилие, безидейност и слаба подготовка на кадрите. Публичното, демонстративно отдръпване от научните методи, на чиято база са разработени всички принципи на природозащитата, е зрелищно харакири, уронващо престижа на тази млада наука с иначе огромен потенциал.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Разбира се, не е необходимо всички членове на дадено общество да притежават сериозна научна подготовка. Необходимо е просто да бъдат информирани за ползата от здравата околна среда за тях и за бъдещето на децата, които отглеждат и към които са отговорни. Хората трябва да са наясно, че изучаването на биологичните видове и съобщества в околната ни среда е също толкова важно, колкото изучаването на състава на въздуха, който дишаме, или водата, която пием. Събраните по този начин данни трябва да послужат за разработване на стратегии и методи за съхраняването на тази природна среда във възможно най-благоприятен за развитието и функционирането на обществото ни вид. Това трябва да се прави от достатъчно компетентни и разумни специалисти, отдадени на своята работа и наука, така както сме поверили грижата за здравето си на лекарите. Това е необходимо да се прави не защото всеки вид на нашата планета е свещено и неприкосновено нещо, имащо право на живот. Не! Свещени неща не съществуват, а животните се раждат, живеят и умират, също като нас, хората. И планетата не се интересува дали ще затрием един, пет или пет хиляди вида от лицето на земята. Това се е случвало безброй пъти в историята на живота. Но хората трябва да знаят, че ако се наложи да предотвратим подобно нещо днес, ще го направим, защото е необходимо за добруването на <b>нашия вид</b>. Нали помните - първо близките, после далечните?</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Не на последно място, понякога се налага опазването на местности и видове с чисто научна цел. Сещате се - онази наука, без която съвременното ни общество не може. Да, учените се нуждаят от своите си забулени в тайни, понякога странни и винаги изглеждащи безумно сложни нещица, за да работят успешно и да постигат все повече успехи в името на обществото, на нас хората. Нещо, което няма как да отрече всеки, който ползва удобствата на цивилизацията и технологиите. Аз, разбира се, все още храня надежди, че бъдещето на природозащитата ще направи остър завой и ще поеме по пътя на разума, в тясно сътрудничество с науката в борбата срещу фалшивото и най-вече в полза на хората. А надежда ми дават всички колеги и приятели, ангажирани професионално и лично с идеите на българската природозащита като неотменна част от биологичните науки. Макар и с ясното съзнание, че пътят за излизане от блатото ще бъде дълъг и труден.</div>
Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-21020969662467094862015-03-14T04:32:00.000-07:002016-01-04T23:58:22.267-08:00Цената на безценното<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Човек лесно
може да затъне до уши в публикации из интернет, целящи да ни представят малки
човешки бебенца по един умилителен и миловиден начин, с което да ни развълнуват
и просълзят. Всъщност това не е никак сложна задача. Всеки, който е внимавал в
час по биология, знае, че нашите гени, в стремежа си да оцеляват поколение след
поколение, ни заставят да полагаме грижи и да обезпечим оцеляването на онези
индивиди, в които е най-вероятно да се помещават.</span><span lang="EN-US" style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: EN-US;"> Съответно
еволюцията се е погрижила да ни инсталира чувства, с които да гарантира това.</span><span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> Егоистично, но факт. Това е
причината да сме загрижени най-вече за децата си, предполага се, че те носят
поне 50% от нашите гени. След това за племенници, братовчеди и др., с които ни
свързва някакво близко роднинство. После следват членовете на една общност,
едно племе, град, държава... Следва филтриране по вид, клас и т.н. Това е
причината, например, да намираме за сладки малките котенца, но не и злощастните
малки мушички. Това е биология! Всички тези „възвишени” чувства и действия са
продиктувани от джуркащи се в кръвта ни хормони под строгия контрол на гените. <o:p></o:p></span></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Бидейки
разумно същество, за човека се предполага, че умее да подчинява инстинктите на
разума си, да ги контролира и дори игнорира. Да бъде обективен, така да се каже.
Да, ама не. Ако такава генетическа обективност беше възможна, интернет
пространството нямаше да прелива от сладникави снимки на човешки бебета,
тържествени новини за увеличаване на човешката раждаемост или бременни/многодетни човешки
майки. Ако това беше възможно, също така нямаше написаното от мен да ви
прозвучи скандално, обидно и дори престъпно. Но най-вероятно точно това
чувствате, докато четете. <o:p></o:p></span></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Искате ли
примери за видове, чиито бебета са истински безценни? Ето няколко:<o:p></o:p></span></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://2.bp.blogspot.com/-jYd9DAlDOdg/VQQbHbH3aSI/AAAAAAAAA4U/u7MfUE5hFtY/s1600/amur_leopard.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="221" src="http://2.bp.blogspot.com/-jYd9DAlDOdg/VQQbHbH3aSI/AAAAAAAAA4U/u7MfUE5hFtY/s1600/amur_leopard.jpg" width="320" /></a></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">- Амурски
леопард - популацията им се е увеличила
до цели 57 индивида в Русия и 12 индивида в прилежащите територии на Китай.
Тъжно, а?;<o:p></o:p></span></div>
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://3.bp.blogspot.com/-BTgd8nGseaE/VQQbZseey7I/AAAAAAAAA4c/zLPpVj5mgf4/s1600/Dryococelus_australis.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="http://3.bp.blogspot.com/-BTgd8nGseaE/VQQbZseey7I/AAAAAAAAA4c/zLPpVj5mgf4/s1600/Dryococelus_australis.jpg" width="157" /></a></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">- Насекомото от остров Лорд Хау </span><i><span lang="EN-US" style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: EN-US;">Dryococelus australis</span></i><span lang="EN-US" style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: EN-US;"> –
</span><span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">останали са 24 индивида,
обитаващи една скала на острова. <o:p></o:p></span></div>
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://3.bp.blogspot.com/-16QAWTnvmeU/VQQbh7Rb-jI/AAAAAAAAA4k/4KoXN_o5l_Q/s1600/Mergus.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="http://3.bp.blogspot.com/-16QAWTnvmeU/VQQbh7Rb-jI/AAAAAAAAA4k/4KoXN_o5l_Q/s1600/Mergus.jpg" width="320" /></a></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">- Бразилски</span><span lang="EN-US" style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: EN-US;">ят</span><span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> нирец </span><i><span lang="EN-US" style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: EN-US;">Mergus octosetaceus</span></i><span lang="EN-US" style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: EN-US;"> – </span><span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">250 индивида...<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Списъкът е
дълъг, безценни бебета колкото щеш. Имате интернет, търсете си ги. Но знайте –
човешките бебета не са сред тях.<o:p></o:p></span></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Време е да
бъдете свалени на земята с факта, че видът <i>Homo
sapiens</i> не е заплашен от изчезване. Човешките бебета са сладки и безценни единствено за родителите си. Аз, например, обожавам своите. Така
и трябва да бъде. Обективно погледнато обаче те са напаст. Ние сме напаст. Също както вие не се
просълзявате от умиление при вида на новоизлюпени бебета хлебарки. Всяко новородено
човешко бебе, при скоростта, с която нараства популацията ни, означава необходимост
от добив на още ресурси от и без друго изчерпаната ни биосфера. <o:p></o:p></span></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Един от
първите термини, който бива набутван в главата на всеки еколог, минаващ курс на
обучение по специалността си, е т. нар. overpopulation. Опасно явление със
страховити последици, което при липса на естествени хищници, какъвто е случаят
с човеците, води до постепенно изтощаване на средата, глад, жажда и свирепа
конкуренция за малкото останали ресурси, което пък води до рязко понижаване на
числеността – </span><span lang="EN-US" style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: EN-US;">population crash. Това е нормалният ход на събитията. </span><span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Съжалявам, че ще ви разбия илюзиите,
но по този начин действа природата – тази любяща майка на всички ни. Така че, колкото
по-малко се прехласваме по себе си като вид, като стара мома пред огледало,
толкова по-малка вреда ще нанасяме на природата, респективно и на своите
настоящи и бъдещи уж безценни бебета, които иначе толкова много обичаме и с
такова умиление споменаваме.<o:p></o:p></span></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><br /></span></div>
</div>
<br />
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Но успокойте
се. Това е възможно единствено в моите мечти, както и на още неколцина
здравомислещи индивиди. То реално няма да се случи. Хората няма да спрат да
смятат себе си за специални. Няма да престанат да се разграничават от
екологичните принципи и закони. Няма да спрат да пръскат тревожни заглавия при най-малкия спад в раждаемостта някъде по света. Няма да променят начина си на мислене, така че
снимки на захаросани човешки бебета и новини за поредното (n-милиардно)
уникално човешко раждане ще продължат да заливат медийното пространство. Можете да спите
спокойно, „безценни”!<o:p></o:p></span></div>
</div>
Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-30138474921146758092013-11-30T12:17:00.002-08:002016-01-04T23:59:39.067-08:00Криворазбраната демокрация<div class="MsoNormal">
<b>Хората нито са равни, нито заслужават равни права!</b></div>
<div class="MsoNormal">
<b><br /></b></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Това изречение, написано от мен, разбуни духовете наскоро.
Видно е как хората са свикнали да приемат определени неща за истинни и морални
без да си правят труда да ги проверят, осмислят или дори тестват. Дори мисълта
за обратното ги хвърля в потрес и морална дилема. Как така хората да не са
равни? Та това противоречи на всичко, което са ни учили за „добрите хора”.
Добрият човек никога не си позволява дори да мисли такива неща. А ако се
прокраднат в главата му подобни мисли, без значение от провокиралите ги факти,
той трябва да ги прогони и да си посипе главата с пепел. Иначе се превръща зъл
мизантроп.</div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Но хайде малко зли разсъждения по темата за равенството.
Освен ако хората не са вид, създаден от някакво божество, а ние много добре
знаем, че не са, то те няма как да бъдат равни. Причината е много проста –
естественият отбор. Ако всички индивиди от вида Homo sapiens бяха равни, естественият отбор нямаше да има
база за действие, защото той работи именно като пресява разликите в отделните индивиди, образно казано. </div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Като човек, смятащ образованието за едно от най-важните задължения, които човек има към обществото, в което живее, по-долу в разсъжденията си ще визирам предимно на него.</div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Та така, хората не са равни, мили мои "човеколюбци". И като
неравни по природа имат и неравни възможности. Благодарение на тези разлики във
възможностите те изпълняват задълженията си към обществото по различен начин.
Към обществото, от което очакват социални облаги в замяна. А различните
задължения предполагат и различни права (облаги). Или поне би трябвало. </div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Е да, ама не. Ето какво се получава на практика.
Образованието, например, е задължително. Факт. Благодарение на него ние ставаме
по-отговорни, по-способни и пълноценни членове на обществото. Защото като
членове на дадено общество ние вече не носим отговорност само за себе си, а за
всички други членове на това общество, които пряко или косвено са потърпевши от
нашите действия и решения. Решавайки да загърбим някои свои задължения към
обществото – като образованието – ние би
трябвало да се отказваме автоматично от някои от облагите на това общество –
като правото на глас. В общество, в което се дават права на хора,
отказали се от задълженията си към него, се насърчават все повече хора да
загърбват тези свои задължения безнаказано и същевременно биват експлоатирани насилствено всички
останали, които изпълняват задълженията си съвестно. И какво, по
дяволите, се случва в такъв случай с правата на всички тези хора, които не са
изоставили своите задължения? Каква
справедливост има в това те чрез данъците си да поемат на плещите си издръжката
на всички онези индивиди, удобно отказали да мръднат пръста си за това общество, но
които имат абсолютно същите права в него – могат да гласуват, могат да получават
парична помощ от изработените с честен труд пари на по-отговорните, могат да раждат деца, за които да не полагат грижи и които на свой ред да израстват като необразовани и
безполезни членове на обществото, или дори да ги оставят в държавни домове на
грижите отново на съвестните граждани. Съвестните граждани, които дори нямат думата в случая... Защото са малцинство.</div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Най-малкото давайки на хората без
образование права и социални облаги равни с тези на по-способните и съвестни членове на обществото, те не биват мотивирани да се развиват и да учат!</div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Ще оставя специалистите да се заемат с изчисления относно
шансовете цивилизация с подобно социално устройство да прескочи нулевия тип
(най-примитивния), към който в момента с мъка можем да се причислим...</div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Изводът е, че хора с различни задължения към обществото трябва да
получават и различни права в него. Логично е. Говорейки конкретно за едно от основните задължения към обществото, образованието, то трябва да е пряко обвързано с правото на глас. Както неведнъж съм твърдяла, не е
в интерес и на самите необразовани хора да правят политически избор. Това е единствено в
интерес на властта, на аморалните управляващи. И независимо че сред
необразованите хора несъмнено има и достатъчно мъдри и разумни изключения, то
те са именно това – изключения от правилото. А правилото гласи, че
образованието е задължително условие за разбиране в която и да е област от
познанието. Без съмнение на всеки такъв човечец се паднат много повече
неспособни да разберат политическата ситуация неграмотници. И без значение
какви са ни личните чувства към наши познати без образование (аз
лично имам такива), обективно погледнато е несправедливо аз, която съм вложила
усилия, средства и време да се развивам, да имам еднакви права с Айшето от
местния катун, която не може да чете и брои. Примерно. </div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Насърчаването на подобно нехайно отношение към обществото от
държавата има своето обяснение. Необразованите хора се манипулират лесно.
По-лековерни са. Също така за няколко кебапчета, например, можеш да купиш гласа им в своя
полза по време на избори. Можеш лесно да ги излъжеш, да им обещаеш неизпълними
неща. Те ще ти повярват, ще гласуват и манифестират за теб. Необразоваността
води след себе си мизерията, която е прекрасна основа за злоупотреба по време
на избори. Освен това, бидейки малцинство, образованите граждани, макар и прекрасно осъзнаващи неадекватната политическа и социална ситуация, няма да имат никакъв шанс за действие и промяна.</div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<b>С платеното гласуване
(чиято основа е лошото образование и следващата от него социална недоимъчност)
необразованите хора отнемат на нас – съвестно изпълняващите задълженията си към
обществото граждани - правото да
избираме!<o:p></o:p></b></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<b><br /></b></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Основно притеснение да бъде критикувана демокрацията е, че едно подобно преразпределяне на
правата в зависимост от качествата на гражданите може да бъде несправедливо,
намирисва на дискриминация и е в разрез с възприетите за идеал демократични принципи. Но историята изобилства с примери за начините, по които са дошли на власт повечето диктатури.</div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<b>Пропагандната дейност
на фашистката партия на Хитлер е насочена към низшите класи на обществото -
необразовани, понасящи тежки удари от икономическата депресия. И съответно през
1933 фашистите съвсем законно печелят изборите. Те методите за злоупотреба с
наивитета на изстрадалите, необразовани хорица не са от вчера. Но идва </b><b><span lang="EN-US">“злата</span></b><b><span lang="EN-US">”</span> Антифашистка коалиция и
разваля демократично избраното статукво</b><b><span lang="EN-US">. Нали така?</span><o:p></o:p></b></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<b><span lang="EN-US"><br /></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Необразоваността на населението е прекрасна почва за
прокрадване на тоталитарни идеологии и законното им, „демократично” издигане на
власт. </div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<b><span lang="EN-US"><br /></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Не зная кой е натоварил демокрацията с подобни очевидно
незаслужени достойнства. Не съм сигурна кога точно тя се е превърнала в мерило
за това колко стойностен, морален и справедлив е даден човек. Но е факт, че
днес никой не би посмял да оспори това. То се приема като безспорна и
ненуждаеща се от обосновка догма. Но демокрацията предполага равни права за
хора с равни възможности. А както добре знаем, в хода на еволюцията ние хората,
както и всеки вид на тази планета, сме оформяни от естествения отбор различни,
с най-разнообразни способности, качества, недостатъци и предимства. И именно в
това е красотата на природата. Единственото, което е нужно за да просперираме,
е да й се доверим и да изискваме хората да се нагърбват само със задълженията,
които са им по възможностите. В конкретния случай – политическите решения за
бъдещето на страната да бъдат вземани само от хора, които имат капацитета и
грамотността адекватно да преценят обстановката в страната (и извън нея) и да направят
съответния избор. Защото „избор” не означава просто да избереш бюлетина със
затворени очи (или отворен джоб). Означава да прецениш предимствата и недостатъците на различните
възможности и да поемеш отговорност за действието си. <span lang="EN-US"><o:p></o:p></span></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
Съжалявам, но се налага да прекъсна удобния ви сън - демокрацията понамирисва! Демокрацията е за общества, изградени от идентични индивиди, клонинги. За нас е необходима по-разумна политическа система. Такава, която да отчита еволюционно обусловените различия у индивидите, като ги натоварва със задължения съобразно тях и им дава права и облаги в зависимост от положените усилия, капацитет и задължения.</div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
</div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b><br /></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-57061172836426702662012-12-18T11:19:00.001-08:002012-12-18T11:19:26.488-08:00За абиогенезата или за неизбежността на самоорганизацията в природата<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Ако пуснете в търсачката ключова дума "самоорганизация", "абиогенеза", "еволюция", "зараждане на живота" или нещо друго свързано със спонтанната самоорганизация на материята и зараждането на живота на Земята, ще попаднете на какви ли не нюейдж-вуду-креационистко-бледовиолетово-енергийни щуротии и на много малко качествена информация. Основен проблем в образователната система на България е липсата на часове по критично мислене. На децата не се преподават основни умения за отсяване на информацията и източниците за набавянето й. В резултат те израстват лековерни, без никаква защита срещу иначе увлекателно и наукоподобно скалъпените шарлатанщини. Те нямат изградени критерии и умения за отсяване на боклука. Следователно е време да се направи нещо. И единственото оръжие срещу непрестанно бълващите помия шарлатани е двойно количество качествена, рационална информация или по друг начин казано - имунизация срещу боклука в медиите.</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Сега да се върнем на самоорганизацията на материята и по-точно на спонтанният (тоест без външна, интелигентна намеса) синтез на сложни органични макромолекули, градивните елементи на живота, от неорганични или по-прости съставки. Още древногръцките философи-атомисти вярвали, че висш, проектиращ всичко интелект, не е задължителен. Те доказали, че ако има достатъчно време, пространство и материал, организацията би била в края на краищата неизбежна. Рене Декарт въвел идеята, че обичайните закони на природата се стремят да произвеждат организация. </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">До момента са натрупани многобройни свидетелства за самоорганизация в разнообразни биологични системи на всички нива - от молекулярно и клетъчно до популационно. Ето един определено непълен списък: </span><br />
<br style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;" />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">- начало на живота от самоорганизиращи се химични системи, хиперцикли; </span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">спонтанното свиване (фолдинг и рефолдиг) на белтъците и други макромолекули;</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">- "самосглобяването" на цитоскелетни структури и двуслойни мембрани; </span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">хомеостазис или самоподдържането на приблизително постоянни параметри (температура, налягане, pH) при биосистемите - от клетка до цял организъм; </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">- морфогенезис - механизъм на развитие и растеж на живите организми; </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">- самоорганизация във вид на пространствени патерни на колонии едноклетъчни, например Dictyostelium discoideum, Bacillus subtilis и др.;</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">- създаването на общества от някои насекоми (мравки, термити, пчели), и много бозайници; </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">- поведението на групи животни (стада, ята птици, пасажи риби и т. н.); </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Тези примери (както и още, и още много други) са белег, че обекти на живата природа са способни да се самоорганизират без намеса на по-висш разум отвън. Разбира се излишно е да разглеждаме тук всеки един такъв случай подробно, ще нахвърлям само няколко примера, след което ще преминем към произхода на живота на нашата планета и възможностите за това.</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Когато всичко е наред, амебите диктиостелиум (</span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Dictyostelium discoideum)</span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"> си пълзят, хранят се и се делят от време на време. Но ако дълго останат гладни и енергийните им запаси започнат да се изтощават, те изпускат във външната среда цикличен аденозинмонофосфат (цАМФ), който се приема от съседните едноклетъчни като сигнал. Ако клетките са сити, те не реагират на него, но ако също са гладни, те започват да се събират на групи-агрегати, съдържащи до 100 000 амеби. </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Те формират единен многоклетъчен организъм, който се нарича псевдоплазмодий. Той може, за разлика от амебата, да изпълзява със забележителна скорост от неблагоприятните места. Ако успее да стигне място, където има храна, той отново се разпада на отделни клетки. Но ако все си пълзи, пълзи и все няма подходящи условия, той спира и около 20% от клетките изпълзяват нагоре, образувайки здраво стъбло и загиват. По стъбълцето останалите клетки изпълзяват на самия връх, образувайки плодно тяло, в което съзряват спорите. Те се разпръскват наоколо и така изчакват да свърши неблагоприятния период. Когато нещата се променят, от тях израстват амеби и историята се повтаря. </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span><span style="color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif;"><span style="font-size: 14px; line-height: 22px;">Друг пример - фолдинг. </span></span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">При синтеза им белтъците "се сглобяват" от отделни аминокиселини според разчетената последователност на кода от ДНК. Резултат от работата на този биологичен конвейер са дългите вериги белтъци, които обаче, за да придобият разнообразните си функции (структурна, каталитична, двигателна, защитна) трябва сами да се "свият","завият", "сгънат" в точно определена форма.</span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"> </span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Процесът на свиване става на няколко етапа с продължителност от няколко секунди до няколко минути и се нарича фолдинг. В последната, решаваща фаза протеините от "предварителното" си състояние мигновено (за няколко десетки микросекунди) приемат окончателната си форма.</span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"> </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Много учени в целия свят по експериментален начин са доказвали и доказват как и при какви условия е възможно да протичат някои процеси в еволюцията на материята от неорганична към органична, от нежива към жива. </span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Първият проблем е поставянето на граница между жива и нежива материя. Трудно е да се постави такава между елементарните механизми на метаболизъм и размножаване на вирусите и сложните химични взаимодействия между огромните макромолекули, които по редица причини трябва да се приемат за неживи. Границите са условни, приема се, че внасят удобство и ред. Лично аз не ги обичам. Ама ще се обоснова защо. Очевидно пречат на мнозина да си представят химията на плавния преход от едно вещество към друго, от органична материя към неорганична и т.н., а очакват някакво рязко разграничаване и посочване на конкретен своеобразен край на неживото и начало на живото - ясно и категорично. Е, нема такъв филм. Същото е мнението ми и за разграничаването на видовете, откъдето произтичат пък всички недоразумения с "липсващи звена" и прочее. Ама това е то биологията - "колекциониране на марки" ;)</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Първо и най-важно условие при разглеждането на изброените по-долу варианти и експерименти е да се разбере, че при съответните условия, възпроизведени в експериментите, произтичащите процеси и реакции са спонтанни и неизбежно следствие! Неорганичният синтез на органични съединения, или биопоеза (биогенеза), както Бернал нарича процеса, по нищо не се различава от останалите неорганични процеси, включително и от тези, които се осъществяват днес. Но тъй като условията на първичната атмосфера са се различавали коренно от условията на съвременната въздушна обвивка на земята, то и продуктите на тези процеси също са се различавали. Самите процеси обаче, довели до образуването на абиогенни органични съединения, с нищо не се различават например от процесите на образуване на облаците или на кристализирането на солите по дъното на пресъхваща лагуна. </span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Та по-интересно е да се знае кои са факторите, които са управлявали процесите, довели до синтеза и натрупването на органични вещества с абиогенен произход. Какъв е бил добивът от тези процеси. При какви условия са се концентрирали, съхранявали и усложнявали тези вещества. При какви условия се е осъществил преходът от предживата към живата материя.</span><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"> </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<strong class="bbc" style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Опит на Мюлер.</strong><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"> Осъществил е опита си още като студент. Използвал е сравнително просто устроен апарат - система от колби, в която чрез два електрода, запоени в стената й един срещу друг, се създава изкуствена мълния (електрическа искра). Едната колба се напълва с вода, а другата - със смес от газове (водород, метан, амоняк и др.). Системата е херметична. Общо казано, в долната част на апарата кипи вода, а в горната периодично се предизвиквали електрични изпразвания. През определени интервали от време се анализира качествения състав на разтвора и количествени измервания. Опитът продължил 175 часа. В първите 25 часа се образували предимно циановодород и алдехиди. След това тяхната концентрация престанала да нараства, а започнали да се образуват аминокиселини. След 125-тия час концентрацията на аминокиселините престанала да се увеличава, а количеството на амоняка, циановодорода и алдехидите продължило да намалява. Мюлер допуснал, че в този период е настъпило равновесие или участвие в други процеси. По-късно била установена полимеризация на аминокиселините, която не е била отчетена от Мюлер. Опитите на Мюлер са повтаряни многократно от различни учени в различни държави по света.</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<strong class="bbc" style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Опити на Уилсън и Понамперума.</strong><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"> При добавяне на сяра в разтвора, използван от Мюлер, Уилсън получава дълги молекули от синтезирания полимер. Установени били също така ципи по повърхността на разтвора с площ около 1 см2, по всяка вероятност ПАВ. Понамперума и неговите сътрудници повтарят опитите на Мюлер, но използват като източник на енергия УВ-лъчи. Получават аминокиселини и пурини, тоест градивните елементи на белтъците и нуклеиновите киселини. При подбор на определени условия те получават дори полимери от тях.</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<strong class="bbc" style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Опити на Оро и Фокс.</strong><span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"> Те доказват, че за образуването на големи органични молекули от по-малки, наличието на на УВ-светлина не е задължително условие. При обикновено нагряване на средата се получават сходни резултати. В условията на първична атмосфера малките органични молекули се синтезирали за сметка на УВ-лъчите на Слънцето или на електричните бури. Но за следващите етапи на еволюцията на материята и за ранния живот тези условия са противопоказни. Като се има предвид това, следва, че при прехода от нежива към жива материя са били използвани други източници на енергия. При едни от опитите си Оро поставя водни смеси от прости органични молекули за няколко дни при различна температура - от 20 до 150 градуса С. В разтворите на формалдехид с хидроксиламин и на формалдехид с хидразин, а също и в разтворите, съдържащи циановодород, в края на опита се синтезират аминокиселини. При други опити с използването на същите температури аминокиселините полимеризират.</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Фокс обръща по-специално внимание на факта, че при свързването на две аминокиселини с пептидна връзка, се отделя вода. И тъй като процесите на полимеризация са съпроводени с дехидратиране, то очевидно скоростта на тези реакции ще зависи от количеството отделяна вода в сситемата, от обезводняването й. Подобни съображения дават основание на Фокс да предположи, че ранното развитие на живота е ставало близо до вулканите. Показва това в следния опит. Безводна смес от аминокиселини се загрява до 170 градуса С. Свързват се в полипептидни вериги. Разбира се, активността на така синтезираните белтъчни молекули е ниска, но в ранните етапи на възникване на живата материя е било напълно достатъчно първите белтъчни молекули да проявят някаква, била и слаба, каталитична активност. Друго много съществено свойство на белтъкоподобните съединения е това, че последователността на аминокиселините в техните полипептидни вериги няма случаен характер, закономерна е!!!</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Трети, не по-малко съществен резултат е образуването на сферични образувания, изградени от термични протеноиди, получени чрез промиване на горещата смес от полимери с водни солеви разтвори. Получените гранули, пренесени в друг разтвор, различен по концентрация от изходния, реагират по специфичен начин - реагират на промяната на осмотичното налягане, както реагират живите клетки. Това е категорично доказателство, че имат полупропускливи мембрани. </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Други много важни опити на Фокс и сътрудниците му доказват, че подредеността на аминокиселините в полипептидната верига може да определя реда на нуклеотидите в полинуклеотидната верига. При добавяне на смес от нуклеотиди към полиглицинов полипептид се образуват къси участъци от полигуанин. Известно е, че един от кодоните, който определя мястото на глицина в полипептидната верига, е ГГГ. </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Ще продължа в следващ пост с тези и още много, много други опити и резултати. Този вече доста се натовари, а то без картинки издържа ли се :Р </span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">To be continued...</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><br /></span>
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Източници:</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Попов, Петър, Теория на еволюцията, 1999</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;">Benton & Harper, Introduction to Paleobiology and the Fossil Record, 2009</span><br />
<span style="background-color: white; color: #282828; font-family: helvetica, arial, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 22px;"><a href="http://www.bgnauka.com/taxonomy/term/37">Списание "Българска наука"</a></span>Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-69304789379046305832012-08-05T08:40:00.001-07:002012-08-05T08:40:51.779-07:00Лагуната на птиците<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://2.bp.blogspot.com/-OR9mi-Ols3A/UB6QMOtG8KI/AAAAAAAAASA/L1cKjz8iwTw/s1600/sunset.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="http://2.bp.blogspot.com/-OR9mi-Ols3A/UB6QMOtG8KI/AAAAAAAAASA/L1cKjz8iwTw/s320/sunset.jpg" width="320" /></a></div>
Нещо се е случило преди близо 3000 години тук. Нещо грандиозно. Нещо толкова мащабно, та резултатът е наблюдаем и до днес - солената лагуна край Поморие. Вероятно разтърсващ сеизмичен катаклизъм е преградил пътя на морската вода и е откъснал езерото, превръщайки го в хиперсолена, затворена лагуна. А може би бавно, търпеливо, в течение на стотици години морските течения са наслагвали наноси и са надграждали пясъчната коса, постигайки в крайна сметка изумителен резултат - невероятното съчетание от условия, позволяващи, насърчаващи съжителството хилядолетия наред на уникалната екосистема и емблематичния за древно Анхиало поминък - солодобив и калолечение. Възможно е миналото да запази тази своя тайна. Вероятно именно чрез тайните си ни примамва да се потапяме в него, изследвайки настоящето, вечно търсещи...<br />
<br />
Вятърът идва от североизток. Лястовичките изглеждат като увиснали на място, носейки се над поривите му. Протягам ръце от терасата на Посетителския център - имам чувството, че ако ги побутна, ще продължат по пътя си. Пред очите ми е застинала гледката, почти мистична, спирала дъха вероятно на десетки поколения - безбрежният, изумруден простор на плитката, тиха и многоцветна повърхност на лагуната, огласяна от почти хипнотизиращите звуци на птиците. Хиляди птици...<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://4.bp.blogspot.com/-cxV3hjiUXk0/UB6Qbmp8FSI/AAAAAAAAASI/yCTKEZURO3U/s1600/sparow.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="http://4.bp.blogspot.com/-cxV3hjiUXk0/UB6Qbmp8FSI/AAAAAAAAASI/yCTKEZURO3U/s320/sparow.jpg" width="320" /></a></div>
Облаче от мушици се мести плавно над брега. Под него невъзмутимо се труди врабче - бори се с уловения преди секунди скакалец, старателно премахвайки крилцата и крачетата. Деликатес. Всяка калория, до която се докопа, ще му бъде от полза през дългата мразовита зима, когато ще каца с премръзнали крачета по первазите на същата тази тераска, вглеждайки се в прозорците с надежда, търсейки нас.<br />
<br />
И ето го - първото ято мигранти за тази година. Бележещи наближаващия край на лятото и началото на най-вълнуващия за лагуната период, когато тя става дом на стотици хиляди пернати посетители, подготвящи се за трудния и изпълнен с опасности път на юг. Щъркели са. Уловили са термика над брега и със завидни хореографски умения оформят фуния, живо торнадо, издигайки се над изпълнения с носталгия поглед. Винаги е носталгия.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://3.bp.blogspot.com/-246kNcfFKL4/UB6QodnQTFI/AAAAAAAAASQ/xxGbSL3GHE0/s1600/cormoran.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="223" src="http://3.bp.blogspot.com/-246kNcfFKL4/UB6QodnQTFI/AAAAAAAAASQ/xxGbSL3GHE0/s320/cormoran.jpg" width="320" /></a></div>
Залезът проблясва зад силуетите на градчето и птиците, обагряйки водите в плътни цветове. Вглеждам се в накацалите корморани отсреща. Като статуи са, изправили се върху бетонните диги, разперили съхнещи криле за последна почивка преди да се отправят към местата за нощуване. Все още се чуват рибарки - весели, откъслечни крясъци, сякаш долитащи от детско парти, огласят прохладната вечер, измъквайки ме от опияняващия унес. След колко ли залеза ще се науча да разбирам езика им?<br />
<br />
И времето спира... Залезът е безкраен... Покоят - вълшебен...<br />
Магията на Поморийско езеро.<br />
<br />Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-35993644263693478332012-03-09T05:37:00.005-08:002012-03-12T11:31:13.591-07:00Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div>"Човек, същ. име. Животно, дотолкова потънало в очаровано съзерцание на онова, което си мисли, че е, че пропуска онова, което несъмнено трябва да е. Главното му занимание е унищожаването на другите животни и собствения му вид, който обаче се размножава с такава упорита бързина, че се е навъдил по целия свят и в Канада." - Амброуз Биърс, "Речникът на дявола"<br />
<br />
През модерната епоха и особено след средата на ХХ век човекът полага огромни усилия да опровергае горната дефиниция. В културата и схващанията ни се е загнездила мисълта, че като вид сме различни и някак по-специални от останалите, че стремежите ни са възвишени, а целите благородни. И откъслечни епизоди в историята затвърждават тези погрешни представи, избирателно се фокусираме върху тях и си създаваме илюзията, че наистина сме <i>надрастнали </i>животинските си стремежи, низките си страсти и сме еволюирали на едно по-високо, по-достойно и някак по-подхождащо ни, като на "венец на творението", ниво. И точно както Биърс е посочил, главозамаяни от представата за себе си, пропускаме да видим истинската си същност, да съзрем недостатъците си, камо ли да ги назовем и коригираме. Опитваме се да затвърдим тези представи и у поколенията чрез фалшиви и празни, но инак красиво облечени думи. Думи, които неподплатени с действия, все повече натежават и увисват в омърсеното от действията ни пространство.<br />
<br />
Да, в епохата на демографски и индустриален взрив на човека се налага да бъде различен, да полага усилия и грижи не само за благото на поколението си сега и в момента, а да бъде далновиден, да направи необходимото, за да съхрани жизнено необходимите условия, в които <i>само и единствено</i> може да съществува човешката популация - природата. Като част от природата, като вид, появил се и еволюирал на тази планета, човекът е моделирал средата си по свое усмотрение и за свое удобство. Това е и изконното право на всеки вид. Условие, без което той не би просъществувал. Това, което ни кара погрешно да смятаме, че нито един вид не може да се мери с човека по способности да променя и нагажда средата си, е, че нито един вид не е достигал подобна численост. С развитието на науката и технологиите човекът се е "освободил", образно казано, от действието на естествения подбор и пряко следствие от това е демографският взрив - вид, който по дефиниция е К-стратег и инвестира в дългогодишно отглеждане на малобройно, но интелигентно и дълголетно поколение, изведнъж става многоброен. Ето това именно налага необходимостта човекът, за разлика от останалите видове, да действа различно, да поеме отговороност за средата, която обитава и променя, да полага грижи за нея, за да си осигури нормални и здравословни условия за съществуване.<br />
<br />
Природата е деликатно нещо. Още в началното образование на децата се обяснява колко е крехко <i>равновесието</i> в нея, на какви смайващи механизми се крепи то, извайвани по невероятен начин в продължение на милиарди години от еволюционния процес. Мисълта, че сме част от това сложно, но невероятно красиво и интересно <a href="http://www.knigolandia.info/2011/12/blog-post_23.html">шоу</a>, трябва да ни ласкае. А това, че имаме силата, знанията и възможностите да го управляваме и поддържаме, е единственият повод за гордост. Приемайки го за даденост, от която можем само неразумно да се възползваме, ние затвърждаваме дефиницията на Амброуз Биърс за човешкия вид и нито цупенето, нито празните, натруфени думи във възхвала на "венеца" ще помогнат.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/429/Image/e4d535b2b7fe2735137140b715a37d98.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/429/Image/e4d535b2b7fe2735137140b715a37d98.jpg" width="320" /></a></div>Сред неизброимите и кое от кое по-интересни проявления на природата е миграционният процес при птиците. Тези деликатни същества благодарение на своя по-особен метаболизъм са в състояние два пъти годишно да изминават невероятни от човешка гледна точка разстояния, за да зимуват и гнездят съответно. Но всяко изумително приспособление в природата си има цена. Цената, която птиците са платили, е, че отново благодарение този свой бърз метаболизъм те са изключително чувствителни по отношение на необходимата енергия и начините за набавянето й - храната и водата. <i>Миграционните им пътища</i> са сякаш "проектирани" по брилянтен начин, осигурявайки им необходимия брой <i>междинни спирки</i>, подобно на крайпътните мотели и бензиностанции по нашите магистрали.<br />
<br />
Една такава междинна спирка е Поморийско езеро. Това е естествена, солена лагуна, разположена северно от гр. Поморие. Плитките му, хиперхалинни басейни предлагат идеални условия за хранене и почивка на мигриращите птици. На територията на езерото се концетрират водолюбиви птици по време на миграция и по време на гнездене. Установени са 270 вида птици, повечето от които са световно застрашени или с европейско природозащитно значение. Тоест природата граници не признава. Няма мое, твое, няма българско, чуждо, всичко е от значение, всичко е свързано. Природата е <i>ничия</i>! Позволи ли си някой да се отнася собствинически, консуматорски към нея, резултатите обикновено са плачевни.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcThv1X9A66Wf8H56WP48LqzRFOCWQNIiIxFKDFIQrTRajf31LJ4ZZkTpuU8" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcThv1X9A66Wf8H56WP48LqzRFOCWQNIiIxFKDFIQrTRajf31LJ4ZZkTpuU8" /></a></div>Чувствителните компоненти на природните екосистеми са изключително сложни, изискват действие с огромно разбиране, компетентност и отговорност. Това е причина решенията за намеса да се взимат много предпазливо, от експерти, посветили десетки години на изучаването на тънкостите и най-малките подробности от тази сложна материя. Всичко, което се случва на територията на един така деликатен природен комплекс с международно и национално значение, трябва да бъде съгласувано с данните от съответните области на науката и приложено на практика от компетентни лица, така, както отивайки в болницата, вие очаквате там да ви лекува лекар, а не, примерно, местният касапин, който чул от баба си, която пък научила от пралеля си какво е апендицит.<br />
<br />
Еколози от природозащитни сдружения, сформирани с цел да се концентрират усилия - физически и интелектуални - в сферата на опазването на природната среда, са посветили живота и кариерата си на застрашените видове птици, обитаващи влажните зони. Проведените стотици наблюдения се систематизират, като прилежно и методично събираната с години информация с много упоритост и постоянство бива впрегната в полза на застрашените от антропогенния натиск видове. А като обект, разположен в туристически регион, Поморийско езеро неминуемо е подложено на такъв натиск. Като жителка на Поморие не мога да не изкажа възхищението и задоволството си от факта, че моето градче е надарено от природата с подобен уникален комплекс. По цялото черноморско крайбрежие (не само българската част от него) има много малко такива комплекси свръхсолени езера и лагуни, които от хилядолетия са използвани от местните жители за солодобив и калолечение, а от прелетните птици - като междинна спирка по дългия път към зимните местообитания. Векове наред хармонията между тези две страни е извайвала забележителния облик на лагуната по прелестно сложен начин, давайки ни днес безценно богатство от рекреационна, здравословна и търговска гледна точка. Чуждестранни туристи изминават хиляди километри, за да се любуват на това, което е буквално под носовете ни. Вероятно това е и основната причина да го приемаме за даденост и да не го оценяваме по достойнство. Човек не винаги дарява със заслужено внимание това, което има, докато го има, и както обикновено става, го забелязва едва, когато го похаби и загуби, защото тогава липсата му става осезаема, но път за връщане обикновено няма.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.geo-bg.bg/thumbs/article_medium/91/57/00/-5791.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://www.geo-bg.bg/thumbs/article_medium/91/57/00/-5791.jpg" /></a></div>Имаме честта и удоволствието експерти и доброволци от една от най-реномираните природозащитни организации в България - <a href="http://www.greenbalkans.org/pomorielake/gef/index.html">СНЦ "Зелени Балкани"</a> - да влагат време, пари и знания в поддържането и възстановяването на нашето езеро, стичайки се от всички краища на страната. Единственото, което се очаква от нас, жителите на град Поморие, е, ако не друго, поне да не пречим на дейностите, извършвани там от специалисти, за да можем да продължаваме и занапред да се радваме всички на богатствата на природата, оказала се по стечение на обстоятелствата (географски, екологични и климатични) доста щедра към нашия регион. Вместо това за жалост единственото, което остава от вложените пари и усилия, са разрушения и вандализъм. Типичната нашенска черта да рушим това, което някой друг се е грабнал от далече да дойде и наготово да ни даде, е налице в случая. Разрушените, изпотрошени табели по дигите, указващи и описващи границите на езерото, статуса и богатството му от компоненти, отстреляните редки и застрашени от изчезване видове, намирани по пътеките, нелепите опити да бъде премахнат статусът на защитената територия с цел да бъде грабено, каквото може <i>сега</i>, без оглед на перспективите, без значение какво ще остане след нас, всичко това показва, че не сме надрастнали нито с милиметър дори манталитета си на неразбиращи и безхаберни консуматори на ресурси.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/Thylacinus.jpg/240px-Thylacinus.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/Thylacinus.jpg/240px-Thylacinus.jpg" /></a></div>Хората винаги в хилядолетната си история са имали коварното предимство да нападат и унищожават организми, чиито естествени отбранителни качества са им отстъпвали значително. Това е причината, поради която биологичните видове - растителни и животински - биват заличавани от сцената на живота всеки път щом хората навлязат в някоя екосистема. Спомнете си тилацинта (<i>Thylacinus cynocephalus</i>), птиците моа (<i>Dinornis</i>), странстващия гълъб (<i>Ectopistes migratorius</i>)... Причината никога да не сте виждали жив мастодонт, саблезъб тигър, гигантски власат носорог или други фантастични животни от ледниковата епоха, пише Стивън Пинкър, е, че хората явно са ги изтребили още преди хиляди години. И най-вероятно е прав. Можем да си вземем поука от грешките, допускани в миналото, а можем и да ги повтаряме занапред, както става в такива случаи. Единствено от нас зависи дали ще останем в историята на вида си като все същите недалновидни, алчни и, да си го кажем направо, глупави същества или като етапът от човешката еволюция, който е белязан от едно образовано, интелигентно и разумно отношение към заобикалящата ни природна красота.<br />
<br />
<a href="http://people.eku.edu/ritchisong/nav_orient.htm"><br />
</a>Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-61278427312566806402012-02-07T12:04:00.001-08:002012-03-12T11:32:52.199-07:00Екологията - такава, каквато е<b>Дефиниция: Екологията е наука, която изучава взаимодействията между организмите, както и между организмите и околната среда, на надорганизмово ниво.</b><br />
<b><br />
</b><br />
Това е възможно най-кратката дефиниция за науката екология, която е достатъчна за целта на това, на което искам да обърна внимание. Тоест екологията е <b>биология на надорганизмово ниво</b>. Какво означава това? Ами на различни нива на организация на живата материя се подвизават различни науки: на клетъчно ниво - цитологията; на тъканно ниво - хистологията, на органно ниво - анатомия, физиология; на организмово ниво - зоология, ботаника; а на надорганизмово ниво - екология! Тоест предмет на екологията са групите от организми - популации, съобщества, екосистеми и видовете взаимодействия между тях, както предмет на цитологията са клетките. Това е екология! Както виждате няма каузи, няма драматизъм.<br />
<br />
Пиша всичко това, защото напоследък се нароиха безумно много "значения" на думата екология, кое от кое по-нелепи. Най-вече екологията се бърка с ООС (опазване на околната среда) и природозащитата. И макар двете науки да са тясно свързани, нито една от тях няма нищо общо с глупостите, които ще изброя по-долу. Живеем във времена, в които групи от хора изпадат в крайности по отношение на опазването на природата и защитата на животните, измислят си каузи, в следването и налагането на които стигат до екстремизъм, а поведението им напомня фанатизъм. Подобни теми задръстват медийното пространство ежедневно, периодично, непрестанно и съответно стават повод за затвърждаването на една широкоразпространена заблуда - че всичко това е предмет на екологията, а да си природозащитник и радетел за правата на животните (каквото и да значи) те прави еколог. Все по-модерно е да се говори за екологични продукти или неекологични такива, екобензиностанции, екопетрол, екотуризъм, екокъщи, екотакси, екоферми, екоквартири, екохартия, екояйца, дори екосиликон.... Списъкът няма край.<br />
<br />
Статии със стресиращи заглавия от рода на "<a href="http://www.capital.bg/biznes/stoki_i_prodajbi/2007/12/14/407568_bio_kato_zapazena_marka/">Псевдоекологични продукти заливат българския пазар заради хлъзгавото законодателство</a>" описват продажбата и разпространяването на пазара на продукти със съмнителни качества, наричайки ги псевдоекологични, при все че няма дори екологични продукти. Подобен термин няма смисъл! Освен ако не сте развъдили групи, популации от организми във въпросните продукти. И най-лошото е, че изопачаването на терминологията до такава степен се е наложило, че истинското значение на думата е избутано назад, забравено, а от болшинството от хората, неспециалистите - дори никога ненаучавано.<br />
<br />
Като погледнем назад в историята на науките почти всяка една от тях си има "сянка", от която се е откъснала с течение на времето. За астрономията това е астрологията, за химията - алхимията и т. н. Ясно е, че като сравнително млада наука, обособила се като самостоятелна в края на 19-ти век, на екологията тази трансформация тепърва й предстои - скъсването с псевдоекологията.<br />
Затова, независимо какво и къде сте чели за значението на термина екология, запомнете следното - екологията няма нищо общо с протестирането пред атомните електроцентрали, нито със скачането против фракинга, нито с патетичните излияния против ГМО, нито с маршируващите вечни клаксони, наричащи себе си еколози и природозащитници, чиято единствена роля е да вдигат шум около безсмислени каузи.Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-62740947118053397222012-02-04T01:42:00.002-08:002012-03-29T10:56:00.062-07:00На прицел - Православието!Стигна се напоследък дотам, че в дискусии относно влиянието на религиозната вяра (в частност православното християнство) върху развитието на дадено общество, ми се изтъква като последен, решаващ едва ли не коз разликата между западното, католическо християнство и нашенското православие. Тоест католиците са изобретили инквизицията, горили са еретици, учени и книги, а на източното православие дължим само признание и уважение заради векове наред духовна просвета. Нека оставим настрани любимия подход ва вярващите да се разграничават и делят, когато им отърва, от неща, на които при други обстоятелства се опират ( от сорта на "нямаме нищо общо с инквизицията, ама с пищната, сложна архитектура на катедралите имаме"). Да поговорим конкретно за православието и неговото наследство през вековете.<br />
<span style="color: red;"><br />
</span><br />
Православно или не всяко християнство приема за свещено слово божие Библията и особено Новия завет и четирите евангелия, които Никейският събор отсява. В тях по недвусмислен начин са описани моралните и етични норми и правилата, по които вярващите трябва да се водят, и да живеят смирения си, богобоязлив животец. И оттук произлизат всички злини, от които няма как да се абстрахират православните, колкото и добра воля за това да демонстрират. Именно тези остарели ценности и правила са оформили мрачния и подтискащ облик на балканския манталитет - примиренческото, овчедушно приемане на несгодите, възхваляването на болката, мъченичеството, черното и ненавистта към различното, новото, цветното.<span style="color: red;"><br />
</span><br />
<br />
Пряко следствие от струящия като бистър ручей морал в Новия завет е и отношението към жената в по-консервативните, патриархални среди у нас. Все още преобладава (макар и негласно) схващането, че жената не е равноправна личност, че мъжът е неин стопанин - до една определена възраст бащата, след това съпругът, - на които тя трябва безропотно да се подчинява. И въпреки съвременните светски права и конституция това отношение продължава да властвува, къде повече, къде по-малко. Традиционно жената в нашите географски ширини е майка, домакиня и съпруга. Домашните задължения продължават да се делят на женски и мъжки, въпреки че отдавна вече мъжки задължения в смисъла на тежка кърска работа няма, а в поддържането на семейния бюджет жената участва съвсем равностойно. Но достатъчно е само да погледнем отделни цитати от "светите" писания, коментарите са излишни:<br />
<i><br />
</i><br />
<i> </i><i>"Честит е мъжът на добра жена, и броят на дните му е двоен. Добродетелна жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му, добра жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа; с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело" (Иисус син Сир. 26:1).</i><br />
<span style="color: #38761d;"><i><br />
</i><i> </i></span><br />
<i>"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото" (Eфес. 5:22-23).</i><br />
<span style="color: #38761d;"><i><br />
</i><i> </i></span><br />
<i>"На жена не позволявам да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, любов и в светост с целомъдрие." (1Тим. 2:12)</i><br />
<span style="color: #38761d;"><i><br />
</i><i> </i></span><br />
<i>"А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си." (1Кор. 7:1-11).</i><br />
<span style="color: #38761d;"><br />
</span><br />
Хилядолетното властване на тези и други подобни християнски ценности не е лесно да бъде отхвърлено, а влиянието им да отслабне и избледнее. И въпреки че такава тенденция все пак се наблюдава в развитите, цивилизовани общества, то сянката на този религиозен абсурд все още е заплашително надвиснала над свободния дух, а белезите от повсеместното му налагане, макар и избледняващи, никога няма да бъдат напълно заличени. <span style="color: #38761d;"><br />
</span><br />
<br />
Стигаме и до любимата ми част - тази с греха и християнската концепция за него. Накратко историята е следната - Бог създава Адам и Ева (първите хора) съвършени, но те взели че съгрешили като... изяли един плод. Ама не какъв да е плод, а този за познаване на доброто и злото. Още тук съзираме ужасяваща черта на християнството, а именно осъждането на любознателността, на любопитството и новаторството. Преминаваме нататък. За този ужасен, непростим грях Бог накзва хората с изгонване от Райската градина и лишаване от всички блага, от които са се ползвали до този момент - те стават смъртни, податливи на болести, на мъжа се налага да се труди къртовски, а на жената - да ражда в мъки. Но Бог ги обича, както иронично би допълнил Карлин. Човекът става знаещ, но порочен, като че знанието и моралът са взаимноизключващи се категории. Тук ме сърбят пръстите да продължа мисълта си към пагубното влияние, което оказва това ненавистно отношение на християнството към знанието върху развитието на науката, и конкретни показателни моменти от историята като изгарянето на Александрийската библиотека и смъртта на учени като Хипатия, но сега си говорим за греха. Та християните виждат този грях навсякъде. Той се предава през поколенията ( като механизмите за това са най-разнообразни според различните светила на християнската мисъл) безусловно. Забележете - <b>безусловно</b>! Тоест няма значение колко добър, справедлив и морален човек сте, пак сте грешен. Заради непростимия и небогоугоден стремеж на праотците към знание, всички човешки същества оттам нататък - живяли или все още неродени - са белязани с това клеймо: грешници! Още преди да се родите е ясно - грешник! Какво тук значи някаква си свободна воля? Свободната воля обаче е намесена в процеса на спасението. Бог е любов, Бог е милостив и няма да остави нещата така. Той предлага спасение за всички. Но има една мъъъничка разлика - спасението не е така безусловно като грехопадението, то става по условие. И условието естествено е да вярвате безрезервно в Иисус, неговият син, който е и самият Той, де, след като сам е оплодил Мария, за да се роди... ъъъ, давайте нататък, сложно е. Нужно е и да участвате във всички тайнства. Не е кой знае какво, просто имате избор - или ставате роб на религията и следвате стриктно нейните правила и ограничения, но така си гарантирате спасение, или си карате, както си знаете, пък да става, каквото ще, но забравяте за всякакво спасение. Коварна, манипулативна, гнусна идея, с помощта на която човеконенавистното християнство векове наред е всявало страхопочитание у страхливите, невежи и наивни душици, които са се смятали за недостойни, омърсени и изначално повредени, което са приемали със смирение, вина и срам. И която идея е оформила негативното отношение на християните към стремежа за придобиване на <b>знания</b>, наместо <b>вяра</b>.<br />
<br />
Но стига толкова грях, нека обърнем поглед в паралелна посока - удоволствието. И по-точно удоволствието от секса. То и това е грях според християнските повели, разбира се, та нали е нещо хубаво. И как се справя християнството с тази мерзост? По възможно най-сигурния начин - заклеймява я като гнусно и срамно влечение и превръща секса в досадно задължение. Въвежда моногамията. Недвусмислен признак за моногамия при един вид в природата е отсъствието на полов диморфизъм. А като вид с доста отчетливо изразен такъв човекът е полигамен вид. Привързаността и влечението в една връзка (така наречената романтична любов) не са нищо повече от джуркащи се в мозъка хормони. И когато действието на тези хормони се изчерпи (като това е индивидуална характеристика), любовта изчезва яко дим. Човекът, който доскоро е предизвиквал пърхане на пеперуди в стомаха ви, започва да предизвиква позиви за повръщане. Е, да, но благодарение на безценното християнско наследство от ценности биологията на връзката не е важна. Вие сте длъжни да изпълнявате "съпружески задължения" (що за абсурден термин!), въпреки нея. Продължение на тези християнски ценности е практиката с терапия за двойки и какви ли не още мъчения, на които биват подложени дръзналите веднъж да наденат брачния хомот, само и само да продължат да го теглят. Щастлив и пълноценен сексуален живот ли? Нищо подобно! Щастието ви чака отвъд, само ако тук на Земята сте нещастни. И като изключим малкия процент двойки, при които наистина се получава уникална, дълготрайна спойка и хармония, то в болшинството от случаите насадените религиозни предразсъдъци и задръжки по отношение на секса са били и продължават да бъдат причина за нещастни, неудовлетворени и озлобени един към друг съпрузи.<br />
<span style="color: red;"><br />
</span><br />
След примерите за деструктивно и пагубно въздействие на християнството върху личността сигурно си мислите, че с това приключва списъкът с вредите от него. Със сигурност има и още много примери в това отношение, описването на които излишно ще натовари публикацията, а и изложеното дотук прави картината достатъчно ясна. Ще ми се по-скоро да обърнем поглед в посока влияние на православното християнство върху развитието на обществото - култура, традиции, наука и технологии. За това дали влиянието му върху развитието на науката и технологиите е отрицателно може да се съди по липсата на какъвто и да е прогрес в тези области през средновековието, когато именно християнството е вилняло с пълна сила. Подходът на църквата - независимо православна или католическа - в справянето с неудобните идеи е един и същ - аутодафе. Изгарянето на книги и културни артефакти през мрачното средновековие е било обичайна практика. А във времена, в които единствен носител на идеите е била хартията, това си е равносилно на идеологическо прочистване. Едно от най-известните такива е организирано от Патриарх Евтимий. И въпреки че днес църквата описва този безумен акт на разбеснял се християнски фундаментализъм като езикова реформа, по същество то си остава унищожаване на идеи, които са в разрез с установените догми - тоест цензура. Друго такова аутодафе е фанариотското през 1825 г. в Търново, при което бива изгорена патриаршеската библиотека. Няма значение какво, къде и от кого се изгаря в случая, важен е подходът. А във вековете, в които християнството е имало власт и много по-решаваща роля в обществото от днешните си декоративни функции, то се е справяло с отклоненията от догмите по единствения му възможен (при липса на аргументи) начин - чрез прочистване. Този подход все още прозира като заплашителен призрак от миналото в маниерите на родното духовенство. За щастие днес властта и влиянието им са ограничени до минимум и безплодните им жалки напъни да прокарат гнилите си идеи чрез емоционални и патетични излияния биват унищожени още в зародиш от силата на разума чрез хладното безразличие на аргумента. "The cure for a fallacious argument is a better argument, not the suppression of ideas.", посочва Сейгън в "The Demon Haunted World".<br />
<span style="color: red;"><br />
</span><br />
На православната църква съвсем не са чужди и преследвания и физическа саморазправа с неудобните личности. Особената ревност, с която едни от най-отдадените на вярата български царе са преследвали и унищожавали богомилите, е показателна в това отношение. И въпреки че причините, които стоят зад този и други подобни безумни актове на вярата, са по-скоро политически, то повод винаги са били религиозните различия и отклонение от догмите. Един вид като извинение за иначе по никакъв начин неоправдана жестокост. Повечето от инициаторите на прочиствания и аутодафета са канонизирани за светци от православната църква, разбира се. Като например Свети Кирил, този стълб на вярата, който организира и подстрекава изгарянето на Александрийската библиотека и наследството на Йонийската школа. Вмирисаните кокали на някои от тях и до днес се разнасят от храм на храм в ритуал, напомнящ по-скоро на гротескна некрофилия, като това обикновено е и повод за челно място в новинарските емисии на националните телевизии.<br />
<span style="color: #741b47;"><br />
</span><br />
За финал ще си позволя да цитирам Захари Стоянов. Случката, която той описва, освен трагикомична е и доста показателна за това, че откак съществува църква, съществуват и попове-мошеници (макар това да е по-скоро тавтология):<span style="color: #3d85c6;"><br />
</span><br />
<br />
<i>"Не твърде отдавна - в 1873 год. - на дните на българските владици той извърши такова поличе, което никой не беше запомнил до него време. В селото умира един стар циганин от собствената си смърт. После няколко деня синовете на тоя последния се оплакали, че баща им се връщал от гроба, влязвал през ключовата дупка в къщата им, свивал се горе на полицата, отгдето ги замирал с комачки, а после си отивал (разбира се, като пропеят първи петли), след като задигал със себе си по една-две оки брашно.<br />
- Той е станал вапир, заради това, докато не ви е удушил още, дайте ми двеста гроша за труда, да го хвана и изгоря - казал благоговейният пастир.<br />
Няколко дена после тоя разговор в черковния двор, сред гробищата, деня по пладне, горял буен огън. Освен двамата нещастни цигани, синове на вапира, които треперели близо до бащиния си гроб, там били още селските епитропи, няколко стари хора и много любопитни жени и деца, които стоели по-надалеч да гледат по кой начин ще да хванат вапира. Дошел и святиня му, облечен в черковната си одежда и с икона в ръката. На всичките присъствующи погледите били обърнати към него. Най-напред той се разходил из гробищата да търси дупката, из която излязвал злият дух, и след като намерил една миша дупка, там наоколо, заповядал да я затъкнат и да вардят добре.<br />
Когато всичко било готово вече, когато грозният гроб зеел вече отворен, в който четиридесятдневният мъртвец лежал чер като изгорял чукан и надут като бъчва, извършила се отгоре му следующата операция: най-напред го пробили в сърцето с един подострен кол, излели вътре в дупката възвряло на огъня вино и напълнили гроба с жарава и дърва. Страшна миризма се надигнала от тая варварска операция, от която избягали жителите от селото заедно с кучетата; а главорезът свещеник продължавал да чете молитви. Името на тоя свещеник е поп Марин, от с. Пиргос, при Русчук.", из "Записки по българските въстания"</i><span style="color: #3d85c6;"><br />
</span>Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-71368760026068519612012-02-01T09:25:00.000-08:002012-02-01T09:25:57.999-08:00За кирливите ризи<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.asianews.it/files/img/ISLAM_-_Islam-women.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="194" src="http://www.asianews.it/files/img/ISLAM_-_Islam-women.jpg" width="320" /></a></div>Попадаме периодично на заглавия в медиите за жестока разправа с жени мюсюлманки, дръзнали да бъдат щастливи, напук на общоприетите ценности и разбирания на обществото, в което живеят. При това насилниците обикновено не са случайни, а именно роднини на жертвата, близки нейни роднини! Подобни новини съвсем естествено ни шокират, потрисат, карат ни да негодуваме срещу такава несправедливост, да съчувстваме на жертвите на подобно насилие. Изградили сме си подвеждащата представа, че това е патент на исляма, че се случва само в "онзи" край на света, при "онези" назадничави варвари. Но не и при нас, цивилизованите.<br />
<br />
Е да, ама не! Хайде да направим бърз анализ на аналогична ситуация в България. Отново имаме жена, отново търсеща единствено щастието си, отново "напук" на общоприетите схващания или, както е прието да се нарича, хорското мнение. Какво се случва с тази личност ли? По брутален начин й се вменява чувството, че бидейки щастлива по необщоприет начин, тя ще направи нещастни своите близки, или за да сме още по-конкретни - ще им съсипе живота. Брей! Каква загриженост! Но за кого? Аха, за хорското мнение. Няма физическо насилие, няма кръв и видими поражения. Само тихото, невидимо, но не по-малко убийствено за личността психическо насилие.<br />
<br />
Абсурдът родители да жертват щастието на свои деца заради хорското мнение и наложени им псевдоморални ценности и остарели схващания е често срещан по нашите географски ширини, колкото и да не ви се вярва. Жертвите на подобно насилие живеят в постоянно притеснение и периодично повтарящ се тормоз да им бъде припомняно, че са дръзнали да подредят собствения си живот без да се съобразяват с мнението на другите, което очевидно е мнооого важно. Мисълта, че е възможно хорското мнение да струва повече за роднините ти, отколкото твоето собствено щастие, е подтискаща, съкрушаваща, унижаваща. И независимо по какъв начин жертвата ще се възползва от "свободата" си да избира и решава сама, за разлика от жената мюсюлманка, то тази мисъл тежи като воденичен камък на психиката и емоционалното й състояние. Превръща щастието в утопия. Свободата е илюзия.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSYoQxe5ldH-HYYjN0IVsAudM3PJc8IUAvK5pkmXjquNcC4prXyFw" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSYoQxe5ldH-HYYjN0IVsAudM3PJc8IUAvK5pkmXjquNcC4prXyFw" /></a></div>Насилие над личността? Да! Начин за справяне с абсурда? Никакъв! Не и на този етап от еволюцията на балканския ни манталитет. Вкорененото чувство на вина дори само от мисълта за щастие, за промяна, за признаване и поправяне на грешки от миналото, насадената в балканджийските кратуни представа, че да теглиш и да търпиш е морално и достойно, че мъките и неправдите, които понасяш, те облагородяват и издигат в очите на хората и с тях не бива да се бориш, защото се превръщаш в персона нон грата... Всичко това, вилняло векове наред сред нас, е превърнало жените ни в суеверни, почернени, злобни бабички, неспособни да се зарадват на щастието на другите, на младите, а мъжете в комплексирани страхливци, добиващи кураж само вечер пред съпругите и децата си, но след поне кило ракия...<br />
<br />
Няма как да бъде подмината директната връзка между този манталитет и религията. В исляма сме свикнали да я откриваме, но да не подминаваме и родното православие. Когато поколения наред мозъците са промивани с идеята, че страдащите, но спазващи повелите на писанията, ще бъдат възнаградени след смъртта, че да си щастлив извън рамките на общоприетите псевдоморални (или направо да ги наречем аморални) "ценности" ще ти осигури билет за ада, а и ще вземе да направи тези, които те подкрепят, съучастници, че жената не е личност и трябва да има стопанин, друго не може да се очаква. Просто още една причина за мазна, сочна храчка в лицето на религиозната вяра.<br />
<br />
Фактът, че в много от случаите хора, преминали през подобни разтърсващи, радикални моменти от живота си, са безкомпромисни и жестоки по отношение на другите в подобна ситуация, също не е изненадващ. Хората са егоисти в щастието си, спор няма. Алтруизъм дори на роднинско ниво не съществува! Не е и необходимо. Но е крайно време да осъзнаем, че възмущавайки се на другите, не можем да видим, че на гърбовете ни висят същите кирливи ризи, камо ли да ги свалим.Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-81732026686435893972012-01-17T08:14:00.000-08:002012-01-17T08:14:52.037-08:00Десет неща, които трябва да знаем за шистовия газ. (3)<b><span style="color: #cc0000;">6. Защо е по-трудно да бъде добиван шистов газ, отколкото конвенционален? Казват, че добивът на шистов газ е скъп и икономически неизгоден? Защо не си купуваме, както досега?</span></b><br />
<b><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></b><br />
Ниската проницаемост на шистите е единствената причина, поради която добивът на газ от тях е по-труден, отколкото от конвенционални залежи. По всички други параметри, като дълбочина на залягане, петрофизически свойства на пласта, използвано содажно оборудване, материали, химикали и технологии, наземни съоръжения и проч., шистовите находища и добивът на газ от тях са същите, както при конвенционалните за петролната промишленост.<b><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></b><br />
<br />
Шистите са един от най-широко разпространените видове утаечни скали. Те се образуват при слягане на финозърнеста смес от минерали („тиня”). От другите видове утаечни скали шистите се отличават с това, че при слягането образуват слоеве. Шистите са чупливи и склонни към разпукване, като лесно се разделят на плочи по напластяванията. Шистите могат да са сиви на цвят, червеникави (ако съдържат железни окиси), кафяво-жълти, зелени (ако съдържат слюда), черни (ако съдържат органични вещества) и т.н. В някои български градове плочниците доскоро бяха настлани с шисти, а по селата има къщи, покрити с каменни плочи от такъв материал.<br />
<br />
Шистите се състоят от микроскопични зрънца от минерали, най-често кварц и фелдшпат. „Лепилото”, което държи частиците заедно, е обикновено глина. Между частиците остава свободно място във вид на микроскопични пори. В порите могат да се съдържат твърди органични вещества и разни флуиди, включително метан, т.е. шистите могат да са „колектор”. Порестостта на шистите варира и може да е от незначителна до над 20% от общия им обем.<br />
<br />
Когато се образуват в речни заливи и устия, морски заливи, езера и блата, шистите се обогатяват с органични вещества, придаващи им черен цвят. „Черни шисти” се срещат навсякъде, където има нефт и газ, и на много други места, <a href="http://www.geology.bas.bg/mineralogy/gmp_files/gmp27/Uzunov.pdf">включително в България</a>. Те са богатите на органични вещества „майчини скали”, от които при подходящи температура и налагяне се образуват въглеводороди (нефт и газ). Има теории, които обясняват възникването на нефт и газ с естествени процеси от неорганично вещество, но всички известни находища съдържат въглеводороди с органични „маркери” в състава си. До 1/3 от теглото на черните шисти е твърд органичен материал, наречен „кероген”, от който при определена температура се образува нефт, а при малко по-висока – газ.<br />
<br />
След образуването си в майчини шисти, нефтът и газът „мигрират” през земните недра по свързани пори, пукнатини или други пътеки (напр. разломи). В повечето случаи въглеводородите достигат повърхността и се разсейват без да образуват залежи. Ако по пътя си те срещнат колектор (пласт, съдържащ пори, пукнатини или малки каверни), а над колектора има „екран” за миграцията (плътен, непропусклив пласт), нефтът и газът се натрупват в течение на времето, образувайки залежи в подходящи изпъкнали форми на подземния релеф - геоложки „капани”.<br />
<br />
Както при самото образуване на нефт и газ, така и в колекторите обикновено има и течни, и газообразни въглеводороди в различни пропорции. Според преобладаването на течни или газообразни въглеводороди се различават „нефтени”, „газови”, „нефтогазови”, „газокондензатни”, „нефтогазокондензатни” и др. находища. В газоносните шисти като правило има и течни въглеводороди в някакви количества.<br />
<br />
Примери за добър колектор са повечето пясъчници и варовици, а за добри екрани – плътни шисти, глинести слоеве, солни щокове и др. Фиг. 5 илюстрира тези процеси, термини и най-разпространените видове конвенционални капани. Илюстрацията на основните видове петролни системи е взета от <a href="http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_colier/3159/%D0%9D%D0%95%D0%A4%D0%A2%D0%AC">тук</a>, с някои допълнения от авторите.<br />
<br />
Земните недра са под натиск от лежащите над тях пластове, като налягането се увеличава с около една атмосфера на всеки 10 м, или приблизително колкото е налягането на воден стълб с такава височина (”хидростатичен градиент на налягането”). Може да има значители отклонения под или над това „нормално” налягане, т.е. има колектори със „свръхналягане” и „подналягане”.<br />
<br />
Част или всичките образувани въглеводороди могат да останат там, където са се образували, т.е. в майчината скала, като самата тя играе ролята на колектор. Това е случаят със шистовия газ - колектор е самата майчина скала.<br />
Основни видове петролни системи - <a href="https://lh5.googleusercontent.com/-Dl1FYaEHpQA/TxWFCGQnUPI/AAAAAAAAAR0/FLe_PBpJ4-g/s912/6646_001.jpg">ТУК</a>.<br />
<br />
При прокарване на сондаж, операторът на сондата поддържа налягането вътре в сондажния ствол под или над пластовото, или равно на него, в зависимост от нуждите. Това става, като към сондажния разтвор (обикновена вода и глина) се добавят леки или тежки вещества и така се променя относителното му тегло спрямо водата. Ползва се инжектиране на въздух (аерация), добавяне на пяна или дизелово гориво за намаляване на теглото, или на бентонит и барит за увеличаване на теглото. Съвременната практика се отказва от сондажни разтвори с дизелово гориво, тъй като те са потенциално опасни за околната среда.<br />
<br />
Сондажният разтвор циркулира с помощта на помпи от устието до забоя и обратно - надолу през сондажния лост (стоманена тръба, към която е закрепено длетото), нагоре през ствола и обсадните тръби. Разтворът служи за намаляване на триенето на длетото в забоя и сондажния лост в ствола, охлаждане на длетото, промиване на забоя от скални парчета и частици, и за балансиране на налягането в сондажа. Длетото може да се задвижва от<a href="http://www.turbopowerdrilling.com/products.html"> турбина</a>, през която минава сондажния разтвор, като така се избягва нуждата от въртене на лоста от повърхността и става възможно са се сондират дълги хоризонтални участъци.<br />
<br />
Всички съвмененни сонди ползват затворени <a href="http://www.fluidsystems.us/mud_systems.html">системи</a> за разтвор, при които той няма контакт с околната среда извън сондажа и съответно няма емисии. Сондажният ствол се укрепва чрез спускане в него на една или няколко дебелостенни стоманени тръби („обсадни колони”) и чрез инжектиране на цимент в задтръбното пространство между ствола и колоната („циментиране” на сондажа).<br />
<br />
При достигане на продуктивния пласт, за предизвикване на приток в сондажа се създава подналягане („депресия”), при което съдържащите се в колектора флуиди биват изтласквани към сондажа от пластовото налягане. Дебитът на потока зависи от разликата в наляганията (величината на депресията), вискозитета на флуидите и проницаемостта на пласта, както и от размера на ползваните щуцери (регулируеми отвори на устието на сондажа).<br />
<br />
Проницаемостта показва доколко флуид с определен вискозитет може да тече през пласта, ако има депресия от 1 кгс/см2 на 1 см разстояние по пътя на флуида. Проницаемостта се измерва в единица, наречана „Дарси” по името на френски инженер-хидравлик, живял през 19 век. С тази единица се измерва проницаемостта на всички порести пластове, каквито са нефтогазовите колектори. Колкото по-проницаем е пластът, толкова по-голям дебит и по-голяма дренажна площ ще има сондажът при други равни условия, а оттам и икономическите показатели на евентуалния добив ще са по-добри.<br />
<br />
Поради начина си на образуване (от тинести утайки с примес на глина) и ситнозърнестия си състав, шистите имат много ниска проницаемост (от порядъка на 0.1 милидарси), макар и да имат доста голяма порестост. Между миниатюрните минерални частици, образуващи шистовата матрица, има много свободно място и съответно много нефт или газ, но те не могат лесно да изтекат към ствола на сондажа. Ниската проницаемост на нефтогазоносните шисти, съчетана с висока порестост, е тяхна особеност спрямо конвенционалните колектори. При последните проницаемостта е много по-висока (поне десет пъти) от тази на шистите.<br />
<br />
Шистите обаче не са единствените колектори с ниска проницаемост, от които се добива газ. Съществуват още много други видове нископроницаеми колектори, като например плътни пясъчници, някои карбонатни скали и др., и при тях се прилагат същите технологии, включително хидроразрив за увеличаване на притока.<br />
<br />
Ниската проницаемост на шистите означава, че притокът на газ от сондажи в шисти е слаб и от малък дрениран обем на колектора. За да стане добивът икономически изгоден, е нужно прилагането на някаква технология за увеличаване на проницаемостта и дренажния обем, така че да бъде постигнат достатъчно висок и стабилен дебит. Най-широко прилаганата технология за тези цели е хидроразривът на пласта.<br />
<br />
Изършването на допълнителни операции и профила на дебит на шистовите сондажи обикновено правят добивания газ по-скъп от конвенционалния, но това не винаги е така. Дори по най-високи <a href="http://un-naturalgas.org/weblog/2010/03/financial-times-the-true-cost-of-shale-gas-production/">оценки</a>, себестойността на добивания в САЩ шистов газ е около 250 дол. за 1000 куб. м, а на морското находище <a href="http://murmanskpress.ru/section/main/analytics/1894">Щокман</a> в Русия, от което ще бъде снабдявана Северна Европа – 270 дол за <a href="http://www.kommersant.ru/doc/1343151">1000 куб. м</a>.<br />
<br />
Повечето оценки на себестойността на шистовия газ са в рамките на 90-140 дол. за 1000 куб. м, близо до сегашната пазарна цена в САЩ, която е два-три пъти по-ниска от <a href="http://ycharts.com/indicators/europe_natural_gas_price">тази в Европа</a> (за преминаване от долари за хиляда куб. фута към долари за 1000 куб. м., умножете по 35,3). През първата половина на 2011 г., България внасяше газ по цена над 300 дол. за 1000 куб. м., като се очаква цената за потребителите още да се <a href="http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/bulgargaz-prognozira-skok-v-cenata-na-gaza-ot-oktomvri-s-20,121584/">увеличи</a> през есента.<br />
<br />
С една дума, „по-скъп” добив не означава „икономически неизгоден”. <b>Себестойността на шистовия газ е почти навсякъде по-ниска от днешните пазарни цени. Там, където се добива шистов газ, пазарните цени са ниски!</b><br />
<b><br />
</b><br />
Не на последно място, шистовите залежи са повсеместно разпространени и шистов газ може да бъде добиван на мястото, където се търси, докато конвенционалният обикновено трябва да бъде транспортиран на големи разстояния през тръбопроводи или с танкери след втечняването му в скъпо струващи инсталации. При днешните цени на материали, труд и др., оскъпяването от транспортни разходи при тръбопроводи с голям диаметър на сушата е от порядъка на 2.50 дол. за 1000 куб м на всеки 100 км (математически модел за изчисление на транспортни разходи по магистрални газопроводи - <a href="http://books.google.com/books?id=ikf0QErVb_EC&pg=PA272&lpg=PA272&dq=Nitzov+cost+pipeline&source=bl&ots=FKctjjA9QD&sig=z9cwJbdha4E2y1XMtiI1mip5hlk&hl=en&ei=GAh2TuqtE8iKsQKczNmLBQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBkQ6AEwAA#v=onepage&q=Nitzov%20co">ТУК</a>), или около 100-110 дол. на 1000 куб. м от Западен Сибир до България. При морски тръбопроводи оскъпяването е приблизително три пъти по-голямо, или около 7.50 дол. на 1000 куб м за всеки 100 км. Даже ако газът в Западен Сибир струва при устието на сондажа 15 дол. за 1000 куб.м, докато стигне до българския бряг по тръбопровода „Южен Поток”, той би се оскъпил с около 75 дол. за 1000 куб. м за транспорт по сушата в Русия и почти 70 дол. за транспорт през Черно море, т.е. във Варна би имал себестойност около 160 дол. за 1000 кубика.<br />
<br />
Накратко, макар и шистовият газ често (не винаги!) да е с по-висока себестойност от конвенционалния при устието на сондажа, когато стигне до потребителя той като правило се оказва по-конкурентен! По тази причина и най-големите производители на конвенционален газ не могат да подминат шистовия – ако го направят, ще се окажат в по-лоша пазарна позиция. <a href="http://naturalgasforeurope.com/east-west-drill-12-wells-romania.htm">Газпром</a> наскоро сключи няколко концесионни договора за добив на шистов газ в страна от Европейския съюз в партньорство с канадска фирма. Лукойл желае да <a href="http://www.bloomberg.com/news/2011-03-09/lukoil-s-alekperov-looking-for-partners-to-invest-in-u-s-shale-gas-fields.html">придобие право</a> да произвежда шистов газ в САЩ и експериментира с добив на газ от шисти в Западен Сибир.<br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">7. Какво е „хидроразрив на пласта”? Това нова технология за добив на шистов газ ли е, хидрочук за разбиване на скали или нещо такова?</span></b><br />
<b><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></b><br />
„Хидроразрив на пласта” е предизвикване на пукнатини в пласта чрез вкарване в него на флуид (не непременно течност) под високо налягане. Приблизително половината от пукнатините при хидроразрив стават по съществуващи „стари” разпуквания, а другите - по нови „пътеки”. Технологията е приложена за пръв път в петролната промишленост през 1947 г. в Канзас и оттогава се използва широко из цял свят за най-различни цели, не само за добив на нефт и газ.<b><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></b><br />
<br />
Основна цел на технологията при прилагането й към нефтогазоносни пластове е интензификация на добива, или увеличаване на дебита, дренирания обем и коефициента на нефтогазоотдаване чрез увеличаване на проницаемостта на пласта, а не чрез неговото „смилане” или някакво „освобождаване” на газ. При хидроразрив няма никакви удари с чук, взривове или разбивания на пласта. Въздействието върху скалата е само от голям натиск, упражняван от течност, подобно на действието на хидравличната течност в спирачната система на автомобилите, но при по-високо налягане, водещо до напукване на скалата около сондажния забой. Технологията е подробно описана в много източници, например <a href="http://oilneft.ru/?p=872">тук.</a><br />
<br />
Хидроразрив се прилага към всякакви колектори: конвенционални, нископроницаеми, шистови. Само в САЩ от 1949 г. досега са извършени над 1.1 милиона хидроразрива. Днес девет от всеки десет газови сондажа в САЩ (не само тези в шисти!) се подлагат на хидроразрив. Теоретична обосновка на метода е направена в бившия Съветски съюз от <a href="http://www.itam.nsc.ru/about/khrist.php">С. А. Христианович</a> и съавтори през 1953 г., като методът е приложен там още същата година. В Русия от 1993 г. до 2010 г. са направени почти 10000 <a href="http://msalimov.narod.ru/Grp.html">хидроразрива</a> на нефтогазоносни пластове само в Ханти-Мансийския Автономен Окръг (ХМАО), като напоследък <a href="http://www.tnews.tomsk.ru/stats/8/27456/">тенденцията</a> е да се прави т. нар. „масивен” хидроразрив. В Западен Сибир се правят над 1500 хидроразрива годишно, като повечето фирми <a href="http://www.ngv.ru/about/news/news12773.aspx">планират</a> да увеличат количеството им.<br />
<br />
Хидроразривът не е специфична за петролната индустрия технология – той се прилага широко от десетилетия и в други отрасли. Например в строителството хидроразривът служи за <a href="http://www.geostabil-bg.com/">укрепване</a> на основи на сгради и конструкции, а в кариерите и мините - за добив на камък или полезни изкопаеми. Във водни сондажи хидроразрив се прави със същата цел, както при нефтени и газови сондажи – увеличаване на притока и дебита. В България технологията се предлага в момента от фирми с цел укрепване на слаби почви за основи чрез инжекционни микропилоти (висящи и опорни), изграждани в режим на хидроразрив и е<a href="http://tt-bg.com/bg/vsichko-za-obrabotkata-na-kamaka/dazzini.html"> традиционна</a> за мраморните кариери. Има и други приложения на хидроразрива. В България хидроразрив се практикува при търсенето и проучването на нефт и газ от 70-те до началото на 90-те години на миналия век.<br />
<br />
Ако има нещо „ново” при хидроразрива, то е неговото прилагане към сондажи, прокарани в нископропускливи колектори с дълъг хоризонтален участък на ствола, достигащ два и повече километра отклонение от устието. Хоризонталното сондиране обаче също не е новина - хоризонтални сондажи в конвенционални колектори се правят от края на 50-те години, а в нископроницаеми - от 1985 г. Комбинацията хоризонтален сондаж / хидроразрив се прилага при шистите от около 2002 г. Пионер в комбинирането на тези стари технологии при шистите е компанията <a href="http://www.zacks.com/research/get_news.php?id=187e9080">Devon</a>. Целта на хидроразрива при шистите и при конвенционални колектори е една и съща: да бъдат увеличени притокът, дренираният обем и коефициентът на нефтогазоотдаване.<br />
<br />
От горното е ясно, че хидроразривът не е нова технология и не е специфична за шисти, а напълно традиционна за петролната промишленост, за добиващата и строителна промишленост, с над 60-годишна история. Тя масово се прилага из цял свят към всякакви колектори (водо-, газо- и нефтоносни), във вертикални и хоризонтални сондажи. През това време са се сменили три поколения инженери и геолози, а техниката – поне 4-5 пъти. Всеки, който твърди, че хидроразривът е „нова” и „опасна” технология, трябва да се замисли защо 60 години никой не се е сетил за „новите опасности” и едва когато технологията направи достъпни големи ресурси от природен газ, хидроразривът изведнъж става „нов и опасен”.<br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">8. Опасна технология ли е хидроразривът в шисти ?</span></b><br />
<b><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></b><br />
Опасност има само при авария на сондажа, при която той губи херметичност. Предназначението на сондажа е да осигури херметична връзка между колектора и повърхността. Нехерметичен сондаж просто не може да изпълни ролята си, тъй като поради изтичания не поддържа необходимите налягания и депресии при технологичните операции по сондиране, завършване, предизвикване на приток и добив. Тези операции се извършват по подробен предварителен инженерен проект и при голямо отклонение от проектните параметри операциите се прекратяват до осигуряване на херметичност. Всеки сондаж, при който има каквото и да е изтичане, е авариен и подлежи на ремонт, а ако ремонт е невъзможен - на затваряне и ликвидация. Ликвидацията става чрез изливане на бетон в ствола на сондажа по интервали от забоя до устието.<b><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></b><br />
<br />
Херметичността на сондажа по време на сондиране се постига чрез използване на сондажен разтвор с добавки (гъста глина, талаш, орехови черупки, стружки, стъклени микросфери, дървени пелети и др.), които „запечатват” изтичанията към пластовете през ствола, и със спускане на обсадна колона и нейното циментиране. Целта на тези операции е да се гарантира хидродинамична връзка само между колектора и устието на сондажа, без каквито и да било претоци от или към други пластове.<br />
<br />
Обсадната колона се състои от няколко вкарани в ствола на сондажа и една в друга дебелостенни стоманени тръби с последователно намаляващ диаметър. Образно казано, обсаденият сондаж представлява една голяма, вкарана в земята обърната телескопична антена на радиоприемник или телевизор. Между външната повърхност на всяка от тръбите и ствола на сондажа (в „задтръбното пространство”) се вкарва под налягане цимент, като след неговото втвърдяване колоните задължително се изпитват на херметичност. Последната обсадна колона е по същество т.н. „експлоатационна колона”, която се спуска от устието на сондажа до няколко десетки метра под продуктивния пласт и се циментира до горе.<br />
<br />
В зависимост от предназначението си, се различават няколко вида обсадни тръби: направляваща, кондукторна, технически (междинни) и експлоатационна. Сондирането започва с прокарване на къс, широк ствол близо до повърхността, в който се вкарва и циментира стоманена тръба с голям диаметър (до 75 см на сушата, до 110 см на морски находища) и дължина до 20 метра (направляваща обсадна колона). Предназначението й е да зауства изтичащите от сондажа флуиди при следващите технологични операции и да ги подава към наземното оборудване, а също да пречи на обрушването на ствола.<br />
<br />
Следва прокарване на ствол с по-малък диаметър, в който се вкарва кондукторна обсадна колона, плътно прилягаща към направляващата. Предназначението на кондуктора е да изолира сондажа от водоносните слоеве, за да не се допусне тяхното замърсяване със сондажен разтвор, химикали или въглеводороди при добива. Водоносните слоеве са винаги разположени близо до повърхността и затова дължината на кондуктора е до 500-600 метра. Минималната дължина на кондуктора е 150 метра или 10% от планираната дълбочина на сондажа, като се приема по-голямата от тези две дължини. Тази дължина е достатъчна за достигане на твърди пластове, които издържат налягането на промивния разтвор за сондиране и той не може да навлезе в пластовете. След спускането на кондуктора, той се циментира към ствола.<br />
<br />
На устието върху кондукторната колона се монтира уред за предотвратяване на изтичания по време на сондирането („превентор”), който издържа на силни удари, сътресения и много високи налягания. След завършване на сондажа, на мястото на превентора се монтира експлоатационната или фонтанната арматура на сондажа. Арматурата се състои от серия кранове, фланци и тръбни връзки, издържащи на силни удари и големи налягания.<br />
<br />
Междинни (технически) обсадни колони се спускат, ако при сондирането има загуба на сондажен разтвор при преминаване на плитки порести слоеве, или ако сондата преминава през пластове, които имат склонност към обрушване, или ако пластовото налягане е аномално високо (значително над хидростатичното). Монтирането на междинна колона не е нужно за целите на добива и се извършва, само ако има нужда от защита на сондажа по време на сондирането. Междинните колони се циментират по цялата дължина, включително в забойната зона достигната при сондиране до този момент.<br />
<br />
Опашната обсадна колона се отличава от разположенните над нея по това, че не е вътре в другите (макар и да е спусната през тях), а започва от края на по-горната колона и достига до дъното на сондажа. Опашната колона е херметично съврзана с тази над нея, циментира се, и може да бъде ползвана като защитна колона, т.е. вместо междинната.<br />
<br />
Експлоатационната обсадна колона е наричана понякога „последна”, „нефтена” или „газова”. Тя свързва директно колектора с повърхността. Тя също защитава другото оборудване, спускано в сондажа през обсадните колони, като например помпени и компресорни тръби и др.<br />
<br />
За направа на връзка между експлоатационната обсадна колона и колектора, стените на обсадната тръба се прострелват с пиропатрон. Това са единствените „взривове”, които се правят вътре в сондаж и те имат мощност приблизително колкото ловджийски патрон 12-ти калибър. Възможно е също така оставянето на известна дължина от забоя в най-ниската му част без обсадна колона (”открит сондаж”), но тази практика е рядка поради опасността от обрушвания на ствола. Илюстрация на типична конструкция на сондаж може да бъде видяна <a href="http://fomen.ru/materialy/texnologiya-bureniya/burovye-skvazhiny/konstrukciya-skvazhiny/">тук.</a><br />
<br />
Конструкцията на вертикални и хоризонтални сондажи е принципно една и съща. Тя е предвидена да изключи всякакви изтичания по цялото протежение на сондажа, тъй като дори минимални притоци сериозно пречат на сондирането и добива с обрушвания, загуби на сондажен разтвор и неконтролирани изтичания. Силни изтичания могат да предизвикат големи аварии, включително да разрушат ствола на сондажа, причинявайки сериозни загуби и щети, дори аварийни фонтанни изпускания от устието („аварийни фонтани”). Само една такава авария може да причини загуби от десетки и стотици милиони долари. Поради това фирмите, осъществяващи търсене и добив на нефт и газ, сондиране и други дейности по находищата, са крайно заинтересовани да строят и поддържат сондажите херметични.<br />
<br />
Повечето аварии се дължат на лоша циментация, заради която нефт, газ и пластова вода попадат в задтръбното пространство и могат да стигнат през него до по-високо разположени пластове. Наличието на газ в задтръбното пространство лесно се установява с геофизични методи, например<a href="http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B8%D1%81%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D0%BD"> каротаж</a>. Авариралите сондажи се спират като се заглушават, т.е. спира се притокът от газ или нефт към ствола на сондажа, извеждат се от експлоатация и се ремонтират чрез повторна циментация и спускане на допълнителни колони. В случай, че авариралите сондажи не могат да се ремонтират, те се ликвидират. Случаите на аварирали сондажи в България досега се броят на пръстите на ръцете, а авариите никога не са водили до сериозни и дълготрайни поражения. Информация за една от малкото сериозни аварии има <a href="http://novinar.bg/news/neften-oblak-nad-dolni-dabnik_MTY5Nzsx.html?qstr=%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%20%D0%A8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2">тук</a>. Вероятната причина е в остарялата и корозирала фонтанна арматура.<br />
<br />
От добре построен и намиращ се в изправност сондаж няма изпускания на газ и химикали, нито във водоносни системи, нито в атмосферата – сондажът е херметичен. До момента в България са направени над 1000 дълбоки сондажа за нефт и газ, всеки един от които пресича водоносни зони, без това да доведе до заразяване на подпочвени води и други дълготрайни поражения на околната среда и здравето. Нещо повече, стари сондажи могат да се изолират с циментови тапи („мостове”) от нефтогазовия колектор и да се ползват като вододайни чрез прострелване на колоните на ниво водоносен пласт. Само на нефтеното находище Тюленово са прокарани над 450 сондажа, като много от тях сега се ползват като <a href="http://e-vestnik.bg/1056">вододайни</a> за лековита <a href="http://www.bgtraveller.com/tjulenovo/zabelezhitelnosti.html">минерална вода</a>, полезна за невралгии и бъбречни заболявания!<br />
<br />
Хидроразрив се прави след построяването на сондажа, включително спускането на колоните и тяхната циментация. Най-голямо безпокойство предизвиква възможното замърсяване на подземни води от химикали при хидроразрив, както и евентуалното попадане на въглеводороди във водоносни слоеве след хидроразрив. Тези два риска са от съвършено различно естество и е необходимо да бъдат разгледани поотделно.<br />
<br />
<b><u>Риск от замърсяване с химикали по време на провеждане на хидроразрив.</u></b><br />
<b><u><br />
</u></b><br />
Хидроразривът е процес, състоящ се от няколко операции в херметичен сондаж след спуснати обсадни колони, като някои от тях се извършват едновременно:<b><u><br />
</u></b><br />
1. Предизвикване на пукнатини в пласта чрез подаване на флуид под високо налягане;<br />
2. Предотвратяване на затварянаето на пукнатините под влияние на пластовото налягане, чрез вкарване в пукнатините на твърд материал;<br />
3. Приемане и обработка на флуидите, изтичащи обратно през сондажа на повърхността;<br />
4. Довършителни работи и пускане на сондажа в експлоатация.<br />
<br />
Налягането върху пласта, при което в той се разпуква, зависи от много фактори, но колкото по-дълбоко е разположен пластът, толкова по-високо е необходимото налягане. Конкретните параметри се пресмятат по утвърдена <a href="http://www.dnr.state.oh.us/Portals/11/bainbridge/DMRM%202%20Chapter%202%20-%20Hydraulic%20Fracturing%20Analysis.pdf">методика</a> преди извършване на хидроразрив и се контролират през цялото време на технологичната операция.<br />
<br />
Съотношението между дълбочина и налягане се нарича „градиент на налягането на разпукване” и за шисти е от порядъка на 0.2 атм / метър на малка дълбочина и 0.08 атм /метър на голяма дълбочина. Налягания от порядъка на 120 атмосфери са достатъчни да предизвикат разрив на дълбочина над 1000 метра. За сравнение, газопроводът „Южен Поток” се предвижда с налягания от 95-115 атмосфери на сушата и над 250 атмосфери в морската част, а в Чиренското подземно газохранилище сондажите и компресорите са предвидени да работят при налягане до 180 атмосфери.<br />
<br />
Мощността, необходима за хидроразрив, зависи от налягането и обема на подавания флуид и примесения в него твърд материал („пропант”). Като пропант се ползват кварцов пясък, керамични и стъклени микросфери, боксит и други твърди инертни материали, които са съвършено <a href="http://images.sdsmt.edu/learn/John%20Kullman.pdf">безвредни</a>.<br />
<br />
Използваният за хидроразрив флуид е вода, към която се добавят около 0.25% химикали. По-рано е ползвано дизелово гориво, но от 2003 г. практиката е почти изоставена, защото течностите за хидроразрив на база дизелово гориво могат да доведат до сериозни замърсявания при изтичане извън сондажа, в т.ч. с бензен и други аренови въглеводороди. Използваните днес течности за хидроразрив са на водна база не съдържат такива вещества.<br />
<br />
Химикалите, които могат да се добавят към течности за хидроразрив на водна база, са най-разнообразни и списъкът им е дълъг – някои източници посочват около 600 наименования. Във всеки конкретен случай обаче се ползват само до около 10-12 от тези химикали, а не всичките 600!<br />
<br />
Целта на добавяне на химикали е намаляване на вискозитета и триенето, предотвратяване на утайки, корозия, отлагането котлен камък и размножаването на бактерии. Конкретната рецептура подлежи на <a href="http://www.mineralweb.com/2011/08/news/texas-rrc-hydraulic-fracturing-disclosure-rules-accepted/">обявяване</a>. Информация за съставките на ползваните днес течности съответно има по <a href="http://www.slb.com/services/completions/stimulation/unconventional_gas_stimulation/openfrac_hydraulic_fracturing_fluids.aspx">сайтовете</a> на фирмите, извършващи <a href="http://www.halliburton.com/ps/Default.aspx?navid=93&pageid=1237&categoryid=3&prodid=MSE%3a%3a1053531296343305">хидроразрив или доставящи течности</a> за него, и може да бъде лесно <a href="http://www.halliburton.com/ps/Default.aspx?navid=476&pageid=1269&categoryid=3&prodid=PRN%3a%3aJFJ0X4E8Z">намерена</a>. Типични съставки са соли (включително натриев хлорид -готварска сол), алкиламини (ползвани също в лекарства и бои), малки количества солна <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0">киселина</a>, <a href="http://www.chimsnab-bg.com/catalog.php?cat=1&prod=42">боракс</a>,<a href="http://www.kimpex.run-bg.com/bg/index.pl?_state=Product&id=895"> урея (карбамид</a>), модифицирани растителни смоли (<a href="http://hranitelnidobavki.produkti.point.bg/%D0%B3%D1%83%D0%BC%D0%B0+%D0%B3%D1%83%D0%B0%D1%80/122982">гуар</a>), полимеризирани гуар и целулоза. Много от тези съставки се ползват в медицината и в храни, други – в бита като миещи и почистващи средства, а трети – като торове. Някои от най-новите модификации на течности за хидроразрив съдържат само съставки, ползвани в храни, и такива течности за хидроразрив могат буквално да <a href="http://www.huffingtonpost.com/2011/08/22/halliburton-executive-drinks-fracking-fluid_n_933621.html">бъдат пити</a>!<br />
<br />
В светлината на тези факти явно лъжливи са твърденията, че при хидроразрив в разтворите се ползвали големи количества извънредно опасни химикали, които неизбежно водели до огромни замърсявания на водоносни пластове, питейна вода, превръщали терена в пустиня и т.н. Всяка година в света се правят десетки и стотици хиляди хидроразриви, без никъде да има такива апокалиптични последствия.<br />
<br />
При хидроразрив посоката на разпространение пукнатините е хоризонтална на неголяма дълбочина и вертикална на по-големи дълбочини независимо от вида сондаж (хоризонтален или вертикален). В хоризонтални сондажи в шисти, поради дълбочината на която се правят, пукнатините винаги се разпространяват вертикално. Азимутът и дължината им зависят от тектоничния стрес, механичните и петрофизическите свойства на пласта, използвания градиент на налягането, свойствата на ползвания при операцията флуид и др. и варира от няколко до стотици метри.<br />
<br />
Всички параметри, необходими за изчисляване на дължината на пукнатините, се определят преди провеждане на хидроразрив и се ползват за съставяне на работен проект на операцията. Целта е пукнатините да не са повече на брой и по-големи, отколкото е нужно, и да не излизат извън газоносния колектор, тъй като излишно големи, дълги и много на брой пукнатини рязко (в пъти) оскъпяват операцията. Съответно преди провеждане на хидроразрив се прави характеристика на колектора, математически модел на хидроразрива и предварителна диагностика на сондажа, а след провеждането му – анализ на резултатите. Изтичане на каквито и да е флуиди извън колектора може да има само при явни грешки в проекта и груби нарушения на технологичния режим при провеждане на хидроразрив. Дори и в този случай обаче, изтичанията са в зони непосредствено до колектора, далеч от водоносни зони, които са винаги разположени на много по-малка дълбочина. До средата на 2010 г. Агенцията за опазване на околната среда в САЩ не е намерила <a href="http://online.wsj.com/article/SB10001424052702303936704576398462932810874.html?mod=WSJ_hp_mostpop_read">доказателства</a>, че при провеждането на хидроразрив е била замърсена вода, макар че тази хипотеза продължава да бъде изследвана.<br />
<br />
Разпространението на пукнатините се следи по време на самата операция чрез геофизични методи, например с помощта на т.нар. „<a href="http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?18773-%C7%E5%EC%E5%F2%F0%E5%F1%E5%ED%E8%FF%F2%E0-%F1%E0-%F3%EC%E8%F8%EB%E5%ED%EE-%EF%F0%E5%E4%E8%E7%E2%E8%EA%E0%ED%E8-%CA%EE%E9-%E8-%EA%E0%EA&p=217610#post217610">микросеизмика</a>”. Противно на някои лаишки схващания, тази „сеизмика” няма нищо общо с взривове и земетресения. Тя е акустичен (звуков) метод на съставяне на двумерен или тримерен образ на земните недра, при който в самия сондаж или в сондажи близо до него са поставят микрофони, приемащи звука от разпукването. Микросеизмичният метод при хидроразрив е патентован още през 1973 г. Сигналът от микрофоните се записва в паметта на компютри, анализира се и се визуализира с програмни пакети, които позволяват на оператора да следи как „върви” пукнатината непосредствено в хода на хидроразрива. След провеждането му, тази информация се използва за оценка на дренажната зона и други параметри, необходми по време на добива на газ и за планиране на нови производствени операции. Същият метод се използва и при сондирането, с цел стволът на сондажа да остава през цялото време в границите на колектора, както и за определяне на разположението на пластовете и съставяне на геоложки модели. Описание на прилагането на този метод могат да бъдат видяни в различни източници, наред с математическия апарат, прилаган при <a href="http://www.geospacetech.com/pdf/Microseismic-Hydraulic-Fracture-Monitoring-032004.pdf">микросеизмика.</a><br />
<br />
„Сеизмика” се прави и на повърхността, при което източник на звук са неголеми взривни устройства (колкото 200-400 г. тротилова шашка) или специални машини, наречени „сеизмовибратори”. Отразеният звук („ехото”) от тези източници се приема от геофони и обработва по същия начин, както при микросеизмиката. До днес в България са направени повече от 40000 км. такива „сеизмични профили”. В последните 10-15 г. тенденцията е като източник на звук да се ползват сеизмовибратори, а не взривове. Как изглеждат такива машини и апаратурата за записване на данни, анализ и визуализация на „сеизмика” в България може да се види<a href="http://ogep-bg.com/bg/products"> тук.</a><br />
<br />
Дотук е ясно, че рискът за изтичане на химикали извън колектора при самото провеждане на хидроразрив е минимален и може да съществува само при пълна инженерна неграмотност, а рискът от попадането на опасни химикали във водоносни зони, които са разположени винаги на стотици и хиляди метри над колектора, е направо нищожен. Химикали от подножието на Витоша били попадали през изкуствени пукнатини на Черни връх, в подножието на който извира Струма. Попадали, ама надали... Да оставим настрана и факта, че съвременните течности за хидроразрив ползват почти изключително само неопасни химикали.<br />
<br />
Агенцията за опазване на околната среда на САЩ през 2004 г. излиза със становище, че при хидроразрив във въглищни пластове рискът от замърсяване на водоносни пластове или питейна вода е <a href="http://water.epa.gov/type/groundwater/uic/class2/hydraulicfracturing/wells_hydrowhat.cfm">минимален или несъществуващ</a>. Причината за ограничаване на изследването до добив на метан чрез хидроразрив на въглищни пластове е в това, че такива пластове са много по-близо до повърхността, отколкото нефтени и газови шисти, т.е. ако има опасност, тя е най-голяма именно при въглищните пластове.<br />
<br />
В отговор на запитвания и нарастнали безпокойства за безопосността на технологията, през 2010 г. Конгресът на САЩ дава задание за ново проучване на вероятноста от замърсяване на води при извършване на хидроразрив. Проучването в момента е в ход и трябва да приключи през 2012 г. Още отсега е ясно обаче, че главният риск от замърсяване при хидроразрив не е от съдържащите се в използваната течност химикали, а от така наречения „обратен приток”.<br />
<br />
<strong><u>Риск от замърсяване с химикали след хидроразрив.</u></strong><br />
<strong><u><br />
</u></strong><br />
След предизвикването на пукнатини и вкарването на пропанти, земните пластове „улягат” и изтласкват част от използвания разтвор обратно на повърхността през сондажа. Разтворът е в контакт с пластова вода и въглеводороди, поради което може да поеме от тях замърсяващи вещества – въглеводороди, соли, твърди частици, метали и др.<strong><u><br />
</u></strong><br />
<br />
Количеството на върнатия разтвор е 10-40% от инжектираното, а времето, през което има обратно изтичане, е до две-три седмици след провеждането на хидроразрив. За избягване на замърсяване на почвата, върнатият разтвор трябва да бъде държан в басейни, чиито дъно и стени са изолирани с гумено или полимерно фолио, или в затворени метални резервоари. Последните са за предпочитане, тъй като и по време на добив има неголям приток на пластова вода, която също трябва да не бъде разливана по почвата или в реки, а пречистена или вкарана обратно в пласта.<br />
<br />
Върнатият разтвор може да бъде ползван повторно за хидроразрив в същия или друг сондаж, като така се минимализира потребността от свеж разтвор. При приключване на операциите по хидроразрив, оставащото количество ползван разтвор трябва да бъде извозено до пречиствателна <a href="http://www.latitudesolutions.net/docs/Shale_Flowback.pdf">станция</a> или съхранено в централната база за ползване в бъдеще. Сондажната площадка подлежи на рекултивация, включително басейна за ползван разтвор.<br />
<br />
Едно от най-любимите твърдения на противниците на хидроразрива е, че върнатият разтвор и пластовите води съдържат канцерогенни и радиоактивни вещества в опасни концентрации, и че тези вещества се разсейват из почвата и водите, предизвиквайки повсеместни и масови недъзи и заболявания. В повечето случаи тези противници не уточняват за какви именно карциногени става въпрос. Всъщност това са главно <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Aromatic_hydrocarbon">аренови въглеводороди</a> (бензен, толуен, ксилен ) наричани още „ароматни въглеводороди”. Тези вещества се ползват като високооктанов компонент на бензините, за разтворители и др. Те наистина могат да се съдържат в находището, но може и да липсват, а ако находището е от сух или почти сух газ, отсъствуват. Когато ги има, тяхната концентрация варира от стотни от процента до няколко десетки процента от течните въглеводороди. В газове обикновено или напълно липсват, или има само следи от тях.<br />
<br />
Колко точно аренови въглеводороди има във върнатите сондажни течности и разтвор за хидроразрив зависи от най-различни фактори (температура, налягане, наличие на други вещества в течностите и газовете и проч.). При всички случаи, когато концентрацията им надхвърля определени граници (а това се установява с анализи още по време на сондирането), европейските нормативи и българските закони забраняват не само изпускането им в околната среда, но и всякакъв контакт по време на прозиводствените операции. Ако ги има (далеч не винаги е така!), те се отстраняват в наземните съоръжения, а след приключване на строителството на сондажа – в пречиствателните станции, по същия начин, както се премахват от отпадни битови води.<br />
<br />
Всеки, който зарежда гориво на бензиностанция или борави с отработени масла, рискува да бъде „поразен” от аренови въглеводороди многократно повече, отколкото от сондажни и хидроразривни разтвори. Допустимото съдържание на ароматни в бензина по европейския <a href="http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:140:0088:01:EN:HTML">стандарт </a>е 35%, а в дизеловото гориво – 8%, докато при върнатите водни сондажни и хидроразривни разтвори обикновено има само следи (стотни или хилядни части от процента) от такива вещества.<br />
<br />
Рафинерията в Бургас <a href="http://bnt.bg/bg/news/view/29330/flameCandle70x80px.swf">произвежда</a> десетки хиляди тонове чист бензен и толуен годишно. В Софийското поле се въргалят от десетки години ръждиви цистерни с бензен, останали без стопанин след фалита на Кремиковци, от които изтичанията дори никой не следи. Само в гр. Бургас емисиите на бензен само във въздуха са над 240 тона годишно, от които над 40 тона от битово отопление! Технологията на пречистването може да бъде намерена <a href="http://eea.government.bg/bul/NSMOS/Air/ROUKAV/Obshtini1/doBur.pdf">тук.</a><br />
<br />
За сравнение, емисиите на аренови от Чиренското подземно газохранилище са от порядъка на 0.3 тона годишно в момента, като след достигане на пълния му проектен капацитет те могат да се увеличат до около 5,5 тона годишно, или седем пъти по-малко отколкото само бензеновите емисии в битовия сектор в Бургас и около 45 пъти по-малко от общите емисии на бензен там! И още: ареновите емисии от добива на газ лесно могат да се сведат почти до нула чрез монтиране на пещ за изгарянето им.<br />
<br />
Добивът на шистов газ не може да стане причина за емисии на аренови карциногени, които да са съпоставими дори с количествата, емитирани само от битовото отопление на един български град! Емисиите на канцерогенни вещества от нефтобази, бензиностанции и автомобили в страната са десетки, стотици пъти по-големи от очакваните при добив на шистов газ!<br />
<br />
Много се спекулира и с възможното съдържание на радиоактивни вещества във върнатите сондажни течности и разтвор за хидроразрив при добив на шистов газ. Както и при твърденията за карценогени, тази спекулации не са подкрепени с никакви данни за това, за какви радиоактивни вещества и в какви концентрации става въпрос. Всъщност става дума за микроскопични количества естествено срещащи се радиоктивни вещества (обикновено <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BD">радон</a>), в концентрации типични за минерална вода, ползвана за <a href="http://www.bulgariatravel.tv/landmark/get/360">лечение </a>на нервни, диабетни, ендокриннообменни и други заболявания. Може пък и на противниците на шистовия газ да им помогне една такава „опасна” баня...<br />
<br />
По нормите на европейското и българското законодателство, изтичания от сондажи при добив не се допускат не само при добив на нефт и газ, но и на други полезни изкопаеми. Аварийни разливи обаче са ставали. Огромната част от станалите аварийни разливи на сондажни разтвори и течности в България не са при нефтогазодобив, а при добив на уран, и именно при такива аварии е пръсната из околната среда най-много радиоактивност. Причините за тези разливи почти винаги са груби нарушения на технологията и дисциплината, а много по-рядко – технологични обстоятелства. Разливите са обикновено локални и последствията им се ликвидират лесно чрез неутрализация, риголване и изгребване на <a href="http://www.iaea.org/inis/collection/NCLCollectionStore/_Public/31/032/31032962.pdf">замърсената почва</a>.<br />
<br />
Накратко, обратно изтичащият разтвор за хидроразрив е най-сериозният възможен източник на замърсяване на почви и води при добив на шистов газ. При все това, опасностите не само са много малки, но и могат да бъдат изцяло избягнати с прилагане на прости и евтини технически решения и елементарно спазване на <a href="http://www.temple.edu/environment/NRDP_pics/shale/presentations_TUsummit/Vidic-Temple-2010.pdf">технологичната дисциплина.</a><br />
<br />
<strong><span style="color: #cc0000;">9. Огромни ли са количествата вода които, се ползват при хидроразрив? Ако го допуснем в България, май оставаме без вода за поливане, че и за пиене? Пресъхна ни житницата и отиде цялото селско стопанство?</span></strong><br />
<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
Митът, че добивът на шистов газ изисква огромни количества чиста вода, е още един от серията „хващай куфарите, че гарата замина”. Действително, в един сондаж за сондиране и хидроразрив са нужни около 15000 куб. м вода. Дали това е „много” или „малко” може да се види само в съпоставка с данни за потреблението на вода за други цели.<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
<br />
Първо, ползваната за хидроразрив вода не е питейна, а техническа. Тя може да бъде взета от кой да е водоем, поток или река, даже от канали за отпадни води. Тя е годна за употреба при хидроразрив или директно, или след отделяне на по-едри частици чрез груба филтрация или утаяване в басейн.<br />
<br />
Второ, за хидроразрив на 60 сондажа годишно, колокото може да се очаква да бъде броят им в България, необходимото количество е около 1 млн. куб. м. За сравнение, завиреният обем само на един язовир в Североизточна България (Камчия) е 228,8 млн куб м, или ако се ползва вода за хидроразрив само от този язовир, тя би била 0.4% от обема му. Подобна е съпоставката с яз. Тича, който има полезен обем 271,8 млн. куб. м, яз. Цонево (308 млн. куб. м) и т.н. За хидроразрив ще са нужни едва около 0.12% от полезния обем на язовирите, разположени в басейна на <a href="http://www.iwp.bas.bg/index_porechia_files/Page1471.htm">р. Камчия</a>, а тук дори не отчитаме оттока на реката и нейните притоци, който не се ползва за завиряване! Да оставим настрана и наличието на други водоизточници (други реки, микроязовири, водни сондажи, кладенци, събрана дъждовна вода).<br />
<br />
По най-нови <a href="http://www.monitor.bg/article?id=284892">данни</a>, България разполага с ресурс от прясна вода от 71 млрд. куб. м вода годишно, като на човек се падат средно над 9000 куб м, а в дългосрочен план – около 5000 куб. м годишно. Водата, нужна за хидроразрив на всичките очаквани 60 шистови сондажа годишно, е колкото за 150-200 души, или 0.0025% от общия ресурс! Страната губи до 60% от питейната вода поради течове в остарелите водопроводи – два процента от това прахосано количество ще стигне за всякакви сондажни дейности, свързани с шистовия газ! Даже ако за избягване на рискове се ползва не техническа вода, а питейна, за хидроразрив ще е нужна нищожна част от наличния ресурс питейна вода – около 1.5%! Отделни хотели по Черноморието вероятно ползват повече вода отколкото ще бъде нужна за хидроразрив...<br />
<br />
Истинските източници на замърсяване на водите в България са неконтролираното ползване на торове, безразборното изхвърляне на канални води, промишлени дейности, нерегламентираните сметища от които денонощно сълзят всякакви отрови. Вместо да размахват плашилото на хидроразрива при шистовия газ, неговите противници поне един канал за фекални води по Черноморието да вкарат в пречиствателна станция, по-голяма полза ще има.<br />
<br />
<strong><span style="color: #cc0000;">10. Гледах ме филма Gasland и се втрещихме! Водата гори! Във Франция забраниха хидроразрива!</span></strong><br />
<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
Тук вече сме хванати натясно. Колебаем се между два отговора: „Гледай филма докато изтрещиш” и „Луд умора няма”. Ще се въздържим от коментар на филма, защото от наше гледище там няма какво да почерпим и за какво да спорим. Авторът (същият режисьор, сценарист, оператор и всичко останало) не привежда никакви научни данни и доводи. Във филма няма системни наблюдения, статистика, сведения за методики или технологии описани с материя, с която боравят инженери и учени – повторяеми опити, формули, уравнения, логични изводи на база доказани факти. Единствено безспорно е, че във водата в някои случаи има метан. Там обаче той може да попадне по много начини, включително от естествени източници.<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
<br />
Логиката на филма е „стана след сондиране, значи причината е в сондирането”. То и луната често изгрява, след като някой пие една бира, но... Може би точно заради тази логика филмът толкова се харесва на всички, които изпадат в истерия, като чуят за шистов газ. Филмът е лично мнение на пряко заинтересован човек, който не желае в близост до неговия дом да има дори временно сондиране и други дейности, които могат да го безпокоят, но мнението му не е подкрепено с доказателства. Филмът съдържа и много <a href="http://www.bseec.org/content/debunking-gasland">неверни твърдения.</a><br />
<br />
Що се отнася до забраната за прилагане на хидроразрив във Франция, която също е любим довод на противниците на тази технология, то кой знае защо те не казват, че решението е чисто политическо, а не почиващо на случаи на замърсяване (каквито няма), и че е взето в навечерието на президентските избори във Франци. Противниците на шистовия газ никога не казват, че забрана няма в останалите 26 страни, които членуват в Европейския съюз, и че в момента вървят проучвания в над десет от тях. Забрана няма и в Русия и другите държави от разпадналия се Съюз, нито изобщо в коя да е друга държава по света. На местно равнище има няколко обявени временни мораториуми в отделни райони на Канада, Австралия, САЩ и няколко други страни, с цел изясняване на рисковете и осъществянане на безопасен добив. Като ги изяснят, сигурно ще махнат мораториума.Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-82934123339365718402012-01-17T06:15:00.000-08:002012-01-17T06:15:21.106-08:00Десет неща, които трябва да знаем за шистовия газ. (2)<strong><span style="color: #cc0000;">1</span></strong><strong><span style="color: #cc0000;">. Що е „шистов газ”? Различава ли се той от „природния газ”? Опасен ли е за здравето?</span></strong><br />
<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
По начин на образуванe, състав, технологии на търсене, проучване и добив, предпазарна подготовка, транспортиране и реализация шистовият газ е идентичен на природния газ: той е метан, най-простият въглеводород от реда на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD">алканите</a>. В пластови условия метанът може да е примесен с вода, други въглеводороди (газове и течности), невъглеводородни газове (азот, въглероден диоксид, благородни газове, малки количства сяроводород). В такива случаи може да се наложи предварителна подготовка на газа, за да стане годен за транспортиране през тръбопроводи и употреба. Тази подготовка се извършва на самото находище в сепаратори, дехидратори и други наземни инсталации, монтирани на работна площадка. Повечето отделяни вещества имат полезна употреба (напр. лек бензин, пропан-бутан, благородни газове, сяра от сероводорода ) или са безвредни (азот и проч.). Ако има компоненти, които не могат да бъдат оползотворени или са вредни за околната среда, те се изгарят или връщат обратно в пласта (въглероден диоксид, пластова вода). Във вида, в който се продава на пазара, газът се състои предимно от метан, примесен с малки количества по-тежки въглеводороди (етан, пропан, бутан). Съдържанието на метан е обикновено над 96%, това на етан – до няколко процента, а от по-тежки въглеводороди има само следи.<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
Метанът е неотровен, безвреден газ без цвят и миризма. Той е по-лек от въздуха и в атмосферата се разсейва към високите слоеве, където до две-три седмици се окислява до вода и въглероден диоксид. Около 30% от метановите емисии в атмосферата са от естествени <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Atmospheric_methane#Emissions_accounting_of_methane">източници</a>, например гниене в блата. По-голямата част от метановите <a href="http://icp.giss.nasa.gov/education/methane/intro/cycle.html">емисии</a>, предизвикани от човека, са от дейности, несвързани с енергетиката (около 51% от общото количество), като животновъдство, сметища, биогорива и проч. Всички дейности, свързани с изкопаеми видове енергоносители (не само природен газ), предизвикват около 19% от общото <a href="http://www.climatescience.gov/infosheets/highlight1/default.htm">количество</a> глобални емисии на метан. Емисиите от добив, преработка, транспорт и употреба на природен газ са едва около 1.5% от емисиите на <a href="http://fpc.state.gov/documents/organization/130799.pdf">парникови газове</a>.<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
<br />
Непосредствен риск при добив, траспортиране и ползване на метан има само при неконтролирано изпускане, особено в затворени и непроветриви помещения. Този риск е от случайно възпламеняване. Метанът гори само ако концентрацията на газ във въздуха е в тесни граници близо до т.нар. „стехиометрично съотношение” (17.19 кг въздух на 1 кг метан). Тъй като метанът няма цвят и миризма, за лесно усещане на случайни изтичания той се одорира чрез добавяне на малки количества вещества със силна неприятна миризма. Тъкмо защото е безвреден и безопасен, метан се ползва широко в бита и транспорта още от 19-ти век, включително в България от 60-те години на ХХ в.<br />
<br />
<strong><span style="color: #cc0000;">2. Ако шистовият газ е идентичен на конвенционалния природен газ, защо го наричат иначе?</span></strong><br />
<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
В петролната индустрия се използва специална терминология за класификация на ресурсите в зависимост от геоложките и технико-икономически свойства на залежите от въглеводороди, а не от свойствата на самите въглеводороди, които са едни и същи навсякъде. „Конвенционалният” газ е в залежи, откъдето може да бъде добит с прилагане на сравнително малко технологични операции, а „неконвенционалният” – в залежи, изискващи допълнителни операции за предизвикване на достатъчен приток на газ от сондажа. Тези допълнителни операции се наричат интензификация на нефтогазодобива и се прилагат и към конвенционални находища, във всички случаи, когато е нужно да се постигне по-висок дебит и да се извлече повече нефт и газ от един сондаж.<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
<br />
Допълнителни технологични операции се прилагат към най-различни неконвенционални залежи: в нешистови колектори с ниска проницаемост (например плътни пясъчници, карбонатни скали, доломити), залежи в пластове въглища и залежи в шисти. В България още преди 35-40 години са установени находища на неконвенцианален газ и от трите му основни вида (в шисти, в други видове скали с ниска проницаемост и във въглищни пластове). Някои неконвенционални находища на газ са вече проучвани или се проучват в момента (напр. Добруджанското въглищно <a href="http://darikfinance.bg/novini/57771/%C1%EE%F0%E8%F1%EE%E2%3A+%F8%E8%F1%F2%EE%E2%E8%FF%F2+%E3%E0%E7+%E5+%EA%EE%E7">находище</a>, Етрополските шисти), но досега от тях няма промишлен добив на газ.<br />
<br />
Конвенционални находища на газ са открити на много места в Северна България, като промишлен добив има от находищата Старо Оряхово (изчерпано), Деветаки (изчерпано), Чирен (изчерпано и превърнато в подземен склад за газ), Галата (в морето, изчерпано), две малки находища край Каварна (в морето, добива се в момента) и Българево (добива се). Газ в малки (непромишлени) количества е добиван или се добива от конвенционални залежи край Бутан, Девенци и на други места, а също като попътен газ от нефтени находища (Тюленово, Бърдарски геран и др.).<br />
<br />
Пак по същата логика (разлики в свойствата на залежите) различават „попътен” и „неасоцииран” газ, „сух” и „мокър” газ, „свободен” и „разтворен” газ и др. Попътен газ се добива заедно с течни въглеводороди (нефт) от един и същи сондаж, а неасоцииран е газ, който се добива самостоятелно. Сухият газ при добив почти не съдържа други въглеводороди освен метан, т.е. в него няма вещества, които при нормално налягане (760 мм Hg) и температура (15-20 оС) са течности, а мокрият – напротив, поради което трябва да бъде „изсушен” чрез отделяне на течностите в сепаратори и дехидратори преди подаването към тръбопровод. Свободният газ е в състояние на газ в пластови условия, а разтвореният е вътре в течностите в залежа, подобно на газирани напитки преди отварянето на бутилката.<br />
<br />
Всички тези термини, включително терминът „шистов газ”, отразяват особеностите на залежите от газ, а не на самия газ или на технологичните процеси. <strong>Прилаганите към шистовия газ технологии са същите, както към други видове залежи от нефт и газ.</strong><br />
<strong><br />
</strong><br />
<strong><span style="color: #cc0000;">3. Оценява се, че има над 300 милиарда кубически метра шистов газ само край Нови Пазар. Вярно ли е?</span></strong><br />
<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
Между „ресурси” и „запаси” от газ има голяма разлика. Става въпрос за термини, използвани в петролната промишленост. „Общ първоначален геоложки ресурс” е цялото количество газ, което с макар и минимална степен на вероятност може да се намира някъде в земните недра на дадена площ. Първоначалният геоложки ресурс включва „ресурси” и „запаси”, като всяка от тези категории се подразделя на още няколко вида в зависимост от (а) степента на достоверност за съществуването им, (б) наличето на технология за добив и (в) икономическата изгода от добива.<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
<br />
Ясно е, че само малка част от първоначалните геоложки ресурси ще бъде открита, а от този открит ресурс само малка част ще се окаже запас, подлежащ на разработване с икономическа изгода. В категорията „доказани запаси” се включват само тези, които отговарят на три критерия: съществуването им е безспорно, могат да бъдат извлечени със съществуваща технология и добивът им е икономически изгоден.<br />
<br />
За класификация на ресурсите най-разпространената методология е тази на Обществото на петролните инженери (Society of Petroleum Engineers,<a href="http://www.spe.org/sections/list.php"> SPE</a>), която е приета и от Световния петролен съвет (World Petroleum Council, <a href="http://www.world-petroleum.org/">WPC</a>) и Американската асоциация на петролните геолози (American Association of Petroleum Geologists, <a href="http://www.aapg.org/">AAPG</a>). И трите организации са международни, включително AAPG. В тях членуват български специалисти, като например <a href="http://www.bgd.bg/frames_home_BG.html">Българското геологическо дружество</a> е <a href="http://www.aapg.org/regions/european.cfm">асоцииран член на AAPG</a>. Методиката за оценка на ресурсите на SPE/WPC/AAPG е илюстрирана от Фиг. 1.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-JcY3NQYKDH0/TxV-epddiQI/AAAAAAAAARk/PYyxXZf7di4/s1600/F1.large.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="202" src="http://4.bp.blogspot.com/-JcY3NQYKDH0/TxV-epddiQI/AAAAAAAAARk/PYyxXZf7di4/s320/F1.large.jpg" width="320" /></a></div><br />
От Обединените Нации е разработена методология, която е принципно близка до тази на SPE/WPC/AAPG, но дефинира категориите ресурси и запаси по друг начин. Тази методология още не е окончателно приета и продължава да бъде <a href="http://unstats.un.org/unsd/envaccounting/londongroup/meeting10/LG10_19a.pdf">уточнявана.</a><br />
<br />
В бившия Съветски съюз и доскоро в България се използваше методология, принципно различна от горните две, при която ресурсите и запасите се класифицират в четири групи (A, B, C, D) с използване предимно на технически критерии. Тази методология продължава да се .<br />
прилага в Русия в <a href="http://gazovikneft.ru/articles/classification/">модифициран вид</a>, но във всички други страни практиката е ресурсите и запасите да се пресмятат по методиката на SPE/WPC/AAPG.<br />
<br />
Поради различията в принципите и в дефинициите, прилагани при тези три методологии, не съществува точен начин за привеждане на оценките за количества газ, направени по дадена методология, към оценките, направени по друга. Всичко това означава, че данни за количества газ са безсмислени, ако не се посочва по коя методология е изготвена оценката и за коя категория ресурс или запас става дума, т.е. на кой етап се намира проектът и с каква степен на достоверност са оценени количествата.<br />
<br />
Разликата между „открити” и „неоткрити” ресурси е в това, че при откритите има поне един сондаж, от който е получен макар и минимален приток на газ, т.е. има т.нар. „геоложко откритие”. Самият факт, че има геоложко откритие, не означава, че има запаси, подлежащи на разработка. Първо, запасите трябва да са над определен обем и да са уточнени с голяма степен на достоверност. Второ, трябва да има технология, с която да бъдат добити. Трето, дебитът на сондажа трябва да е достатъчно голям първоначално и да не спада прекалено бързо, за да осигури продажби в обем, необходим да оправдае вече направените и бъдещите капитални и експлоатационни разходи, т.е. да има печалба от разработването неа находището. В конкретния случай за шистовия газ в България може само да се каже, че става въпрос за перспективен геоложки ресурс, който тепърва трябва да бъде открит и проучен, за да се стигне до оценка на запаси.<br />
<br />
<strong><span style="color: #cc0000;">4. Колко земя е нужна за добив на шистов газ? Казват, че можел да се добива само в слабо населени райони и пустини, защото сондажите били много нагъсто и се унищожава земеделска земя, ставало като лунен пейзаж?</span></strong><br />
<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
Дори с най-добрата технология не е възможно извличането на цялото количество открит газ от даден залеж. Освен това, когато дебитът спадне под определена граница, по-нататъшният добив е неизгоден и сондажът бива изоставен и ликвидиран. Съотношението между общо добития газ и открития ресурс се нарича „коефициент на крайно газоотдаване”, а количеството газ, което може да бъде добито с изгода от даден сондаж – общ краен добив (EUR, от англ. estimated ultimate recovery). Коефициентът на крайно газоотдаване обикновено има стойност от порядъка на 0.8-0.9 (80-90%) за конвенционални газови находища и малко по-ниска при неконвенционални. Газоотдаването до момента на прекратяване на добива силно се колебае в зависимост от свойствата на залежа и може да е от под 20 до над 90 процента.<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
<br />
Профилът на дебита, коефициентът на извличане и някои други фактори са свързани с големината на „зоната на дрениране”, т.е. с обема от земните недра, от който има приток към даден сондаж. От големината на дренажа и EUR зависи колко нагъсто са разположени сондажите. Всички тези показатели зависят от петрофизическите свойства на пласта, свойствата на въглеводородите, начина на разработване и др. При други еднакви условия, колкото по-голяма е дренажната зона и колкото по-висок и устойчив е дебитът, толкова по-добри ще са икономическите показатели, т.е. находището ще е по-изгодно за разработване. Съответно фирмите се стремят да намалят броя на площадките и размерите на ползваните площи, защото така постигат по-големи печалби.<br />
<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
Площта на дрениране на шистови сондажи е от 40 до 320 акра (160 до 1280 декара) на сондаж в зависимост от свойствата на пласта, или средно един шистов сондаж дренира около 700 <a href="http://www.eesi.psu.edu/news_events/EarthTalks/2009Spring/materials2009spr/NatParkService-GRD-M-Shale_12-11-2008_view.pdf">декара</a>. От една площадка могат да се прокарат в различни посоки над 20 наклонено-хоризонтални сондажа, които образуват под земята обърнат „храст”. Съответно от едно устие на сондажен „храст” могат да се дренират над 14 км2. Това е и „гъстотата” на сондажите за шистов газ на повърхността.<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
<br />
Сондажната площадка за „храст” заема около 10 декара, а един сондаж се прокарва за около месец, т.е. сондажната площадка от около 10 декара е постоянно заета за период от една-две години. След приключване на сондирането и рекултивация на площадката около устието остава малка оградена защитна зона от около 100 кв. метра. Няколко заустени „храста” се свързват с подземни газопроводи към пункт за подготовка на газа (площадка с наземни съоръжения), която заема площ от около 50-60 декара. Необходима е и база за обслужване на техниката, приемане и неутрализация на отпадни материали и др., с площ около 100 декара. Такава база в момента съществува край <a href="http://wikimapia.org/15495218/Neft-Gaz-JSC">Долни Дъбник</a>.<br />
<br />
Последният фактор, който трябва да бъде взет предвид за да отговорим на въпроса „колко земя е нужна”, е общият брой сондажи, нужен за постигане на даден добив. Да речем, че бъдат доказани достатъчно запаси на шистов газ и България реши изцяло да се снабдява сама с газ. В момента страната потребява под 3 милиарда куб. м газ годишно. Ако шистите в България се окажат близки по свойствата си на тези в газоносния басейн Марселъс (Marcellus) в САЩ и сондажите са с подобна крива на намаляване на дебита, то за пълно покриване на търсенето на газ в България от собствен добив ще е необходим фонд от около 560 експлоатационни сондажа, като през първите пет години ще е необходимо да бъдат прокарани около 300 сондажа. През следващите години ще е нужно да се поддържа същия темп на сондиране (по около 60 сондажа годишно), за да може да бъдат заменени изтощените сондажи с нови.<br />
<br />
За ежегодно прокарване на такъв брой сондажи са нужни шест сонди. Това означава, че постоянно заети ще са 6 (шест) сондажни площадки на общо 60 (шестдесет) декара, три-четири площадки за наземни съоръжения (общо 150-240 декара) и една централна производствена база (около 100 декара), или всичко около 400 декара. Заустванията на „храстите” биха заели още 5-10 декара. Прието със завишение до 500 декара, това означава, че за пълно снабдяване на България със собствен газ вероятно ще бъдат постоянно ползвани само около 0.012% от площта на концесията за шистов газ, предоставена в Североизточна<a href="http://www.fekete.com/resources/papers/reservoir_engineering_geologists4_paper.pdf"> България</a>! Концесията е 3.8% от територията на страната, или при успех на проучвателните работи в тази концесия за шистов газ, България би могла да удовлетвори нуждите си от природен газ, като ползва 0.00046% от територията си!<br />
<br />
Оттук става ясно абсурдността на твърденията, че сондите били много нагъсто, добивът на шистов газ заемал „много” земя, бил подходящ само за слабонаселени райони, щял да унищожи земеделието в Добруджа и цяла Северна България, която щяла да стане лунен пейзаж и други подобни свободни съчинения. Да оставим настрана факта, че повечето разработени находища на шистов газ по света досега са в места, които са по-гъсто населени от Северна България, като например гр. Далас, гр. Форт Уърт и много райони в Мичиган, Охайо, Пенсилвания и т.н. В момента се проучва шистов газ поне в десетина европейски държави, които също са много по-гъсто населени и с по-развито земеделие от България (Полша, Унгария, Великобритания, Германия, Румъния и др.).<br />
<a href="http://тази снимка илюстрират в какви „пустинни” и „ненаселени” райони се добива газ!">Тази снимка</a> илюстрира в какви „пустинни” и „ненаселени” райони се добива газ!<br />
<br />
Заетите площи при газодобив от шисти не са много различни от тези при конвенционален добив. Така например, на Чиренското находище, което в момента се използва като подземен склад за газ, има около 40 сондажа, от които около 25 работещи, свързани към една централна площадка с площ от 65 декара. Цялото находище е с размери около 12,5 х 7.5 километра, или приблизително 94 кв. км, от които наземните съоръжения (заустени сондажи и централна площадка) заемат общо около 70 декара (0.07 кв км). Заетата площ с цел газодобив от находището е 0.075% от неговата площ!<br />
<br />
<strong><span style="color: #cc0000;">5. Големите не се интересуват от малките като нас. Защо се дава предпочитание на големи фирми при сключване на концесионни договори за шистов газ? Те си гледат само техния интерес, къде е нашият?</span></strong><br />
<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
Знанията за количествата шистовия газ и възможния добив в България са недостатъчни. Определянето на първоначалния дебит, кривата на спадане на дебита, коефициента на газоотдаване и други ключови параметри става едва след получаване на приток чрез изпробване на сондажите, съпоставяне на получените резултати с други данни и изготвяне на достоверен геоложки и хидродинамичен модел на сондажите и находището. Тези дейности са същината на проучването на залежите. Това е и начинът, по който се определят точните запаси в находището, броят на необходимите сондажи и др., които служат за икономически анализи и вземането на евентуално решение за промишлено разработване.<strong><span style="color: #cc0000;"><br />
</span></strong><br />
<br />
Етапите на проекта преди вземане на решение за промишлен добив или изоставяне на начинанието, т.е. процесът на идентификация на перспективен залеж, залагане и прокарване на търсещи сондажи и тяхната оценка, трае 2-3 и повече години и в предоставените разрешения и сключени договори се нарича „период на търсене и проучване”. През този период фирмата-титуляр на разрешението за търсене и проучване е длъжна да направи определени капитални разходи, да прокара и оцени поне един търсещ сондаж. Тези работи са част от т.нар. „минимална работна програма”. В случай, че тя не бъде изпълнена, концесионерът губи правата си. В случай, че фирмата не обяви търговско откритие в рамките на проучвателния период, нейните права се прекратяват с изтичането му. По тъкъв начин, всички рискове и разноски по време на периода на проучване се носят от титуляра на разрешението за търсене и проучване.<br />
<br />
Ако през периода на търсене и проучване се стигне до геоложко откритие и допълнителните работи по изпробването, моделирането и оценяването на залежа покажат, че разработването му е икономически оправдано, фирмата може (но не е длъжна) да обяви „търговско откритие”. Обявяването на търговско откритие е съпроводено с обявяване на доказаните запаси, т.е. именно това е моментът, в който става ясно колко газ реално може да бъде добит, с разбивка във времето. По условията на повечето концесионни договори в практиката на световната петролната индустрия, с обявяването на търговско откритие фирмата се задължава да разработи откритите залежи в определен срок, а ако не го направи, също губи правата си върху находището.<br />
<br />
При прекратяване на правата на концесионера, независимо от причината, всички активи в резултат от дейността ( напр. прокарани сондажи, наземни съоръжения, резултати от обработване и интерпретиране на информация) стават собственост на българската държава. Самата информация е винаги собственост на държавата и концесионерът няма право да я разгласява или да търгува с нея.<br />
<br />
Комисията за ценни книжа на САЩ (U.S. Securities and Exchange Commission, <a href="http://www.sec.gov/">SEC</a>) изисква от фирми, чиито книжа се търгуват борсово, да обявяват запаси като „доказани” по методиката на SPE само ако са осигурили в бюджета си за капитални разходи средства за разработване на находищата. По тази причина, за България е изгодно да дава концесионни права на големи фирми, които са регулирани от SEC. Първо, те имат ресурс да изпълнят изцяло за своя сметка и риск работната програма през проучвателния период. Второ, със самото обявяване на търговско откритие, такива фирми потвърждават наличието на финансов ресурс за разработването на находищата и намерението си да пристъпят към добив. Така се избягват случаи, когато концесионерът няма ресурс за усвояване на находището или нарочно бави разработката му, като с години „лежи” върху него без полза.<br />
<br />
Почти всички големи петролни фирми от Европа, Северна Америка и Австралия имат книжа, търгувани по правилата на SEC. Обявяването на запаси пред SEC става с т.нар. „формуляр 10К”. Пример за фирма, обявила наскоро дейност в петролната промишленост в България по този ред, може да бъде намерен <a href="http://www.faqs.org/sec-filings/110421/TRANSATLANTIC-PETROLEUM-LTD_10-K/">тук</a>. Фирмата посочва, че извършва частично изпробване на сондаж в находище Девенци и има геоложко откритие на ресурс в Етрополските шисти, признато от българското правителство, но не разполага с доказани запаси от газ в страната. В документа са посочени и предстоящите дейности по проучвателната работна програма на този концесионер.Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-77032375772907824502012-01-17T05:43:00.000-08:002012-01-17T05:46:05.837-08:00Десет неща, които трябва да знаем за шистовия газ (1)<b><span style="color: #6fa8dc;">ТЕХНОЛОГИИ, ИКОНОМИКА, МИТОВЕ, РЕАЛНОСТ</span></b><br />
<br />
<b>Христо Казанджиев, доц. д-р Радослав Наков, Бойко Ницов,д -р Румен Огнянов, Васил Филипов.</b><br />
<br />
Откак стана ясно, че в България има вероятност да бъдат доказани и евентуално разработени запаси от шистов газ, около темата се изви буквално буря от обсъждания, публикации и коментари. За съжаление, голяма част от изказваните мнения са явно неточни или злонамерено неверни. Пример за неточна информация или злонамерена дезинформация може да бъде намерен <a href="http://www.novazora.net/2011/issue25/story_06.html">тук</a> или <a href="http://news.ibox.bg/material/id_1992534626/fpage_1/">тук</a>. Намират се и доста <a href="http://www.duma.bg/duma/node/2335">коктейли от истини, полуистини и неистини</a>, в които е пусната като маслинка снимка на неизвестно къде намиращо се находище на нещо.<br />
<br />
Потърсихме лесно достъпна точна публична информация на български език за естеството на шистовия газ, свързаните с него технологии, икономическите и други аспекти на търсенето, добива и реализацията му, но не намерихме нищо системно следващо фактите2, въпреки огромната вълна от всякакви писания. Опитваме се да отстраним тази липса. Местата в мрежата, към които в текста има хипервръзки, са посетени до 15 септември 2011 г. -добрият начин за намиране на отговор на безпокойствата, свързани с темата „шистов газ”, е пълната прозрачност и предоставянето на точна, аргументирана, подкрепена с научни методи и анализи информация, позволяваща да се стигне до правилни решения. Което именно желаем за България. А на всички наши читатели – здраве, успех и добро настроение.<br />
<br />
Според нас най-добрият начин за намиране на отговор на безпокойствата, свързани с темата „шистов газ”, е пълната прозрачност и предоставянето на точна, аргументирана, подкрепена с научни методи и анализи информация, позволяваща да се стигне до правилни решения. Което именно желаем за България. А на всички наши читатели – здраве, успех и добро настроение.<br />
<br />
Авторите<br />
<br />
<br />
<br />
Христо Казанджиев е инженер-геолог по търсене и проучване на нефт и газ, бивш директор “Енергийни ресурси” в МИЕ, по-късно в МИЕТ. <br />
<br />
Доц. д-р Радослав Наков е геолог, зам. директор на Геологическият институт при БАН. <br />
<br />
Бойко Ницов е икономист в областта на добива и траспортирането на нефт и газ. От 1995 до 2001 г. работи в Центъра по енергетика „Саркейс” в Оклахома, от 2001 до 2009 г. е главен експерт по инвестициите в Секретариата на Енергийната харта в Брюксел, от 2009 г. досега е директор на енергийните програми в Евразия на Атлантическия съвет. <br />
<br />
Д-р Румен Огнянов е петролен геолог. <br />
<br />
Васил Филипов е енергиен експерт, бивш директор на “Булгаргаз” ЕАД. Мненията, изказани от авторите, са лично техни и с нищо не обвързват други лица и институции. <br />
<br />
<br />
<br />
..............................................................................................................................................<br />
<br />
<br />
<b><span style="color: #6fa8dc;">РЕЗЮМЕ </span></b><br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">1. Що е „шистов газ”? Различава ли се той от „природния газ”? Опасен ли е за здравето? </span></b><br />
<br />
По начин на образуванe, състав, технологии на търсене, проучване и добив, предпазарна подготовка, транспортиране и реализация шистовият газ е идентичен на природния газ: той е метан, най-простия въглеводород от реда на алканите. Метанът е неотровен, безвреден газ без цвят и миризма.<br />
<span style="color: #cc0000;"><b><br />
2. Ако шистовият газ е идентичен на конвенционалния природен газ, защо го наричат иначе? </b></span><b><br />
</b><br />
В петролната индустрия се използва специална терминология за класификация на ресурсите в зависимост от геоложките и технико-икономически свойства на залежите от въглеводороди, а не от свойствата на самите въглеводороди, които са едни и същи навсякъде. Терминът „шистов газ”отразява особеностите на залежите от газ, а не на самия газ или на технологичните процеси. Прилаганите към шистовия газ технологии, включително хидроразрив, са същите, както към други видове залежи от нефт и газ.<br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">3. Вярно ли е, че има над 300 милиарда кубически метра шистов газ само край Нови Пазар? </span></b><br />
<br />
В конкретния случай за шистовия газ в България може само да се каже, че става въпрос за прогнозен геоложки ресурс, който тепърва трябва да бъде открит и проучен, за да се стигне до оценка на запаси. <br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">4. Колко земя е нужна за добив на шистов газ? Казват, че можел да се добива само в слабо населени райони и пустини, защото сондажите били много нагъсто и се унищожава земеделска земя, ставало като лунен пейзаж? </span></b><br />
<br />
Ако българските шисти имат свойства като на тези в САЩ, постоянно заетата площ за добив за пълно снабдяване на България със собствен газ ще е около 500 декара. Това е само около 0.012% от площта на концесията за шистов газ, предоставена в Североизточна България. При успех на проучвателните работи в тази концесия за шистов газ, България би могла да удовлетвори нуждите си от природен газ, като ползва около 0.0005% от територията си. След приключване на сондирането и добива, земята се рекултивира и е напълно годна за земеделие. Добив на шистов газ се извършва в много по-гъсто населени места, отколкото България, и никъде не е довел до унищожаване на земята или водите. <br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">5. Големите не се интересуват от малките като нас. Защо се дава предпочитание на големи фирми при сключване на концесионни договори за шистов газ? Те си гледат само техния интерес, къде е нашият? </span></b><br />
<br />
Комисията за ценни книжа на САЩ (U.S. Securities and Exchange Commission) изисква от фирми, чиито книжа се търгуват борсово, да обявяват запаси като „доказани” само ако са осигурили в бюджета си за капитални разходи средства за разработване на находищата. По тази причина, за България е изгодно да дава права за търсене, проучване и добив на газ на големи фирми, които са регулирани от Комисията. Първо, те имат ресурс да изпълнят изцяло за своя сметка и риск работната програма през проучвателния период. Второ, със самото обявяване на търговско откритие, такива фирми потвърждават наличието на финансов ресурс за разработването на находищата и намерението си да пристъпят към добив. Така се избягват случаи, когато концесионерът няма ресурс за усвояване на находището или нарочно бави разработката му, като с години „лежи” върху него без полза.<br />
<br />
По условията на договорите, самият ресурс от газ остава винаги собственост на българската държава. Фирмата, която има разрешение за търсене, проучване и добив на газ, може да се разпорежда с него, само след като го добие. Работните програми по търсене, проучване и добив подлежат на предварително одобрение от българската държава, включително на оценка за въздействие върху околната среда при добив. При прекратяване на правата на концесионера, независимо от причината, всички активи в резултат от дейността (напр. прокарани сондажи, наземни съоръжения, резултати от обработване и интерпретиране на информация) стават собственост на българската държава. Самата информация е винаги собственост на държавата и концесионерът няма право да я разгласява или да търгува с нея. <br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">6. Защо е потрудно да бъде добиван шистов газ, отколкото конвенционален? Казват, че добивът на шистов газ е скъп и икономически неизгоден? Защо не си купуваме, както досега?</span></b><br />
<br />
Ниската проницаемост на шистите е единствената причина, поради която добивът на газ от тях е по-труден, отколкото от конвенционални залежи. За увеличаване на проницаемостта на пласта е нужно да се извършат допълнителни технологични операции, които оскъпяват добива. По всички други параметри, като дълбочина на залягане, състав на флуидите, петрофизически свойства на пласта, използвано сондажно оборудване, материали, химикали и технологии, наземни съоръжения и проч., шистовите находища и добивът на газ от тях са същите, както при конвенционалните за петролната промишленост.<br />
<br />
Повечето оценки на себестойността на шистовия газ са в рамките на 90-140 дол. за 1000 куб. м, близо до сегашната пазарна цена в САЩ, която е два-три пъти по-ниска от тази в Европа. През първата половина на 2011 г., България внасяше газ по цена над 300 дол. за 1000 куб. м., като се очаква цената за потребителите още да се увеличи през есента.<br />
<br />
Макар и шистовият газ често (не винаги!) да е с по-висока себестойност от конвенционалния при устието на сондажа, когато стигне до потребителя той като правило се оказва по-конкурентен. По тази причина и най-големите производители на конвенционален газ не могат да подминат шистовия – ако го направят, ще се окажат в по-лоша пазарна позиция. Газпром наскоро сключи няколко концесионни договора за добив на шистов газ в страна от Европейския съюз в партньорство с канадска фирма, а Лукойл се интересува от придобиване на права на добив на шистов газ в САЩ и експериментира с технологията в Сибир.<br />
<br />
С една дума, „по-скъп” добив на газ не означава „икономически неизгоден” газ на пазара. Себестойността на шистовия газ е почти навсякъде по-ниска от днешните пазарни цени. Там, където се добива шистов газ, пазарните цени са по-ниски, отколкото в България. Ако шистовият газ е по-скъп, нищо не пречи на България да продължи вноса на конвенционален газ, стига това да отговаря на нейните интереси.<br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">7. Какво е „хидроразрив на пласта”? Това нова технология за добив на шистов газ ли е, хидрочук за разбиване на скали или нещо такова? </span></b><br />
<br />
„Хидроразрив на пласта” е предизвикване на пукнатини в пласта чрез вкарване в него на флуид (не непременно течност) под високо налягане. Технологията е приложена за пръв път в петролната промишленост през 1947 г. в Канзас и оттогава се използва широко из цял свят за най-различни цели, не само за добив на нефт и газ. В България технологията се прилага освен в търсенето, проучването и добива на нефт и газ и строителството за укрепване на основи. В Русия хидроразрив се прилага от 1953 г., като днес там ежегодно се правят около 1500 хидроразрива в нефтени и газови находища.<br />
<br />
Основна цел на технологията при прилагането й към нефтогазоносни пластове е интензификация на добива, т.е. увеличаване на дебита, дренирания обем и коефициента на нефтогазоотдаване чрез увеличаване на проницаемостта на пласта. При хидроразрив няма никакви удари, взривове или смилания на пласта. Въздействието върху скалата е само от голям натиск, упражняван от флуид, подобно на действието на хидравличната течност в спирачната система на автомобилите, но при по-високо налягане, водещо до спукване на скалата.<br />
Що се отнася до т. нар. „микросеизмика” при хидроразрив, то, противно на някои лаишки схващания, не става въпрос за някакви земетресения, тектонични явления и други от този род, а за акустичен (звуков) метод за изследване на структурата на пласта и контрол на технологичните операции при сондиране и хидроразрив. Конкретно при хидроразрив, „сеизмиката” се свежда до това, че в самия сондаж или в близки сондажи се спускат микрофони („геофони”), улавящи звука от разпукването на скалата. Сигналът от микрофоните се записва в паметта на компютри, обработва се и се визуализира с помощта на програмни пакети. По този начин геолозите и операторите на сондите и оборудването за хидроразрив имат възможност да получат в почти реално време информация за пласта, разположението на сондажа и разпространението на пукнатините и да променят технологичните настройки, ако има нужда.<br />
<br />
<span style="color: #cc0000;"><b>8. Опасна технология ли е хидроразривът в шисти?</b></span><b><br />
</b><br />
До този момент в света са проведени милиони хидроразриви и всяка година се правят още десетки и стотици хиляди, без никъде да доведат до апокалиптичните последствия, за които говорят противниците на технологията. Нещо повече, никъде до този момент не е доказана връзка между грамотно направен хидроразрив и замърсяване на околната среда, макар че тази хипотеза продължава да се проучва. Рисковете са минимални или направо нищожни. Доколкото съществуват, те са предимно не при самия хидроразрив, а след неговото провеждане, и се свеждат до възможното замърсяване на води и почви от вещества, съдържащи се в течностите, изтичащи обратно от сондажа. Такова замърсяване обаче може да се получи само при големи аварийни разливи, дължащи се на пълна техническа неграмотност или елементарно неспазване на производствените правила.<br />
<br />
Много се спекулира по повод съдържащите се в течностите за хидроразрив химикали. Съвременните течности са на водна база и съдържат едва около 0.25% химикали. Противно на някои твърднеия, броят на ползваните химикали не е 600, а само 10-12, макар и в различни комбинации. Съставът на течностите подлежи на обявяване и е лесно достъпен по сайтовете на фирмите, които правят хидроразрив или доставят течности за него. От тази информация се вижда, че въпросните „опасни химикали” са всъщност соли, киселини и торове, както и вещества, ползвани в кулинарията. Почти всички такива химикали се ползват ежедневно в бита и селското стопанство в количества и концентрации, които многократно надхвърлят тези в разтворите за хидроразрив.<br />
<br />
Що се отнася до течностите, изтичащи обратно от сондажа след хидроразрив, то тук опасенията са, че течностите съдържат карциногени и радиоактивни вещества. Почти никъде обаче не се посочва, че въпросните карциногени са всъщност главно аренови въглеводороди (бензен, толуен, ксилен), които далеч не винаги присъствуват в залежите на газ. Когато ги има, те са обикновено в количества и концентрации, които са стотици пъти по-малки от тези около бензиностанциите и жилища, ползващи твърдо гориво за отопление. При добив – ако ги има - ареновите въглеводороди се улавят с цел ползване (напр. за смесване в бензин и за разтворители) или унищожаване чрез изгаряне. Що се отнася до концентрацията на радиоактивни вещества, то типичното равнище е като това на минерални води, ползвани за лекуване на невралгии и други заболявания!<br />
<br />
Хидроразрив се прилага масово в момента във всички страни, добиващи нефт и газ, с изключение на Франция. Всеки, който смята, че хидроразривът е нова, опасна технология, би трябвало да се замисли защо тя се прилага повече от 60 години, без да е довела до опасни последици, но след като стана ясно, че може да осигури достъп до големи ресурси природен газ, изведнъж се превръща в страшилище.<br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">9. Ползват ли се при хидроразрив огромни количества вода? Ако го допуснем в България, май оставаме без вода за поливане, че и за пиене? Пресъхна ни житницата и отиде цялото селско стопанство?</span></b><br />
<br />
Ако се докаже продуктивността на шистите в България на ниво като това в САЩ, за пълното задоволяване на търсенето на газ в България от собствен добив ще са нужни около 60 сондажа годишно, а за направа на хидроразрив в тях – около един милион кубически метра техническа (не питейна) вода. Това количество вода е около 0.12% от обема на язовирите по поречието на Камчия, или 0.0025% от общия ресурс вода, с който разполага ежегодно България – колкото за 150-200 души. Въпреки, че за хидроразрив не е нужна питейна вода, за минимализиране на рисковете може да се ползва такава, и даже в този случай нужните количествата са нищожна част от наличния воден ресурс. Около 2% от прахосваното от течове в остарелите водопроводи количество питейна вода ще стигне за всякакви сондажни дейности, свързани с шистовия газ!<br />
<br />
<b><span style="color: #cc0000;">10. Гледахме филма Gasland и се втрещихме! Водата гори! Във Франция забраниха хидроразрива!</span></b><br />
<br />
Тук вече сме хванати натясно. Колебаем се между два отговора: „Гледай филма докато изтрещиш” и „Луд умора няма”. Ще се въздържим от коментар на филма, защото от наше гледище там няма какво да почерпим и за какво да спорим. Във филма няма системни наблюдения, статистика, сведения за методики или технологии описани с материя, с която боравят инженери и учени. Филмът съдържа и много неверни твърдения.<br />
<br />
Що се отнася до забраната за прилагане на хидроразрив във Франция, която също е любим довод на противниците на тази технология, то кой знае защо те не казват, че забрана няма в останалите 26 страни, които членуват в Европейския съюз. Забрана няма и в Русия и другите държави от разпадналия се Съюз. Забрана няма изобщо в коя да е държава по света, освен Франция. На местно равнище има няколко обявени временни мораториуми в Канада, Австралия и САЩ, с цел изясняване на рисковете и осъществянане на безопасен добив. Когато ги изяснят, има вероятност да отменят мораториума.Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-72446244101703757712011-11-10T06:32:00.000-08:002011-11-10T06:32:32.640-08:00Масово измиране креда-терциер.<div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;">Почти всички групи големи гръбначни животни<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>- на сушата, в моретата и въздуха – всички динозаври, плезиозаври, мозазаври и птерозаври внезапно изчезват преди около 65 млн. години, в края на креда. По същото време изчезват голяма част от планктона и много тропически безгръбначни, особено рифовите обитатели, много сухоземни растения също биват засегнати. Това грандиозно изчезване на видове бележи известната К/Т (креда-терциер) граница в историята на Земята и края на мезозойската ера. К/Т събитията са били глобални, засегнали са всички големи континенти и световния океан.<br />
<br />
Индикатори за катастрофалните събития са <span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">внезапното изчезване на</span><span style="font-family: "Sabon-Roman";"> </span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">планктона и други морски организми, както и рязката промяна във видовия състав на полена в съответните пластове. Тази промяна свидетелства за внезапно изчезване на покритосеменните растения в края на креда и заместването им от папратови, а след това обратно завръщане на нормалната флора. Този папратов пик е открит в много сухоземни К/Т пластове в западните части на Северна Америка, където фосилните записи от сухоземна растителност са доста подробни и е интерпретиран като следствие на катастрофално количество прах в атмосферата: папратите се възстановяват първи, колонизират освободените площи, последвани от покритосеменните едва след възстановяването на почвите. Това заключение е направено на базата на аналогията с наблюдавани подобни обрати в областта на флората, предизвикани от вулканични изригвания.</span> Разбира се, трябва да бъде отчетен факта, че подобни аномалии са ограничени до фосилните записи на Северна Америка. Навсякъде другаде по света, особено в южното полукълбо, не се наблюдава нищо повече от постепенна промяна във видовия състав на растенията през К/Т периода.<br />
<br />
<div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;">Сред най-популярните заблуди относно К/Т изчезването е тази за степента на влияние на събитията. В действителност повечето групи организми оцеляват. При насекомите, бозайниците, птиците и цветните растения на сушата, както и рибите, коралите и мекотелите в океаните се наблюдава еволюционен разцвет след края на креда. Причината може би се корени в това, че повечето от хипотезите предлагани в миналото, <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>се опитват да обяснят драматичното изчезване само на динозаврите. Не се отчита факта, че К/Т периодът е белязан от глобални събития, така че за обяснението им са нужни причини със съответното въздействие.</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><br />
За оценка на степента на въздействие и евентуалните промени в екосистемите е необходимо прецизното им и точно реконструиране. Това е предмет на палеоекологията. Вероятно повечето от вас ще бъдат разочаровани да научат, че предмет на палеоекологията не са евентуални палеопротести срещу замърсяващите атмосферата отровни летливи газове на Цехщайново море, нито пък отчаяни палеодействия по съхраняването на българските мезозойски корали, страдащи от необратимите промени в климата. Палеоекологията изучава начина на живот на отделни изкопаеми организми, животни и растения, отношенията помежду им, както и със заобикалящата ги среда, и методите й играят основна роля при проучванията на масовите измирания. Това, разбира се, не винаги е лесно и възможно, като се има предвид непълнотата на фосилните записи и т. нар. <i><a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Signor%E2%80%93Lipps_effect">ефект на Сигнор-Липс</a></i> - поради непълни фосилни данни, съществува вероятност повечето измрели видове да са изчезнали реално по-късно от времето, датирано по най-младия намерен фосил. </div><br />
Масовото измиране в края на креда безспорно е най-популярното от петте големи, главно заради изчезването на енигматичните динозври. До преди 1980 г. относно причините за това са предлагани най-различни хипотези. Те варират от приемливи такива (глобални климатични промени, таксономични промени в растителните съобщества, астероиден сблъсък, тектонични процеси, промени в нивото на световния океан) до по-налудничави (загуба на сексуален апетит, изглупяване и хормонален дисбаланс при динозаврите; ожесточена конкуренция с <span style="font-family: "Sabon-Roman";">гъсеници</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> за растителна храна; бозайници, които изяждат всички динозавърски яйца). Множество експедиции и изследвания са проведени с цел да бъде установено какво точно е причинило измирането на тази голяма и така популярна група животни – динозаврите. </span></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">През юни 1980 г. в </span><i><span style="font-family: "Sabon-Italic";"><a href="http://www.sciencemag.org/content/208/4448/1095.short">Science</a></span></i><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Italic; mso-bidi-font-style: italic;"> е публикувано едно от най-важните изследвания на 20-ти век. В своята публикация Луис Алварес посочва, че 10 километров астероид е ударил Земята, ударът е вдигнал огромно количество прах в атмосферата, покрил е цялото земно кълбо, закривайки слънцето, спира процесът фотосинтеза при сухоземните растения и океанския планктон, което означава изчезване на продуцентите. След изчезването на храната им измират растителноядните животни, последвани от месоядните. Това е в общи линии моделът, описан от Алварес.</span></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left; margin-right: 1em; text-align: left;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-0waPh5FVZgs/TY7-i4joDzI/AAAAAAAAAM8/HdaHsVj2K8s/s1600/b3alva013313.jpeg" imageanchor="1" style="clear: left; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-0waPh5FVZgs/TY7-i4joDzI/AAAAAAAAAM8/HdaHsVj2K8s/s1600/b3alva013313.jpeg" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Луис и Уолтър Алварес</td></tr>
</tbody></table><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Italic; mso-bidi-font-style: italic;">Луис Алварес е физик, получил Нобелова награда за работата си в областта на субатомните частици. Той започва изследването на К/Т събитията покрай геоложките проучвания на сина си Уолтър, който работи в Италия, където има пластове разкриващи почти напълно К/Т границата. Екипът геолози идентифицира необичайна ивица глина сред морските варовици</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">, точно на границата креда-терциер. Измервайки химическия състав на тази глина и материалът под и над нея, те установяват необичайно количество от метала иридий. Това е т. нар. </span><span style="font-family: "Sabon-Roman";">иридиева аномалия</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">, където съдържанието на иридий скача от нормалните </span><span style="font-family: "Sabon-Roman";">0.1–0.3</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> </span><span style="font-family: "Sabon-Roman";">ppb</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> до 9 </span><span style="font-family: "Sabon-Roman";">ppb</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">. Иридият е рядко срещан метал в земната кора и произходът му в нея се свързва основно с метеоритите. Фоновите количества иридий в земната кора са резултат на многобройните метеорити достигали Земята през нейната история.</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> </span></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">Алварес заключава, че </span><span style="font-family: "Sabon-Roman";">иридиевата аномалия</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> е резултат от сблъсък с огромен метеорит. Той изчислява, че ефектът от подобен сблъсък трябва да се простира по цялото земно кълбо. Въз основа на модели и данни от изригвания на вулкани посочва, че кратерът, оставен от подобен метеорит, трябва да е с размери над 100-150 метра в диаметър, за да произведе подобно количество прах, а за това е необходим метеорит с диаметър приблизително 10 км. Публикацията в </span><i><span style="font-family: "Sabon-Italic";">Science</span></i><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Italic; mso-bidi-font-style: italic;"> привлича вниманието на международната научна общност, като коментарите на учени от най-различни области са противоречиви. Отчасти защото авторът е физик, а не палеонтолог или геолог, отчасти защото доказателствата изглеждат недостатъчни. Последвали откритя потвърждават правотата на Алварес и неговия екип, а през 1991 г. бива открит и кратерът – в Мексиканския залив. </span></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Italic; mso-bidi-font-style: italic;">За да докаже, че масовото измиране в края на креда е резултат на астероиден сблъсък, Алварес предлага следното просто и дори дръзко уравнение:</span><br />
<br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><i><span style="font-family: "Sabon-Italic";">M</span></i><i><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Italic;">=</span></i><i><span style="font-family: "Sabon-Italic";">sA</span></i><i><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Italic;">/0.22</span></i><i><span style="font-family: "Sabon-Italic";">f</span></i><i><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Italic;"></span></i></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Italic; mso-bidi-font-style: italic;">Където <i>М </i>е масата на астероида, </span><i><span lang="EN-US" style="mso-ansi-language: EN-US; mso-bidi-font-family: Sabon-Italic;">s</span></i><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Italic; mso-bidi-font-style: italic;"> е повърхностното съдържание на иридий след въздействието</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">, <i style="mso-bidi-font-style: normal;">А</i> е общата площ на земната повърхност, </span><i style="mso-bidi-font-style: normal;"><span lang="EN-US" style="mso-ansi-language: EN-US; mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">f</span></i><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> е съдържанието на иридий в метеоритите</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">, а 0.22 е количеството материал, изхвърлен от големия вулкан Кракатоа</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">, който изригва през 1883 г., което достига стратосферата. По тази формула Алварес изчислява, че астероидът, причинил К/Т събитията, трябва да е притежавал тегло над 34 милиарда</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> тона. Диаметърът на подобен астероид е определен на 7-10 километра.</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> </span></div></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">Иридиевата аномалия засяга скални пластове от К/Т границата, както на сушата, така и в океана. Подобни пластове са открити на повече от 100 места навсякъде по земното кълбо. Там, където границата е разположена в морски седименти, иридиевият слой е разположен точно над последните кредни микрофосили, а седиментите над него съдържат палеоценски микрофосили от началото на ценозоя. Иридиева аномалия се наблюдава само в скалните проби от К-Т границата и се отличава с много <a href="http://rst.gsfc.nasa.gov/Sect18/DSDP01.gif">характерен пик</a>, показващ, че събитието е било внезапно и в геологически план краткосрочно. </span></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">Освен иридиевата аномалия има и други доказателства в подкрепа на астероидния сблъсък. Известно е, че в пластовете от метеоритни кратери присъстват <a href="http://mygeologypage.ucdavis.edu/cowen/historyoflife/ktbits.gif">шоков кварц и микротектити</a>. Микротектитите (земно стъкло) се образуват в резултат на стапяне на скалите от сблъсъка и почти внезапното втвърдяване на материала във въздуха. Шоковият кварц се формира, когато кварцови кристали са подложени на внезапно повишаване на налягането. Това причинява трайни промени под формата на микропукнатини, които лесно се разпознават. Навсякъде в Северна Америка К/Т пластовете са богати на микротектити, а точно над тях е разположен тънък слой, богат на иридий и шоков кварц. Този слой е тънък на места едва няколко милиметра, но общото количество материал надхвърля 1 куб. км. шоков кварц само в западната част на Северна Америка. Зоната на шоковия кварц се разпростира на запад по дъното на Тихия океан, но е рядко срещан в К/Т пластове от останалата част на света. Всичко това показва, че сблъсъкът се е случил някъде в Северна Америка. </span></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">Основна алтернатива на астероидния сблъсък като причина за масовото измиране в края на креда е градуалистичният модел, според който изчезванията са се случили в течение на дълги периоди от време, като резултат от периодични климатични промени. На сушата гъстите субтропични гори, обитавани от динозаври, отстъпили място на листопадни гори, доминирани от бозайниците. В подкрепа на градуалистичния модел е плавното понижаване на честотата на срещане на някои групи морски организми в края на креда. Климатичните промени на сушата се свързват с промени в нивото на световния океан и свиване на зоната на топлите плитководни морета.</span></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">Друга причина, възприемана като основна за масовото К/Т измиране, е вулканична активност. <a href="http://www.mantleplumes.org/images2/Deccan2Fig1_600.gif">Деканските капани</a> в Индия представляват обширни територии, заливани от лава в продължение на 2-3 милони години през креда. Вулканичният модел обаче не може да даде обяснение на всички налични данни за катастрофата – количеството иридий, шоков кварц, микротектити и др., както и някои биологични последствия. </span></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">Откриването на <a href="http://www.windows2universe.org/earth/images/chicxulb.gif">кратера Чиксулуб</a> на полуостров Юкатан, в Централна Америка, окончателно измества градуалистичния и вулканичния модели. Това е яйцевиден по форма кратер, широк около 200 км в диаметър. Скалните пластове под кратера са датирани прецизно към К/Т границата, а скалите около древната брегова линия на протокарибите също подкрепят теорията за сблъсъка - изобилие на шоков кварц. Освен това, в скалите от К/Т границата в протежение на 1000 километра от зоната на сблъсъка се откриват микротектити</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> с уникална геохимия. Микротектитите<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>обикновено се свързват с вулканични изригвания, но тъй като притежават същата геохимия като евапоритите и </span><span style="font-family: "Sabon-Roman";">варовиковите</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> скали, които покриват дъното на кратера</span><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">, вулканичната хипотеза не може да обясни произхода им. </span><br />
<br />
<span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">Яйцевидната форма на кратера Чиксулуб <a href="http://geology.geoscienceworld.org/cgi/content/abstract/24/11/963">показва</a>, че астероидът е ударил повърхността под малък ъгъл, около 20°–30°, като е разпръснал повече материя на северозапад, отколкото в останалите посоки. Това е основна причина за по-големите поражения на север в американския континент и несиметричното разпределение на шоковия кварц. </span><br />
<span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;"> </span></div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><br />
</div><div class="MsoNormal" style="margin: 0in 0in 0pt; mso-layout-grid-align: none;"><span style="mso-bidi-font-family: Sabon-Roman;">Геоложките и петроложки проучвания, както и иридиевата аномалия, шоковият кварц и микротектитите, а и кратерът Чиксулуб, дават силни доказателства в подкрепа на астероиден удар преди 65 млн. години. Данните от палеонтологията обаче говорят за внезапно изчезване на някои групи организми, докато други се характеризират с по-продължително такова, за периоди от около 1-2 млн. години. Основният въпрос е как точно сблъсъкът е причинил изчезването. Наличните модели за измирането са биологически малко вероятни или твърде катастрофични: сценарият трябва да отчита факта, че 75% от семействата преживяват К/Т събитията, повечето от които почти не биват засегнати. Дали двата модела могат да бъдат комбинирани така, че дългосрочните промени да бъдат обяснени чрез постепенна промяна в океанското ниво и климата, а финалното измиране в края на креда да е резултат на сблъсъка, е трудно да се каже.</span><br />
<br />
Няма никакво съмнение, че северноамериканският континент е бил напълно <a href="http://www.geosociety.org/pubs/gsatoday/archive/sci0008.htm">опустошен</a>. В световен мащаб дори краткосрочни екстремни събития, повлияващи сухоземната растителност и морския планктон, биха причинили срив в хранителните вериги. Основните глобални ефекти от астероидния сблъсък според повечето модели се изразяват в намаляване на осветеността, резки температурни промени, киселинни дъждове и пожари. Облакът от прахови частици в атмосферата се простира по цялото земно кълбо, като силно намалява осветеността и инхибира фотосинтезата. Теоретични и експериментални данни потвърждават, че значителна промяна в осветеността в продължение на няколко дни може да унищожи до 99% от планктона. Вероятността за това се увеличава при положение, че са замесени и обширни пожари, тъй като саждите абсорбират слънчевата радиация по-ефективно от праховите частици.<br />
<br />
Логично е птерозаврите, динозаврите и големите морски влечуги да са уязвими по отношение на хранителен недостиг и подобно обяснение за тяхното измиране - с изчезване на продуцентите в хранителните вериги - изглежда правдоподобно. От друга страна оцелелите гущери и примитивни бозайници са малки по размери животни, често ровещи или хиберниращи, способни да си набавят ядки, семена, ларви и други безгръбначни за храна. В океаните по-уязвими са безгръбначните обитаващи плитководната зона, където температурните промени могат да бъдат резки и фатални. За разлика от дълбоководните обитатели, които не са подложени на температурен шок, характеризират се с много по-нисък метаболизъм и са способни да издържат на няколко месеца гладуване. Фауната в големите географски ширини е адаптирана към периоди на зимен мрак, затова тропическите съобщества са по-уязвими. Листопадните дървета преживяват К/Т събитията много по-успешно от вечнозелените. Т.е. видовете обитаващи големите географски ширини и дълбоките океански води са имали по-добри шансове. Също така сладководните съобщества са имали предимство пред сухоземните такива. Фосилни находки от Северна Дакота показват, че костенурките и други водни влечуги преминават успешно К/Т границата, докато динозаврите изчезват напълно. Като се има предвид, че сладководните съобщества се поддържат до голяма степен от потока детрит, включващ предимно сухоземна растителност, лесно е да се предположи, че видовете в хранителните вериги, които се изхранват с детрит, ще преживеят катастрофата по-успешно от останалите.<br />
<br />
Единственото пълно и сравнително богато на фосили разкритие на сухоземни пластове от К/Т периода се намира в северноамериканския запад, източна Монтана. Анализът на фосилните находки не показва спад в числеността и разнообразието на динозаврите до края на креда, когато те изчезват внезапно от записите. Това, разбира се, не слага край на спора между катастрофисти и градуалисти. Фосилни находки от други региони свидетелстват за постепенен спад в разнообразието от края на кампан, характеризиращ се с 45 рода, до късен маастрихт (последният етаж на креда) - 24 рода. Това е силно доказателство в подкрепа на твърдението, че динозаврите вече са преживявали своя залез, а астероидният сблъсък просто е изиграл ролята на <i>coup de grâce. </i><br />
<br />
Останалите групи гръбначни животни - сухоземни и морски - също не се отличават с кой знае колко пълни фосилни записи. Вижда се, че на сушата двуутробните бозайници са по-сериозно засегнати от плацентните. Но тново има много малко доказателствен материал извън западните части на Северна Америка. Крокодилите и сладководните костенурки преживяват К/Т събитията почти незасегнати. Архаичните видове птици изглежда изчезват, а по-съвременните такива се характеризират с широко разпространение в началото на терциер, но фосилните записи са доста непълни, а между позициите на палеонтолозите и молекулярните биолози има несъгласие по този въпрос: последните твърдят, въз основа на филогенетичните си реконструкции, че произходът на много съвременни разреди птици може да бъде проследен назад до креда.<br />
<br />
Друга голяма група гръбначни животни са птерозаврите, които без съмнение са летели както над сушата, така и над моретата, но техни добри фосилни останки се намират единствено в морски седименти. Птерозаврите изчезват в края на креда, както и ихтиозаврите и плезиозаврите. Но отново фосилните записи не са достатъчно подробни, за да се твърди със сигурност как точно е протекло изчезването им. Единствено при ихтиозаврите и плезиозаврите има достатъчно данни за продължителен, плавен спад в числеността и разнообразието преди края на креда. Категорична подкрепа от страна на гръбначните животни в полза на катастрофичния модел предлагат гигантските морски влечуги - мозазаврите - които процъфтяват през креда, само за да изчезнат драматично в края на периода.<br />
<br />
Най-пълни са фосилните записи на планктонните организми - коколити и фораминифери. В морските седименти, в които тези микрофосили присъстват в изобилие, се наблюдава рязък видов обрат за много кратък период от време в края на креда. Разбира се, съществуват противоречиви становища и по този въпрос. И докато коколитите подкрепят катастрофичния сценарий, при фораминиферите е доста по-неясно как точно са протекли събитията, като според някои палеонтолози има видове, преминали К/Т границата. Но това, освен от подробните фосилни данни, зависи до голяма степен и от качественото им таксономично определяне.<br />
<br />
Друга голяма група сухоземни животни, характеризираща се с богати фосилни записи, са насекомите. За разлика от масовото измиране в края на перм, когато насекомите биват сериозно засегнати, през К/Т периода не се наблюдава особена промяна в техния видов състав.<br />
<br />
Някои важни мезозойски групи животни, като амонитите, са в залеза си в края на креда, докато при други видове от същите пластове се наблюдава рязко изчезване от фосилните записи. Освен бивалвиите, други две важни групи мекотели, рудисти и иноцерамиди - и двете характерни за периода креда - изчезват вероятно 1 млн. години преди края на мастрихт.<br />
<br />
Друг основен проблем, с който повечето катастрофични сценарии не могат да се справят, е <a href="http://www.jstor.org/pss/2830229">определянето на пола от температурата на околната среда</a> при някои (ектотермни) видове. Това е характерно за много съвременни влечуги. Полът при тези видове не се определя генетично, а от температурата на околната среда по време на ембрионалното развитие. Най-често при по-високи температури се развива полът, който се характеризира с по-големи размери във възрастно състояние. Женските костенурки, например, са по-едри от мъжките, защото произвеждат голямо количество яйца. Съответно ембрионите се развиват като женски възрастни индивиди, ако температурата на средата е по-висока. При крокодилите и гущерите е обратно. Мъжките са по-едри от женските, защото при тях се наблюдава много силно съперничество. Определянето на пола от околната среда е много разпространено сред съвременните влечуги и вероятно е съществувало при техните предшественици. При това положение една внезапна промяна в условията на околната среда би била фатална за повечето влечуги през К/Т периода. Нещо, което не се наблюдава в пластовете.<br />
<br />
Оцеляването на птиците също е своеобразна загадка. Дребните видове динозаври не се отличават от по-едрите видове птици, както по размери, така и в екологично отношение. Птиците обаче оцеляват, а динозаврите не. Птиците са топлокръвни животни с висок метаболизъм, много чувствителни на екстремни промени. При все това те оцеляват. <a href="http://www.ugcs.caltech.edu/~presto/cenozoic.pdf">Предполага се</a>, че това се дължи на способностите им да се гмуркат, плуват или търсят убежища във водата, в блата и мочурливи зони, да си правят дупки и да гнездят в хралупи на дървета, като по този начин се укриват от непосредственото влияние на околната среда.<br />
<br />
В обобщение може да се каже, че нито катастрофичните, нито градуалистичните модели могат да предложат самостоятелно обяснение на наличните данни за събитията от края на креда и изводите направени от тях в световен мащаб.<br />
<br />
Ясно е, че екстремните катастрофични модели трябва да бъдат преразгледани, за да отговарят на степента на изчезване. Много групи преживяват събитията, почти няма големи таксони, които да са напълно заличени. Дори динозврите оцеляват в известен смисъл - като птици. Все още не са напълно ясни причините за изчезването на толкова много групи организми в края на креда, докато други оцеляват. Не е ясно дали това е причинено само от астероидния сблъсък или от комбинацията на сблъсъка с вулканизъм, както и последователността на тези явления, и на биологичните и екологични последствия от тях. Необичайният екстремен ефект от К/Т събитията, глобалният обхват и екологичните аномалии (като папратовия скок) може би се дължат на това, че астероидното въздействие и вулканизмът са се случили в период, в който равновесието в глобалните екосистеми вече е било твърде уязвимо.<br />
<br />
</div></div>Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-78302313316736998692011-04-24T13:33:00.000-07:002011-04-24T14:22:54.286-07:00Богове, астрология и други опасни суеверия!Древните философски опити за обяснение на природните явления и катаклизми достигат до нас под формата на приказки, митове, легенди. Елините, например, смятали вулканите за своеобразни свръхестествени затвори за престъпления (неподчинение или обида) срещу боговете. Според римския поет Вергилий под Етна е затворен гигантът Енцелад, а под Везувий - брат му Мимас. И когато вулканите треперят, ние усещаме тяхната агония; когато бучат, чуваме тяхното отчаяние; а когато изригват, виждаме леещата се кръв. Считало се е, че земетресенията и наводненията са предизвиквани от бога на морето, могъщия Посейдон, за наказание на простосмъртните.<br />
<br />
По-късно ранното християнство асимилира тези схващания за природните бедствия - като правото на Бог да наказва вярващите и унищожава неверниците. Активните вулкани от затвори се трансформират в порти към ада, а стичащата се лава - в явен признак за адския огън. Религиозните обяснения надделяват и през Средновековието, въпреки че някои учени опитват да обяснят геоложките явления и процеси с естествени причини, като например френският философ Рене Декарт (1596-1650), който описва планетата като съставена от три слоя - огън, вода, земя - понякога изригващи един в друг.<br />
<br />
Тази гледна точка, разглеждаща катастрофите като предопределени от бог, обяснява също така и влиянието, приписвано на звездите, особено на кометите. Изглеждало е напълно възможно чрез изучаване на небето да се предскаже съдбата, да се отгатне бъдещето и да се прозрат божиите планове. Кометите са били възприемани като особени знаци по небесната сфера - появяващи се внезапно, без да следват никакви правила, те са възприемани като плашещи предзнаменования за епидемии, войни, земетресения...<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.nasa.gov/images/content/69328main_comet_german-lg.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="http://www.nasa.gov/images/content/69328main_comet_german-lg.jpg" width="310" /></a></div>Според римляните появата на огнена звезда в небето е предизвикала убийството на Юлий Цезар, както и кръвопролитията в битката с Помпей. В Швейцария Халеевата комета е обвинявана за земетресенията, а в Англия за появата на чумната епидемия... За разлика от своите западни колеги китайските астрономи провеждат наблюдения и документират появата, движението и изчезването на стотици комети. Такива подробни атласи съществуват още от времето на династия Хан, в които кометите са описани като звезди с дълги опашки като на фазан или подобни на метла, като различните форми са асоциирани с различни бедствия. И въпреки че китайците също описват кометите като "подли звезди", събраните от тях данни позволяват на по-късните астрономи да установят истинската им природа.<br />
<br />
Един от първите учени, който прави опит да отдели суеверията и бог от геологията, е германецът Атанасий Кирхер (1602-1680), който през 1638 г. изучава кратера на активния Везувий. В своята публикация "Mundus Subterraneus" през 1678 г. той предлага напълно светски обяснения за геоложките процеси. Обяснения , които църквата, разбира се, заклеймява. Обяснения, които съвременната наука не потвърждава, но които олицетворяват стремежа на интелекта към знанието, към рационалното и логичното дори във времена, в които това е било равносилно на самоубийство.<br />
<br />
Всичко описано дотук е история. И докато от позицията на времето можем снизходително да оправдаем залитанията на древните по свръхестественото, то със съвременните опити за пробутване на псевдонаучни обяснения за естествени процеси има само един начин, по който трябва да се постъпва - те трябва да бъдат сочени с пръст и шумно разобличавани.<br />
<br />
След поредицата опустошителни земетресения в Япония не закъсня и поредната реакция на религиозните фундаменталисти, които обявиха бедствието за нов явен знак за божия гняв и наближаващия край на света. И въпреки че и до днес вярващите полагат неимоверни усилия в безплодните си опити да обяснят предимно кръвожадното поведение на предполагаемото си върховно същество - поведение, което показва защо е добра идея да захвърлим концепцията за бог(ове) на интелектуалното бунище - те (вярващите) продължават с особена мазохистична гордост да обогатяват списъка с приписваните му жестокости след всяко природно бедствие, обявявайки го за божие дело и нечие наказание. Порив явно неудържим, своеобразен автогол, водещ до орезиляване, за предотвратяването на което е необходим интелектуален напън, непосилен за лековерните и носещ сериозен риск от умствено осиране... тъй де... разстройство.<br />
<br />
Но не само религиозните суеверия, псевдонауките също се стараят да натъкмят природните явления така, че да паснат на техните убеждения, като се опитват по този начин да печелят позиции сред отчаяните, недообразовани и суеверни хорица, и подкрепа (най-вече финансова) от техните страхове и надежди.<br />
<br />
Ето няколко примера за псевдонаучни и религиозни бисери:<br />
<br />
<a href="http://www.lifesitenews.com/news/the-japan-earthquake-and-punishment-from-god/">The Japan earthquake and ‘punishment from God’</a><br />
<br />
<a href="http://www.patrobertson.com/pressreleases/haiti.asp">Statement Regarding Pat Robertson's Comments on Haiti</a><br />
<br />
<a href="http://www.suite101.com/content/are-earthquakes-a-punishment-from-allah-a207163">Are Earthquakes a Punishment From Allah?</a><br />
<br />
<a href="http://www.bnews.bg/article-24335">Земетресението в Япония причинено от страшно оръжие?</a><br />
<br />
<a href="http://www.monitor.bg/article?id=284381">Луната опасно близо до Земята днес!</a><br />
<br />
И така, нека обобщим. Земетресението в Хаити бе наказание за практикуването на вуду от местните и сключения договор със сатаната. Земетресението в Чили бе наказание за християнството. Това в Турция пък - за исляма. Или както Амброуз Биърс уточнява: "Infidel: In New York, one who does not believe in the Christian religion; in Constantinople, one who does." Земетресението в Япония, разбира се, е наказание за липсата и на християнство, и на ислям, както и за консуматорското отношение на японците към природата (в частност китовете). Някои дори побързаха да го <a href="http://www.japannewstoday.com/wp-content/uploads/2011/03/PaulWatson.jpg">възпеят</a>. Ураганът Катрина е наказание за легализирането на абортите във Флорида, а големите пожари в Португалия за... забраната им? И така нататък, и така нататък... Излиза, че боговете обичат да наказват. И то с такава оргазмоподобна наслада, че са се погрижили винаги да имат причини да го правят. А вътрешната потребност да се кланяш в знак на почит пред надарено с такива качества божество е... диагноза. Опасна диагноза!<br />
<br />
<iframe title="YouTube video player" width="500" height="311" src="http://www.youtube.com/embed/z-nvweAVpqk" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-32753728077915040402011-02-20T08:10:00.000-08:002011-02-23T03:50:04.212-08:00Еволюция на Tetrapoda през девон (част 5).<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-QLuzeTyTgKE/TWJehGqPYII/AAAAAAAAAMo/tStXOca6P1c/s1600/420760a-f1_2.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="184" j6="true" src="http://2.bp.blogspot.com/-QLuzeTyTgKE/TWJehGqPYII/AAAAAAAAAMo/tStXOca6P1c/s320/420760a-f1_2.jpg" width="320" /></a></div><strong>Sinostega pani</strong> <br />
<br />
През 2002 г. северозападно от Китай беше открита непълна лява долна челюст, принадлежаща на четириного. Парчето, дълго около 7 сантиметра, бе именувано <em>Sinostega pani. </em>Разглеждана като твърде различна от всички познати до този момент таксони, тя е определена като най-сходна с <em>Acanthostega.</em><br />
<br />
<em>Sinostega </em>е първото девонско четириного, откривано в Азия, която през този период се е разполагала основно в екваториалния пояс, на север и донякъде на запад от източната част на Гондвана (палеоконтинент, включващ днешните Ю. Америка, Африка, Антарктида и Австралия). <em>Sinostega </em>е също така е едно от само двете девонски четириноги, откривани извън Еврамерика (палеоконтинент, включващ по-голяма част от днешните С. Америка и Европа); другото - <em>Metaxygnathus -</em> е открито в източна Гондвана (днешна Австралия). Всичко това показва, че в края на девон четириногите вече са били много широко разпространени. <br />
<br />
"Можем с голяма увереност да твърдим, че четириногите се появяват в началото на късен девон, преди не повече от 370 млн. години." - казва Пер Алберг, съавтор на публикацията и палеонтолог в Природонаучния музей в Лондон - "Новата находка показва, че в края на девон, преди около 354 млн. години, те вече са били широко разпространени." Според Алберг най-интересното в случая е това, че, макар <em>Sinostega </em>да е по-близо географски до австралийското четириного <em>Metaxygnathus, </em>анатомично тя е много по-сходна на <em>Acanthostega. </em><br />
<br />
<strong>Strud Jaw: c.f. Ichthyostega</strong><br />
<br />
През 1888 г. публикация на Белгийското дружество по геология отбелязва откритието на фрагмент от долна челюст край Щруд. Фрагментът е с дължина около 7 сантиметра и първоначално е определен като принадлежащ на риба. По-съвременно преразглеждане установява, че всъщност е от ранно четириного. Състоянието на находката не позволява по-точна идентификация, но широко разположените и извити назад зъби са <em>най-добре сравними </em>(c.f.) със съответната част от долна челюст на <em>Ichthyostega. </em>Независимо дали този фрагмент принадлежи или не на <em>Ichthyostega, </em>той представлява първото къснодевонко четириного от западна континентална Европа. Фрагментът е открит в горнофаменска формация, която съдържа естуарни и речни седименти.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-MNcfHYnl8tk/TWEx3QWK5hI/AAAAAAAAAMk/nA6mfntbuuM/s1600/tiktaalik_reconstruction.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="215" j6="true" src="http://2.bp.blogspot.com/-MNcfHYnl8tk/TWEx3QWK5hI/AAAAAAAAAMk/nA6mfntbuuM/s320/tiktaalik_reconstruction.jpg" width="320" /></a></div><strong>Tiktaalik roseae</strong><br />
<br />
<em>Tiktaalik roseae </em>е една от най-съвременните находки в проучването на еволюцията на ранните тетраподи и може би най-драматичната от всички. Останките на възраст 375 млн. години са открити в канадската територия Нанавут през 2004 г. (публикувани през 2006) и притежават забележителни характеристики, преходни между най-ранните четириноги и техните риби-предшественици. Дадено е много подходящото наименование "fishapod". <br />
<br />
<em>Tiktaalik</em> технически е риба - покрита с люспи, притежаваща хриле. Свързаните фислни кости надвишават метър на дължина, а екстраполацията на изолираните показва, че някои индивиди са достигали до 2 метра дължина. Въпреки рибоподобната си анатомия, находката съчетава някои смесени характеристики. Напомня донякъде съвременните крокодили с плоските глава и тяло, издължена муцуна, близкоразположени очи на горната повърхност на главата, перкоподобни крайници и костни люспи. Общата форма на тялото предполага, че - подобно на крокодилите - тази риба е прекарвала по-голямата част от живота си в плитки води. <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-LjwY6D4vpxk/TWEuvyD0ZII/AAAAAAAAAMc/3K4H9O37pTA/s1600/tiktaalik_diagram.gif" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" j6="true" src="http://3.bp.blogspot.com/-LjwY6D4vpxk/TWEuvyD0ZII/AAAAAAAAAMc/3K4H9O37pTA/s1600/tiktaalik_diagram.gif" /></a></div>Както вече споменахме, <em>Tiktaalik </em>притежава и други преходни характеристики. Черепът е по-сходен с тези на ранните четириноги, отколкото на <em>Panderichthyes. </em>Пропорционално муцуната е по-дълга, а посторбиталната област къса, подобно на <em>Panderichthyes. </em>Отделните кости на черепа са по-сравними с четириногите, отколкото с елпистотегите. От друга страна долната челюст и някои части от небцето се доближават по устройство до тези на <em>Panderichthyes.</em><br />
<br />
Хрилните елементи при <em>Tiktaalik </em>са добре развити, което сочи, че вътрешните хриле са били важни при дишането. Но дихателните отвори - особеност, която според учените допринася за увеличаване на дишането при ранните четириноги - са по-развити, отколкото при <em>Panderichthyes. </em>Още по-впечатляваща е загубата на костните хрилни капачета. Загубата на тези елементи ефективно разделя гръдния кош от черепа. С други думи, <em>Tiktaalik </em>- подобно на четириногите - е притежавала врат. <br />
<br />
Нови изследвания показват, че черепните кости на <em>Tiktaalik </em>притежават характеристики, които са междинни за ранните четириноги и рибите по отношение на това в каква степен са подвижни една спрямо друга. Нашият череп, например, е неподвижен и срастнал, докато предшествениците на <em>Tiktaalik </em>са притежавали повече стави в своите черепи, което е подпомагало храненето и дишането под вода. Черепът на <em>Tiktaalik </em>попада между тези две крайности. Той все още притежава някои стави, но е еволюирал в много по-стабилна и неподвижна форма. Например черепната кост <em>hyomandibula </em>илюстрира до каква степен <em>Tiktaalik </em>подпомага разбирането ни за еволюцията от древните риби до ранните тетраподи. При рибите тази кост е голяма и прикрепва горната челюст за черепната кутия като подпомага и хрилното дишане. При сухоземните четириноги тази кост е тънка и всъщност придобива напълно нова функция: позволява ни да чуваме. Тя се превръща в <em>stapes</em> (стреме), една от костиците в средното ухо. Изследванията показват, че хиомандибулата при <em>Tiktaalik </em>е по-малка, отколкото при неговите предшественици, но не толкова, колкото стремето. Това най-вероятно означава, че <em>Tiktaalik </em>е разчитал по-малко на изпомпването на вода през хрилете си за набавяне на кислород.<br />
<br />
С изключение на липсата на костна връзка с черепа, гръдният кош на <em>Tiktaalik </em>е по-сходен с този на <em>Panderichthyes, </em>отколкото с тристокоптеридните ръкоперки или ранните четириноги. <br />
Гръдните придатъци очевидно са функционирали като перки, въпреки че лъчите са по-къси, отколкото при <em>Panderichthyes.</em> Вътрешният скелет обаче показва някои междинни характеристики. Впечатляващи са дисталните ставни плоскости, които представляват функционален аналог на китката. <em>Tiktaalik </em>вероятно успешно се е повдигала във водата с помощта на своите гръдни перки, които са много подобни, но не съвсем, на крайници. <br />
<br />
Аксиалният скелет е донякъде необичаен. Ребрата са много добре вкостени и много по-големи отколкото при останалите ръкоперки, както и в сравнение с четириногото <em>Acanthostega. </em>Освен това се наблюдава проксимално разширяване в опашната област, което води до известно припокриване със съседни ребра. Тази особеност се наблюдава и при <em>Ichthyostega, </em>въпреки че ребрата на двете групи се различават значително в останалите подробности.<br />
<br />
През 2010 г. група от полски и шведски палеонтолози оповестиха откритието на фосилни отпечатъци на възраст близо 400 млн. години, които изглежда принадлежат на напълно развито четириного. Ако преди 400 млн. години са съществували напълно оформени четириноги, то еволюцията на най-ранните четириноги би трябвало да е започнала много преди това. Дори да бъде постигнат консенсус относно възрастта на въпросните отпечатъци, това по никакъв начин не е в противоречие със статуса на <em>Tiktaalik </em>като междинна форма. Това показва само, че <em>Tiktaalik </em>и ранните четириноги като <em>Acanthostega </em>имат дълги неизвестни филогенетични линии (<em>ghost lineages</em>) - серия предшественици, които не са оставили фосилни следи.Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-66610187326674101752011-02-01T12:13:00.000-08:002016-02-06T08:26:18.606-08:00Масово измиране Перм-Триас.<div style="text-align: justify;">
Масовите измирания винаги са вълнували въображението на хората, вдъхновявали са писатели, сценаристи, провокирали са и са ставали повод за научни експедиции и открития. Най-популярно сред тях е това в края на креда, разбира се. Не защото е било най-грандиозно, а защото е заличило динозаврите от лицето на земята, с които широката публика е най-добре запозната. Всъщност най-голямото от всички измирания, познати ни до този момент, е било това в края перм, когато животът е бил на косъм от това да бъде заличен завинаги... Или поне така изглежда на пръв поглед. Да видим какви изводи могат да се направят от наличните факти за най-голямото от петте големи масови измирания. </div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.palaeos.org/images/9/96/Per06.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://www.palaeos.org/images/9/96/Per06.jpg" height="150" s5="true" width="200" /></a></div>
<div style="text-align: justify;">
Пермският период, който обхваща периода преди 290 до 248 милиона години, завършва с едно от най-големите измирания в историята на живота. Вкаменелостите показват, че в скалните легла от края на перм няма почти никакви следи от живот. Учените наричат това тотално унищожение на живота <em>Голямото измиране</em>. Около 90 процента от всички видове, включително насекоми, растения, морски животни, амфибии и влечуги изчезват, и животът се променя коренно. Не само по отношение на видовия състав, но и организацията и структурата на екосистемите. Сякаш някой е натиснал бутончето "рестарт" на планетата. Измиранията от по-ранни (и по-късни) периоди са били нищо в сравнение с това. Пермското измиране обаче "прочиства" еволюционните пътеки и екологични ниши от земноводните, и задвижва процесите, които довеждат впоследствие до така популярната <em>Ера на динозаврите</em>. Дори може да се каже, че настройва събитията, довели до това цинодонтите да станат истински бозайници, а впоследствие да се появим и ние... </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Нека първо да дефинираме <em>масово измиране.</em> Това е изчезването на значителна част от световните флора и фауна за геологически незначителен период от време. При търсене на сведения за подобни резки промени в геоложките пластове обикновено се използва стратиграфията на базата на ръководните вкаменелости (биостратиграфия). Използването на ръководни фосили е изключително полезно не само за стратиграфската корелация, но и за интерпретиране на условията на средата и палеоекологията. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Началото на перм с нищо не подсказва, че следва такова масово измиране, въпреки че геоложка промяна вече е започнала. През пермския период продължава и завършва развитието на херцинския нагъвателен цикъл. От названието на планината Харц идва името на планините, означавани като херциниди и образувани в края на палеозоя. В резултат на тези мощни движения литосферата се променя съществено. Оформя се суперконтинента Пангея с два главни субконтинента - Лавразия и Гондвана. През късен перм плитък морски басейн, наречен Цехщайново море, залива сушата на европейската част на Русия, Германия, Полша, Шпицберген, Нова земя и Гренландия. По-късно, при последващото издигане, морето се разкъсва на отделни участъци с характер на лагуни. Подобни условия са присъщи и на останалите континенти. Според много геолози херцинският тектонски етап е една от причините за промяната във физикогеографските условия през перм и съответно за измирането или рязкото намаляване на по-неприспособимите организми.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Необичайната форма на Пангея означава, че животните и растенията са можели да се движат или разпространяват с лекота на сушата, при много малко бариери. Вътрешността на суперконтинента е била с горещ и сух климат, тъй като е била отдалечена от основните водни басейни. Флората през ранен перм не се различава съществено от карбонската - дървесни плаунови, папратовидни, семенни папрати, клинолистни и хвощови растения. В късен перм флората се изменя съществено - развива се цехщайнова флора, растат иглолистни, сагови, семенни папрати, гинкгови, цикадови растения. Това са и основните растения, които господстват през мезозоя.</div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://www.esacademic.com/pictures/eswiki/68/Diplocaulus_BW.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://www.esacademic.com/pictures/eswiki/68/Diplocaulus_BW.jpg" height="97" s5="true" width="200" /></a></div>
<div style="text-align: justify;">
Животните, населявали пермските гори, биха изглеждали като пришълци от чужд свят днес. Diplocaulus, например, е представлявал животно с тяло на саламандър и глава с форма на огромен бумеранг. Mesosaurus, от друга страна, е наподобявал зловещ алигатор с тънки и остри зъби като игли, поместени в дълги, силни челюсти. Бронираният Cacops е имал тяло с форма на Volkswagen-бръмбар, с уши, способни да долавят изключително слаби шумове. Морската фауна е представена от развитието на големите фораминифери (фузулиниди), които в края на периода измират. Тетракоралите и табулатите са слабо представени, а трилобитите доживяват последните си дни. Охлювите имат многобройни представители, а мидите (бивалвии) имат прилика с карбонските и са широко разпространени. Силно развитие имат гониатите и някои белемнити. Развиват се характерните мъхови животни (бриозои). Изобилстват брахиоподите, а измират последните бластоидеи, много криноидеи и таралежи. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Сухоземната фауна се характеризира с голямо разнообразие. Пермските стегоцефали са достигали големи размери и са били разпространени предимно в С. Америка. Там са открити и така наречените сеймури, както и котилозаври. За втори център на обитаване на пермски влечуги се приема Южна Африка, където са намерени растителноядни котилозаври и хищни териодонти (зверозъби). </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Преди около 251 милиона години започва така нареченото голямо измиране. Въпросът защо толкова много видове и цели екосистеми биват заличени остава дискусионен. Около 96% от морските обитатели и над 70% от сухоземните изчезват през този период. Предположенията включват астероиден сблъсък, интензивна и продължителна вулканична дейност, драстични промени в климата. За първи път <a href="http://www.si.edu/ofg/Staffhp/erwind.htm">Дъглас Ървин</a> посочва, че причините най-вероятно са комплексни, защото нито едно явление, независимо колко мащабно е, само по себе си не може да причини такава катастрофа. Причините за случилото се в края на перм не са така ясни, както тези за измирането в края на Креда. Съществуват няколко хипотези.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
<strong>Астероиден сблъсък. </strong>След успеха на теорията за сблъсъка като обяснение за масовото измиране в края на креда, се забелязва известен ентусиазъм сред изследователите, които смятат, че са открили ключа към всички масови измирания. Такива са били до последно и очакванията на <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Luis_Walter_Alvarez#Dinosaur_Extinction">Луис Алварес</a>. В търсенето на доказателства в подкрепа на теорията за сблъсъка се използват два подхода. Единият представлява търсене на факти в пластовете съответстващи на периодите на масови измирания - иридиеви аномалии, шоков кварц, тектити и астероидни кратери. Алтернативният подход е да се търсят подобни свидетелства във всички пластове и да се съпоставят след това с данните от пластовете с масови измирания. Има свидетелства за иридиева аномалия в пермски пластове близо до Нанджинг, но те не са потвърдени от анализите на американските ядрени физици Франк Азаро (член на екипа на Луис Алварес) и Карл Орт. Освен това досега не са открити допълнителни доказателства като шоков кварц, тектити или кратер в тези хоризонти никъде по света. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
<strong>Регресия/трансгресия и аноксия на океанските води. </strong>Друга вероятна причина за катастрофата е промяна в нивото на световния океан. За първи път Нюъл прави връзка между масовите измирания и големите спадове в морското равнище, въз основа на регресии в епиконтиненталните морета. В геологичното минало плитки морета с дълбочина под 200 метра са заемали голяма част от континенталните плочи. За разлика от океаните, при тези епиконтинентални морета една регресия с относително скромни размери може да доведе до значително свиване на местообитанията на бентоса - морските организми, населяващи дъното - както (макар и в по-малка степен) и тези на нектона и плуващите в повърхностните води организми. Въпреки че представители на всички основни категории животни се срещат в дълбокия океан, голяма част от организмите, биомасата, обитават плитките периконтинентални морета и горната част на континенталния склон. Нюъл предполага, че определените от него шест масови измирания на морски организми са причинени от редуциране на обитаемата зона, в резултат на регресия в епиконтиненталните морета. До момента едни от най-добре проучените драматични и относително бързи морски регресии са тези през кватернер, които са свързани с нарастването на полярните шапки за сметка на океанското ниво по време на периодите на захлаждане. И все пак не се наблюдават данни за масови измирания сред морския бентос свързани с тях, което противоречи на хипотезата на Нюел. Разбира се, възможно е кватернерните регресии да са били твърде кратки (в геологически план), а засегнатите организми да са се оттеглили в определени рефугиуми, след което да е настъпило повторно разселване.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
При липса на повече данни е съмсем разбираемо, че повечето геолози са приемали гледната точка на Нюъл, а именно, че свиването на обитаемата зона в резултат на регресия в нивото на световния океан е довело до изчезване на морския бентос в края на перм. Драстичната промяна през последните години в разбирането на геолозите е в резултат на работата в южен Китай, където има, както се оказа, голяма площ, разкриваща непрекъснат морски преход от перм към триас. Пол Уигнал и Тони Халам правят проучвания върху пластовете от този период в три части на света - Алпите, Пакистан (солните мини) и южен Китай. Целта е не само да се съберат данни за евентуален спад в морското равнище, но и за последвал кислороден дефицит. Данните, които събират, не показват връзка между регресията и изчезванията, която да подкрепи хипотезата на Нюъл. Навсякъде се забелязва драматично изчезване на видове, става въпрос за границата, белязана от конодонтите, както и спиране на въглеродния цикъл - т.нар. <a href="http://geology.about.com/od/extinction/a/strangelove.htm">Стрейнджлъв ефект</a>. Но не са намерени свидетелства за спад в нивото на морските води. Точно обратното, намерени са доказателства за <em>повишаване</em> на нивото, <em>трансгресия</em>. Изниква въпросът, защо морските бентосни организми биват така драматично повлияни от <em>повишаването</em> на морското равнище? Важен фактор, който корелира с трансгресията е кислородният дефицит. Границата между аноксичния придънен воден слой и обитемите повърхностни води се изтегля нагоре при повишаване на водното ниво. Трябва да се отбележи, че за много дълги периоди в историята на земята са липсвали големите ледени полярни шапки, които са своеобразен двигател на океанските течения и размесването на океанските слоеве. Логично е да се приеме, че по това време океанските дълбини са били много бедни на кислород, а може би и аноксични. Тази част от морското дъно, която е под аноксичните слоеве вода, е богата на органична материя утаявана от повърхността основно от планктона, защото при липса на кислород са възпрепятствани нормалните процеси на разграждане. Стратификацията на морските води се подсилва от разлики в солеността или температурата на водните пластове. В стратиграфията аноксията се познава по наличието на <em>черни глинести шисти</em>. Разбира се, не е задължително те да са наистина с черен цвят, нито да са точно глинести. Тези с малко органична материя няма да са по-тъмни от сивото. Всъщност най-отличителната черта на черните глинести шисти е тяхната слоестост, която понякога напомня годишни пръстени. Облик, който няма да се получи, ако във водата присъства кислород, защото тогава наличието на бентосен живот ще пречи на образуването на ясно изразени пластове и тяхното запазване във времето. Едни от <a href="http://cas.bellarmine.edu/tietjen/images/ichthyosaur.jpg">най-добре запазените фосили</a> са открити именно в такива скали, защото при попадането им на аноксичното дъно, където липсват кислород или хищници, труповете биват запазени почти непокътнати.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Регистрирани са много пластове черни глинести шисти досега по света, но много малко от тях могат да бъдат свързани с масови измирания. Локалната аноксия би повлияла бентосния и вероятно нектонния живот само в засегнатите региони, няма да причини масови измирания, тъй като след стабилизиране на условията ще настъпи повторно заселване. Колкото по-продължителни са периодите на аноксия, толкова по-значителни изчезвания биха настъпили. </div>
<div style="text-align: justify;">
При проучвания за влиянието на аноксията за масовото измиране през перм-триас е установено, че черните глинести шисти са повсеместно разпространени в най-старите слоеве на триас, като има свидетелства не само за аноксични условия в придънните води, но и изтеглянето на тази зона към повърхността в резултат на трансгресия. Лежащите под тях пермски слоеве не съдържат доказателства за устойчива аноксия, макар че черни глинести шисти се откриват при дълбоководни сондажи в Китай. Това което прави впечатление в триаските пластове е, че липсват черни глинести шисти богати на органична материя, вместо това те са предимно сиви. Дефицитът на органична материя в дънните триаски слоеве е естествено следствие на масово изчезване на планктона. По-обстойни проучвания в Гренландия и Шпицберген показват, че събитията са били глобални. Както може да се очаква, бентосна фауна на практика отсъства, с изключение на ограничен брой хоризонти, често тънки едва до няколко сантиметра, които са богати на бивалвии от род Claraia. Техните фосили се характеризират с много ниско разнообразие - обикновено са представени от само един вид, но в много висока численост. Това необичайно явление е резултат на стресови фактори на околната среда. В случая има основания да се смята, че те са предизвикани от аноксията. Макар и много рядко, биват откривани фосили на риби, амонити и други нектонни организми, което показва, че повърхностните водни слоеве са били обитаеми. Всички тези изследвания са проведени в пластове, които са натрупвани в плитки епиконтинентални морета. А как стои въпросът с дълбокия океан? Знанията ни са твърде ограничени в тази област, тъй като дъното на океаните от този период е до голяма степен под континенталните плочи днес в резултат на субдукция. В ограничени области по границите на Тихоокеанския басейн пластове от палеозойското океанско дъно е възможно да са избегнали субдукцията и да са съхранени чрез акреция на повърхността. Това се наблюдава, например, в Япония, където се срещат кварцови скали, богати на силиций, благодарение на обилно съдържащите се в тях радиоларии. В днешно време радиолариите доминират дълбините на океаните, така че е много вероятно японските залежи от радиоларии да представляват пермско океанско дъно. Забележителното е, че кварцовите пластове са прекъснати от П-Т граница съставена от черни глинести шисти. Едва ли може да има по-добро потвърждение на факта, че дълбоководните океани, също както и епиконтиненталните морета, са били аноксични по това време. Това показва също, че дъбоките води не са играели ролята на рефугиуми. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Сякаш за да утежнят положението още повече, аноксичните океани благоприятстват развитието на анаеробните бактерии, които продуцират сероводород. Сероводородът е високо токсичен. Той може да причини дори по-голяма вреда на морските екосистеми от аноксията. Освен това, освобождавайки се във въздуха е способен значително да повлияе и сухоземните екосистеми. Киел предполага, че сероводородът във въздуха също така задържа метана за по-дълго, което води до още по-силно затопляне на климата. Според много учени 3-4 млн. години преди пермското измиране океаните вече са показвали признаци на кислороден дефицит и ниско Рh. В скални проби от централен Китай екип учени са открили химически вещества, които се използват като биомаркери, показващи, че зелени серни бактерии - Chlorobium - вече са обитавали океаните. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
<strong>Глобални промени в климата. </strong>Най-доброто доказателство за начина, по който се е променял климатът през перм, идва от Южното полукълбо. То се дължи на австралиеца Грег Риталък, който е специалист по палеопочви, но има значителен опит и в палеоботаниката. Той установява, че къснопермските торфени слоеве в Антарктида и Австралия са подобни на тези, формирани при днешните големи географски ширини, където има продължително застудяване. Но те биват рязко заменени от палеопочви, характерни за климат с високи температури в началото на триас. На малко по-ниски географски ширини, в долината Кару в Южна Африка, доказателствата сочат за рязък преход от влажен умерен към горещ полусух климат в П-Т границата. Друго свидетелство за рязко и продължително затопляне в края на перм е изчезването на род <em>Glossopteris, </em>характерни растения за Гондвана, които обикновено са свързвани със студени климатични условия. В подкрепа на това е и т.нар. <em>fungal spike - </em>необичайно разпространение на гъби, свидетелстващо за силно увеличение на количеството мъртва дървесина. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
<strong>Вулканична дейност. </strong>Основната причина за голямото измиране според болшинството специалисти се крие в <em><a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Siberian_Traps">Сибирските капани</a></em> - вулканични скали, които покриват площ по-голяма от Аляска, намираща се в Сибир. <span style="font-size: x-small;"><span style="font-size: small;">Днес, регионът е покрит със сняг и растителност, но под повърхността лежат древните останки на най-голямото и разрушително вулканично изригване в историята на света.</span> <span style="font-size: small;">Този феномен е известен под името </span></span><span style="font-size: x-small;"><span style="font-size: small;"><em>базалтов потоп</em>. </span></span></div>
<div style="text-align: justify;">
<span style="font-size: x-small;"><span style="font-size: small;">Базалтови потоци от лава се образуват т.нар. <em>пукнатинни вулкани</em>. Лавата е с базичен състав, слабо вискозна и много подвижна. Бедна е на газове, които се отделят от нея бързо, под формата на малки фонтанчета.</span> <span style="font-size: small;">Именно вулканите от пукнатинен тип формират т. нар. големи магмени провинции (лавови покрови), нито една от които не е образувана през последните няколко милиона години. Отделеният материал е от няколко стотин до няколко хиляди кубични километра. Много от тези вулкани изригват в интервали от по 1 до 2 милиона години. Продължителността на еруптивните интервали може да бъде до 10 000 години. </span> </span><span style="font-size: small;">Радиометричното датиране показва, че базалтовите изригвания в Сибирските капани са започнали горе-долу през периода на П-Т границата и са продължили около милион години. Количеството лава, което е изхвърлено няма аналог. </span><a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Deccan_Traps">Деканските капани</a> дори не са близо до това количество. Един от първите учени, който разглежда по-внимателно това събитие, е Венсан Куртело. Преди около 200 години в исландската област Лаки се случило подобно, но по-малко по мащаб изригване. То обаче съществено променило климата в северното полукълбо. Бенджамин Франклин, американски посланик в Париж по това време, документирал неговия ефект върху европейския климат. 1816 г. пък, която последва годината на изригване на Тамбора, остава известна в историята като "годината без лято" (трябва да се отбележи обаче, че са известни и други студени години от началото на 19 век, през които не е изригвал вулкан). Праховите частици и серният диоксид от вулканите формират нещо като екран за слънчевата светлина. Серният диоксид бързо реагира с водните пари и образува сулфатни аерозоли, които разсейват и абсорбират слънчевата радиация. Дължащите се на подобни причини глобални застудявания са добре записани в историята, но ефектът обикновено е за една, най-много две години, поради бързото отмиване на аерозолите от дъждовете. Прахът от вулканичната пепел е по-малко важен в случая, тъй като той бива отмиван дори още по-бързо. Много по-голямо значение има въглеродният диоксид. Той има характеристики на парников газ, способен да причини глобално затопляне, освен това се задържа в атмосферата много по-дълго от серния диоксид. Освен това вулканите от пукнатинен тип не са експлозивни, съпроводени са от много малки или почти никакви експлозии и количеството прахови частици, което се отделя в атмосферата, не е голямо. Затова основно внимание при тях се обръща на СО2.</div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
<strong>Освобождаване на метан. </strong>Една от най-забележителните особености на П-Т границата е сътношението между въглеродните изотопи (С12/С13), което не може да се обясни само с преустановяването на биологичната продуктивност. Дъг Ъруин първи предлага освобождаването на метан от метановите хидрати като основна причина за това съотношение. На определени места по океанското дъно има огромни количества метан под формата на своеобразен лед или <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD">метанов клатрат</a>. Възможно е в днешно време да има около 10^19 въглерод, заключен под океаните. Ако само 10% от него бъде освободена в атмосферата като метан или СО2, това би било достатъчно да предизвика наблюдавания спад в нивото на С13, тъй като въглеродът в метана е изключително "лек", което означава, че съотношението С12/С13 е необичайно високо. Т.е. вулканичната дейност, предизвиквайки затопляне на климата, е подействала като пусков механизъм за освобождаване на метана, защото когато водата се затопля твърде много, метанът от клатратите се освобождава в атмосферата. Количеството въглероден диоксид в резултат от вулканичната дейност е било достатъчно да затопли планетата с 5 градуса над това, което вече е било (а то е било с поне 2 градуса по-топло от днес). Метанът е с много по-голям <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Methane_hydrate#Methane_clathrates_and_climate_change">парников ефект</a> от въглеродния диоксид. Това най-вероятно е повишило атмосферните температури с още около 5 градуса. Всичко това се е случило достатъчно бързо, за да повлияе катастрофално на живота. Ако тези данни се комбинират с моделите на <a href="http://www.cgd.ucar.edu/ccr/aboutus/staff/kiehl/Kiehl-Shields.pdf">Джеф Киел и Кристин Шийлдс</a>, виждаме, че освободеният в атмосферата метан е способен да ликвидира голяма част от озона и да отприщи блокираните от него ултравиолетови лъчи към земята, което може също да увреди сухоземните екосистеми. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Изглежда пермското измиране е протекло на етапи. Изхвърлените в атмосферата прах и пепел предизвикали застудяване на климата, което унищожило голяма част от сухоземните растения. След утаяването/отмиването на праховите частици и серния диоксид от атмосферата последвало продължително затопляне в резултат на огромните количества СО2, което повлияло световния океан, където аноксията (с повишаване температурата на водата се намалява разтворимостта на кислород в нея) унищожила бентоса - това е втората фаза. Затоплянето на моретата освобождава огромни количества метан в атмосферата. Отличителна черта на метановия клатрат е С-12, на който са богати пермските скали. Като допълнение към вече богатата на парникови газове атмосфера, метанът увеличил температурите с още 5 градуса. Затоплянето с общо около 10 градуса е достатъчно да промени коренно сухоземните екосистеми. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Наскоро бяха публикувани предположения, че огромна роля в пермската катастрофа може да са изиграли и гигантските солени езера, чиито емисии на халогенирани газове в атмосферата са засилили парниковия ефект. Начало на тази идея дава откритието на учените, че микробни процеси в днешните солени езера в южната част на Русия и Южна Африка продуцират в атмосферата силно летливи халогенирани въглеводороди, като хлороформ, трихлоретан и тетрахлоретан. Те комбинират тези резултати с пермското Цехщайново море. Хиперхалинните плитки води са били изложени на горещ, сух климат и интензивно слънчево лъчение (подобно на днешните хиперхалинни морета). За сравнение днешните количества трихлоретан и тетрахлоретен изхвърляни в атмосферата от индустриалното замърсяване представляват около 20% от количеството през перм, а хлороформът днес представлява само 5% от тогавашното количество, са изчислили учените.</div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
По време на пермската катастрофа Антарктида може би е била рефугиум за оцеляване на някои сухоземни видове. Сравнително нови фосилни находки показват, че някои сухоземни животни преживяват катастрофалното затопляне на климата именно там. Група учени от университета във Вашингтон са открили останките на далечен роднина на бозайниците - Kombuisia antarctica - който оцелява през този период именно в Антарктида. Новият вид принадлежи към голяма група родствена на бозайниците, наречени аномодонти, които са били широко разпространени и са представлявали доминантната група растителноядни животни през перм. Kombuisia antarctica е бил с размерите на дребна котка и твърде различен от днешните бозайници. Вероятно е снасял яйца, не е полагал грижи за потомството и не е притежавал козина, не е сигурно и дали е бил топлокръвен. Kombuisia antarctica не е директен предшественик на днешните бозайници, но е сред малкото групи животни, които оцеляват по време на измирането. По време на пермското измиране Антарктида е била разположена малко по на север отколкото е днес. Климатът е бил по-топъл, липсвали са ледници. Всъщност фосилните записи показват, че именно дребните и средни по размер животни преживяват масовите измирания. </div>
<br />
<div style="text-align: justify;">
Минават най-малко 6 млн. години преди животът да се възстанови напълно от катастрофата. Промените в условията повлияват първо най-чувствителните видове. Измирането и сред по-толерантните такива вече говори за катастрофални събития. След едно такова измиране обикновено се наблюдава ниско таксономично разнообразие и висока численост на определени таксони - т.нар. опортюнистични видове. Това е обяснението за обилното количество бивалвии Claraia в раннотриаски пластове. Те запълват овакантените екологични ниши от брахиоподите. Освен това моретата в началото на триас са били толкова бедни на бентосни организми, че това е позволило отново широко разпространение на строматолитите, след като тези структури (образувани от цианобактерии) първоначално изчезват от фосилните записи през палеозой, вероятно защото хранителната дейност на новопоявили се многоклетъчни бентосни безгръбначни е свила ареала им до ограничени местообитания, като приливните зони, например. Сухоземната флора се характеризира с ниско разнообразие, доминирана от Isoetes, дървесната флора не се възстановява до средата на триас. По същото време започват да се възстановяват и морските рифове - около 6 млн. години след края на перм. Раннотриаските сухоземни влечуги също се характеризират с много слабо разнообразие, доминира космополитният Lystrosaurus. След възстановяване на условията в околната среда започва и бавно разселване на таксоните, отдръпнати в специфични рефугиуми, т.нар. лазарови таксони. </div>
<div style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div style="text-align: justify;">
Проучванията относно причините за масовите измирания в историята на земята са все още непълни и предстоят много нови открития. Но доказателствата сочат, че нито едно от петте големи масови измирания не е причинено от само едно явление, пък било то и с глобален ефект. Съпоставката с аналогични и подобни по мащаб явления от други геологични периоди, които обаче не са белязани от масови измирания, показва, че катастрофалните масови измирания са резултат от съчетаването на няколко явления с глобално въздействие.</div>
Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-80971468604551541992011-01-19T08:26:00.000-08:002011-01-19T08:26:08.660-08:00Палеонтология и митология - произход на легендата за грифона. <br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.theoi.com/image/K5.7Apollon.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" n4="true" src="http://www.theoi.com/image/K5.7Apollon.jpg" width="320" /></a></div> Древна Гърция е била много богата на вкаменелости от гръбначни животни. Не става въпрос за динозаври, а в по-голямата си част за кости на впечатляващо огромни бозайници от недалечното геоложко минало, предимно от миоцен, плиоцен и плейстоцен, т.е. от преди около 25 милона години до сега. Остров Самос край бреговете на днешна Турция е особено богат на такива находки. Това е била причината вкаменелостите да направят впечатление на древните жители. Нищо изненадващо няма в това, че тези находки на камъни и кости са вплетени в приказки, легенди и митове. Хората изпитват естествена необходимост да разбират миналото, да втъкават наличните данни в убедителни разкази. Устната традиция е много мощна. Нищо чудно, че гръцките митове разказват за герои и гиганти от миналото - костите на непознати същества са поставени в познати форми, но с нетипични размери. Прекрасен пример за това са слонските бивни от плейстоцен, втъкани в образа на митичния калидонски глиган. Но може би най-известен в това отношение е грифонът.<br />
Грифоните обикновено са описвани като четириноги птици с орлови клюнове и нокти на лъв, които може би не летят, а живеят под земята и охраняват свирепо златните находища. Легендата за грифоните датира най-рано от 675 пр.н.е., когато гръцкият пътешественик и писател Аристей среща номадите скити близо до подножията на Тян Шан (Небесната планина). И през следващото хилядолетие процъфтява легендата за златните съкровища на скитите и чудовищата, които ги охраняват. Грифонът се превръща в изключително популярен обект в изкуството на класическия свят, например в "Прикованият Прометей" от Есхил (460 пр.н.е.).<br />
Мейър популяризира идеята, че източник на легендата за грифоните не е никой друг, а скитските златотърсачи, минаващи през пустинята Гоби по пътя си за Алтайските планини в търсене на златни находища. Пустинята Гоби е известна сред палеонтолозите като един от най-богатите източници на динозавърски фосили. Именно вкаменелости от Гоби са причина за голямата истерия през 1920, когато експедиция на Американския Природонаучен Музей се връща с изключителни фосилни съкровища в Ню Йорк. На определени места в Гоби динозавърските скелети са изобилни, често разположени видимо на самата повърхност. Най-често срещан е протоцератопсът, растителнояден динозавър, с дължина около 6-8 фута заедно с опашката; известни са много видове и с по-малки размери. Физическите му характеристики включват клюн, повдигната костна яка в задната част на черепа и четири крайника, завършващи с нокти. Благодарение на дългогодишни проучвания върху динозаврите днес ние знаем, че протоцератопсът е влечуго и по-специално динозавър. Но за неопитен наблюдател клюнът може да напомни птичия, а яката да се разглежда като птича характеристика, навеждаща на идеята, че това е нелетяща птица. Описанието на основните физически характеристики на грифона съвпадат доста добре с тези на протоцератопса (ако не обръщаме внимание на богатата художествена обработка на гръцките вази и фризове). Важно е да се отбележи, че фосилните кости от Гоби се отличават с оцветяването си и не са трудно забележими за разлика от повечето динозавърски кости. Костите на протоцератопс са кремаво бели, още повече че седиментите във формацията, където се намират, са яркочервени. Цветовият контраст е поразителен, костите се открояват и не може да ги сбърка дори случаен минувач. Разбира се, никой не е виждал наживо грифон, но в известен смисъл Гоби е земя на опасности и смърт. Пътуващите вероятно са ставали свидетели на достатъчно знаци на смъртта - трупове на коне, камили, дори органите на техните нещастни ездачи, изнемогнали от жажда в пустинята, а след това разкъсани на парчета от местните мършояди. Всичко това е било доста показателно за дебнещите опасности на пустинята и нейните плашещи пазачи, грифоните. <br />
За грифоните древните автори са считали, че се движат по двойки или на групи, гнездят на земята, охраняват златото от натрапници, ловуват коне, елени, а може би дори хора. Не са притежавали свръхестествени сили обаче. Една от най-впечатляващите характеристики на грифона остава непроменена векове наред: това животно е ходело на 4 крака, но също така е притежавало мощен клюн. В археологическия музей на о-в Самос са изложени стотици бронзови грифони, намерени от немски и гръцки археолози в светилището на богинята Хера. Прави впечатление, че вратовете на някои от грифоните са покрити с пера или люспести като на гущери, някои имат отличителни дълги уши или рога, както и неподвижни, стилизирани крила. <br />
Георг Адолф Ерман (1806-1877), който със своите изследвания в Сибир си спечелва медал на Кралското географско дружество, е един от учените занимаващи се с етнографски проучвания. Ерман вярва, че сибирските обичаи, език и устна история отговарят на гръцките описания от 5 век пр.н.е. на древните номади, които първи ги запознават с грифоните. Подобно на тези древни номади местните жители на Северен Урал се занимават със златосъбирачество. Те разказват на Ерман, че често се натъкват на останки от огромни чудовища, които са били избити от техните смели прадеди. Ерман идентифицира тези "чудовища" като живяли по време на последното заледяване мамути и носорози, чиито останки в торфените пластове лежат над златоносните пясъци край реките, вливащи се в Северно море. Местните наричали рогата на носорозите "птичи нокти", въпреки че признават, че са знаели, че това не са птици. "Това е просто наш обичай да ги наричаме така", обяснили те на Ерман. Това е сходно с начина, по който китайците наричат всички фосили на изчезнали животни "драконови кости", дори когато разпознават, че някои от тях принадлежат на коне или елени, например. И през 1848 г. Ерман обявява, че е открил прототипа на гръцката легенда за грифона в легендата на сибирските златотърсачи за техните чудовища. Теорията на Ерман потъва в забвение обаче, извадена е на показ отново през 1962 г., но само за да бъде доопровергана от Болтън. Информаторите на Ерман са живеели отвъд арктичната окръжност, отбелязва Болтън, на около 3200 км северозападно от мястото на възникване на мита за грифона, в Алтайските планини в Централна Азия. Освен това черепите на носорозите и мамутите не притежават клюнове - отличителната характеристика на грифона. Все пак Ерман е бил прав в най-същественото - че легендата за грифона се базира върху наблюдения на праисторически останки на някога съществували животни. <br />
Някъде през 7 век пр.н.е. гърците за първи път осъществили контаркт със скитските номади. И заедно със златото и други полезни стоки от изток дошла и легендата за пазителите на златото, грифоните. За първи път тази легенда е описана в епичната поема за Скития от пътешественика и поет Аристей. Аристей посетил най-източните скитски племена през 675 пр.н.е., които му разказали за голямата пустиня отвъд техните земи, където златото е охранявано от свирепи грифони. Думата <em>грифон</em> произхожда от древногръцкото <em>gryps, </em>която означава <em>изкривен</em>, както клюнът; <em>gryps </em>е сродна на древноперсийската <em>giriften, </em>която означава <em>сграбчвам. </em>Аристей записал как скитските златотърсачи, яздейки коне, се биели с грифоните; самите номади описват грифоните като хищници с размерите на лъв, със силни извити клюнове като на орли. <br />
Скития е важен източник на злато в древността и археолозите са открили грандиозни златни съкровища от скитски гробници в Южна Русия. Използвайки отличителна декорация, известна в историята на изкуството като <em>анималистичен стил,</em> номадите украсявали своите произведения и стоки с богат набор изображения на животни. Златните и бронзови артефакти били покрити с реалистично подробни овни, сърни, елени, коне, магарета и орли. Сред тези напълно реални животни са вмъкнати и неизвестни същества, особено грифоноподобните. <br />
През 1940 г. съветският археолог Руденко разкопава няколко гробници от 5 век пр.н.е. в Пазирик, източните склонове на Алтайските планини, в скитските територии посетени и от Аристей. Освен множеството златни предмети украсени с грифони, Руденко бил изумен от намирането на няколко мумифицирани номади, запазени в дълбоко замръзналата земя в продължение на 2500 г. Кожата на един от тези воини била покрита с тъмносини татуировки на животни. Измежду познатите животни се различавали и няколко неизвестни същества, включително грифони. Десетилетия по-късно, през 1993 и 1995 г., руски археолози намират още две скитски мумии от същия период край Пазирик - млад мъж с голяма фигура на лос татуирана на рамото му, също млада жена с елен с пищни рога и грифон изобразени на рамото и китката. Тези татуирани изображения съвпадат по стил с най-ранните литературни записи и бронзовите гръцки грифони от Самос. Заключението било, че тези номадски народи са притежавали сходни представи за грифоните с тези описани и събрани от Аристей.<br />
Поемата на Аристей не достига до нас. Но тя е била толкова популярна за времето си, че цитати от нея се запазват в творбите на други антични автори. Древногръцкият драматург Есхил (525 пр.н.е.) е сред най-ранните писатели, които се позовават на информацията, събрана от Аристей, за обичаите и ландшафта на Скития. В неговата трагедия "Прикованият Прометей" (460 пр.н.е.) боговете наказват титана Прометей като го приковават към скала в далечна Скития. Позовавайки се на Аристей Есхил описва мястото - самотни пътища, водещи до пуста страна, в която номадите търсят злато, пустиня, обитавана от чудовищни горгони, които могат магически да превръщат живи същества в камъни, както и от страховити грифони. Есхил оприличава грифоните на "тихи кучета с жестоки, остри клюнове". Въпреки поетичните похвати Есхил е и старателен зоолог - той се стреми да разграничава безкрилите орлоклюни грифони от действителните крилати орли. <br />
Почти по същото време, когато Есхил пише "Прикованият Прометей", често пътуващият историк (и може би първият антрополог в света) Херодот е на посещение в най-западната част на Скития, недалеч от Черно море. Той е чел поемата на Аристей и разпитва черноморските скити за живота на техните номадски братя от далечния изток. Неговите записки са най-старите подробни описания, които имаме, на начина на живот, езика и легендите на степните номади и много от културните характеристики, които описва в своята <em>"История"</em> (430 пр.н.е.) продължават да бъдат потвърждавани от артефакти, изровени от скитски гробници от Руденко и др. в южна Русия и Казахстан. <br />
Няколко десетилетия след Херодот, около 400 пр.н.е., друг грък от Кария, лекар на име Ктесий, се установява в персийския град Суза (днешен Иран). Неговите записки за екзотични земи на изток от Персия, базирани както на собствените му наблюдения, така и на откъси от персийски източници, днес съществуват само на фрагменти. Те обаче се възприемат като твърде фантастични и недостоверни от съвременните учени. Ето все пак как описва грифоните: "високо в планините, в район обитаван от грифони, вид четирикраки птици големи почти колкото вълци, с крака и нокти като на лъв." <br />
Като обобщава разказите на Аристей, Херодот, Помпоний Мела и много други (днес изгубени) автори, Плиний заключава, че грифоните се появяват в района на скитските златни мини. В допълнение към закривения клюн, той е първият писател, който съобщава за "специфични уши" и "крила". Но Плиний остава скептичен. Той отхвърля идеята, че грифонът е подобен на която и да е известна птица, въпреки че не отрича да е притежавал някои подобни характеристики. Плиний добавя и интригуващи нови подробности: "Грифоните са изхвърляли златото, докато са правели своите дупки". Това е първото споменаване на гнездата на грифоните. <br />
Горе-долу по времето на Плиний из Азия обикалял пътуващ мъдрец на име Аполоний. Неговият биограф Филострат (230 г.), е определен от днешните историци като баснописец, но описанията му на грифоните са твърде натуралистични. Според Филострат Аполоний съобщава, че скалите в района на грифоните са били богати на "жилки и капки от искрящо злато". Аполоний предполага, че техните силни клюнове са им давали възможност да изкопават това злато. Той описва техните сила и размери като подобни на тези на лъвовете, като предполага, че грифонът е достатъчно силен да надвие лъв, слон или дракон, но не и тигър. Аполоний казва, че те не са умеели да летят, защото не са притежавали истински крила. Допуска, че са притежавали кожести мембрани, които са им позволявали да правят големи подскоци в битка. <br />
След втори век някои автори започват да твърдят, че грифоните са притежавали петниста козина като на леопард. Павзаний, известен пътешественик от Мала Азия, който описва антична Гърция през около 150 г., не е съгласен. "Тези, които обичат да слушат прекрасни истории, не могат да устоят на изкушението да добавят по нещо и от себе си, като по този начин смесват истината с лъжа", отбелязва той. Павзаний накратко цитира Аристей за борбата на номадите с грифоните и потвърждава, че тези животни приличат на "лъвове, но с клюнове и крила на орел". В земята на грифоните, разказва Павзаний, златото се намира върху или близо до повърхността на земята. <br />
Само едно поколение след Павзаний в описанията на грифоните се натрупват още по-реалистични детайли. Елий, учен събиращ факти и популярни разкази за естествената история в началото на трети век, е друг автор, често отхвърлян като недостоверен и фантастичен. Той описва разкази на пътешественици и писмени тексове вече недостъпни за нас, за да напише най-пълния разказ, който имаме за грифоните.<br />
<br />
I hear that the griffin is a quadruped like a lion, with talons of<br />
enormous strength that resemble the claws of a lion. It is reputed<br />
to have black plumage on its back with a red chest and white wings.<br />
Ctesias says the neck is variegated with dark-blue feathers and it has<br />
an eagle-like head and beak just as artists portray. Griffins make<br />
nests near mountains, and although it is impossible to take a fullgrown<br />
griffin, people sometimes capture the chicks. The Bactrians<br />
say that griffins guard the gold of those parts, which they dig up<br />
and weave into their nests. . . . However, [others] sensibly deny<br />
that the creatures would intentionally guard the gold. The truth is<br />
that when the prospectors approach, the griffins fear for their<br />
young, and so give battle to the intruders.<br />
<br />
Елий е последният античен автор, добавил нова информация относно пазачите на златото, грифоните. <br />
През 1922 г. Андрюс повежда експедиция, спонсорирана от Американския музей по естествена история, за търсене на праисторически останки в южната част на пустинята Гоби. Следвайки древните керванни пътища от Китай през пустите пейзажи на югозападна Монголия, екипът палеонтолози открива - на повърхността или само частично заровени - множество фосили. Мъжете били удивени от техния брой, по думите на Андрюс "останките били разпръснати по повърхността като камъни", а земята изглеждала като "павирана с кости". Много от видовете били все още непознати на науката динозаври, а екипът бил първият, който описал динозавърски яйца и гнезда. Още в първия си ден от стартирането на разкопките, в регион на около 48 км. от Алтайските планини, Андрюс и екипът му откриват динозавърски череп. В рамките на две седмици те събират около един тон фосили от червените седименти; а за две лета изкопават костите на повече от сто скелета на Protoceratops и Psittacosaurus, датирани към кредния период. Тялото на протоцератопса е около 2 метра дълго, приблизително с размерите на лъв, има четири крайника, но главата притежава един грубоват клюн, големи очни орбити и тънка, костна яка в задната част на черепа. По-малкият, около 1,5 м. пситакозавър, притежава ясно различими израстъци на бузите. <br />
В действителност описанието на Ктесий от 400 пр.н.е. не е далече от истината - това наистина са един вид четирикраки птици. Нещо повече, в плитки депозити из пустинята могат да се видят фосилизирани яйца и дори новоизлюпени малки, които ние днес знаем, че принадлежат на няколко вида динозаври. В оформяните от вятъра дюни и червени седименти по древните пътища фосилните останки биват непрекъснато разкривани от ерозионните процеси. Пустинята е изключително суха, с много малко растителност, така че костите лесно се забелязват. Формите на скелетите и черепите са съвсем ясни, дори и за аматьори, а заобикалащите ги скали са меки и ронливи, което прави лесно изравянето на частично вградените кости. Също така белите кости изпъкват ясно на фона на червената земя. <br />
Най-поразителното в древните описания на грифоните е начинът, по който напомнят някои от най-съвременните теории за динозаврите. Повечето експерти днес описват динозаврите като енергични, топлокръвни, птицоподобни четириноги, а не като бавноподвижни, студенокръвни влечуги. Тези заключения за поведението на животните и тяхната физиология палеонтолозите извеждат от фосилните записи, както и от натрупаните знания относно съвременните животни. Древните автори са достигнали до общо взето същите заключения преди 2500 години, имайки на разположение същите веществени материали и са представили грифоните като енергични, топлокръвни, снасящи яйца, четирикраки, нелетящи птици. <br />
<div style="text-align: left;"></div> <table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left; margin-right: 1em; text-align: left;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="http://www.dinosaurpicturesonline.com/images/pterosaurs/Dsungaripterus_weii.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="320" n4="true" src="http://www.dinosaurpicturesonline.com/images/pterosaurs/Dsungaripterus_weii.jpg" width="253" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Dsungaripterus weii</td></tr>
</tbody></table> В образа на грифоните е възможно да присъстват характеристики и на други динозаври освен пситакозавъра, като например 70 сантиметровите нокти на <em>Therizinosaurus</em> намерени в Казахстан и западната част на Гоби, както и гигантските нокти на <em>Deinocheirus, </em>открити от полско-монголски екип в южната част на Монголия. Костните, набраздени, покрити с шипове черепи и на други азиатски видове може би също са допринесли за описанието на грифоните. Остроклюният, гребенест джунгарски птерозавър, <em>Dsungaripterus weii, </em>чиито останки са намерени на запад от Алтайските планини, притежава 3 метров размах на крилата, които много напомнят описанието на Аполоний за кожести гънки при грифоните.<br />
Изследователите предполагат, че скитските златотърсачи разпространяват легендата за пазачите-грифони, за да плашат и прогонват евентуални съперници. Веднъж след като историята е била разпространена, страховитите скелети с мощни клюнове и нокти са доубедили и най-големите скептици. <br />
Древните спорове относно това дали грифонът наистина е птица са отразени в псевдонима, който зоологът Андреас Вагнер дава на фосилните находки от археоптерикс, пернато влечуго, "преоблечено като птица". Вагнер го нарича <em>Griphosaurus problematicus. </em><br />
<em> </em>Грифоните са най-ранният известен пример за легендарно чудовище, чиято история може да бъде проследена до динозавърски останки. <br />
Друг интересен пример е циклопът. Фосилен череп на мамут, например, със сигурност е изглеждал много необичайно за човек незапознат с подобни животни и вероятно подобна находка е породила легендата:<br />
<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left; margin-right: 1em; text-align: left;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="http://www.thechurchesofgod.com/elephant_skull_0.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="200" n4="true" src="http://www.thechurchesofgod.com/elephant_skull_0.jpg" width="151" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">череп на слон</td></tr>
</tbody></table> <table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: right; margin-left: 1em; text-align: right;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/76/Cyclops_P6110086.JPG" imageanchor="1" style="clear: right; cssfloat: right; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="200" n4="true" src="http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/76/Cyclops_P6110086.JPG" width="149" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">митичният циклоп</td></tr>
</tbody></table><em> </em><br />
<div class="separator" style="border-bottom: medium none; border-left: medium none; border-right: medium none; border-top: medium none; clear: both; text-align: center;"> </div>Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-18236793932560099672011-01-11T08:11:00.000-08:002011-01-11T08:11:38.470-08:00Еволюция на Tetrapoda през Девон (част 4).<div style="text-align: left;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/_m6sVhskT_Fs/STfvCePj88I/AAAAAAAADOE/AG1r3yUY1cI/s400/20499655.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="220" n4="true" src="http://2.bp.blogspot.com/_m6sVhskT_Fs/STfvCePj88I/AAAAAAAADOE/AG1r3yUY1cI/s320/20499655.JPG" width="320" /></a></div><strong>Panderichthys spp. </strong></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;">Родът Panderichthys е открит във франски (къснодевонски) пластове в Латвия. Представен е от два вида. Panderichthys stolbovi е известен от фрагменти от муцуната и непълна долна челюст. От Panderichthys rhombolepis са известни сравнително по-пълни образци. Panderichthys представят черти междинни за тристихоптеридните ръкоперки и ранните четириноги. </div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;">Panderichthys са дълги около 90-130 см. риби с голяма глава, плоска като при четириногите, със заострена муцуна, разширяваща се назад. Междучерепните шевове, които са характерни за повечето ръкоперкови риби, липсват по външните елементи на черепа, но са все още представени в мозъчната кутия. Характеристиките на покривните елементи на черепа и скулите са повече сходни с тези при ранните тетраподи, отколкото при ръкоперките. </div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;">Преходните черти на Panderichthys са очевидни и в останалата част на тялото. Липсват гръбна и анална перка, а опашката е подобна повече на тази при ранните четириноги, отколкото на опашната перка на ръкоперковите риби. Раменният пояс притежава някои сходни характеристики с четириногите, а хумерусът е по-дълъг, отколкото при ръкоперките. От друга страна, дисталните части на предните перки не приличат на тези у четириногите. Както може да се очаква за перки, те притежават множество дълги и тънки лъчи, като дисталната част притежава плоскост от плаващи костици, вместо трите характерни за четириногите кости - ulnare, intermedium и radiale. Ендоскелетът на тазовите перки не е известен. Гръбначният стълб е вкостен по цялата си дължина, а прешлените са подобни на тези при ранните четириноги.<br />
<br />
Panderichthys са открити в депозити, за които се е смятало, че са образувани в спокойни сласководни басейни, но има вероятност това да са били плитки приливни или естуарни зони. <br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TSx0poUAO5I/AAAAAAAAALU/xS_IOFH9b6Y/s1600/_39991019_amph_science_203.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" n4="true" src="http://3.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TSx0poUAO5I/AAAAAAAAALU/xS_IOFH9b6Y/s1600/_39991019_amph_science_203.jpg" /></a></div><strong>Раменната кост от Ред Хил.</strong><br />
<strong></strong></div><br />
Изолирана, но добре съхранена раменна кост на четириного е открита в Ред Хил през 2002 година (ANSP 21350). Детайлният сравнителен анализ на ANSP 21350 с хумерус от Eustenopteron, ризодонт, Panderichthys и някои ранни тетраподи (Acanthostega, Ichthyostega и Tulerpeton) показва развитието в морфологията на предния крайник при четириногите. ANSP 21350 показва много характеристики, наследени от ранните четириноги. От друга страна е очевиден ясно изразен ръб, характерен за хумеруса на тристокоптеридите, който не се открива при Panderichthys и ранните четириноги. ANSP 21350 също така притежава по-груба и сложна структура, особено вентралната страна, както и ставните повърхности за лакътната и лъчева кост - по-големи са и ориентирани повече перпендикулярно, отколкото тези при Acanthostega и Pandericthys (постоянно свиване на лакътя). Естеството на тези стави и по-дисталното прикрепване на мускулите показва, че тетраподът ANSP 21350 е притежавал по-голяма дистална (на предмишницата) мобилност от Acanthostega. <br />
<br />
Този сравнителен анализ предоставя също така някои идеи относно еволюцията на предния крайник. Всъщност значителната трансформация на раменната кост (хучерус) и раменния пояс започва в един общ предшественик на Pandericthys и ранните четириноги, и продължава при ранните тетраподи. Хумерусът бива сплеснат гръбо-коремно и мускулното прикрепване на дорзалната повърхност е засилено, както и съответните региони на мускулно захващане в раменния пояс. Гръбо-коремното сплескване показва пространствено разделяне на мускулите, които повдигат или свалят хумеруса. Накратко, хумерусът става по-малко подвижен в посока напред и назад, ограничава се ротацията, и се разполага хоризонтално по-далече от тялото. За разлика от перката, използвана за маневриране и спиране, предните крайници стават по-способни да поддържат тялото и животните могат да се повдигнат от земята. По-добрата способност за поддържане на тялото дава възможност за излизане на сушата и в началото на 20-ти век е изказано предположението, че еволюцията на крайниците е задвижена именно от нуждата на животните да поддържат телесното си тегло на сушата. Въпреки това, новият хумерус вероятно е предоставял доста ограничено придвижване напред, той както изглежда се развива от една доста мобилна кост, както е при рибите, в почти неподвижна, действаща като подпора за тялото при четириногите. В резултат на това тези животни сигурно не са ходили стабилно. Вместо това тези нови способности сигурно са им позволявали да повдигат предната част на тялото и да държат главата си изправена над водата в плитки води, а вероятно и в течащи.Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-90389177648411016402010-12-22T07:39:00.000-08:002010-12-22T07:39:35.769-08:00Еволюция на Tetrapoda през Девон (част 3).<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TRIV8qoSeRI/AAAAAAAAAK0/sf6vFxUHd7w/s1600/Future-3.gif" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="211" n4="true" src="http://2.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TRIV8qoSeRI/AAAAAAAAAK0/sf6vFxUHd7w/s320/Future-3.gif" width="320" /></a></div><strong>Jakubsonia livnensis</strong><br />
<br />
Останките на това къснодевонско четириного са намерени в Русия през 1999 г. Новият вид, Jakubsonia livnensis, е реконструиран на базата на интраорбитални фрагменти от черепа. Други елементи асоциирани с това четириного са: част от долна челюст, cleithrum, и част от фемур. Фрагменти от задна част на череп може би също принадлежат към този вид. Останките от Jakubsonia са събрани от долнофаменски седименти, които може да са образувани от делта или морски бряг. Силното износване на някои от фосилите показва значително преместване след смъртта. <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TRIWZR6pX8I/AAAAAAAAAK4/MkxOCsXFLM4/s1600/LivonianaDentary.gif" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="123" n4="true" src="http://2.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TRIWZR6pX8I/AAAAAAAAAK4/MkxOCsXFLM4/s320/LivonianaDentary.gif" width="320" /></a></div><strong>Livoniana multidentata</strong> <br />
<br />
Livoniana multidentata е описан на базата на фрагменти от челюст, събрани от приливно-отливни зони и естуарни депозити в Латвия и Естония. Въпреки че са определени като елпистотегални (заедно с Elpistostege и Panderichthys), челюстните фрагменти от Livoniana притежават набор зъби, чиито характеристики за първи път се появяват при четириногите от горен Девон - Elginerpeton и Obruchevichthys. Фосилните останки на Livoniana довеждат Пер Алберг до заключението, че четириногите вече са се диференцирали от елпистотегалите и други ръкоперки през среден Девон. <br />
<br />
Фауната свързана с фосилите на Livoniana включва: хетеростраки (Psammolepis spp. и Psammosteus), акантоди (Devonochus cocinnus, Haplacanthus ehrmanensis и Acanthodes), няколко ръкоперки (Glyptolepis baltica, Crossipterus crassus, Laccognathus panderi, Megadonichthys kurikae и Panderichthys rhombolepis). <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://1.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TRIZXYg-mmI/AAAAAAAAAK8/V7RGkYwFTFo/s1600/MetaxygnathusJaw.gif" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="208" n4="true" src="http://1.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TRIZXYg-mmI/AAAAAAAAAK8/V7RGkYwFTFo/s320/MetaxygnathusJaw.gif" width="320" /></a></div><strong>Metaxygnathus denticulatus</strong> <br />
<br />
Metaxygnathus е открит в къснодевонски депозити в Нови Южен Уелс, Австралия и е един от само двата екземпляра девонски четириноги открити извън Еврамерика. Другият, Sinostega, е открит в северозападната част на Китай. Останките на Metaxygnathus се състоят от фрагменти от единична долна челюст. Фактът, че фосилите са описани преди 1977 г. (няколко години преди поредица нови открития) и че са открити в Австралия, а не в Еврамерика, кара някои учени да се съмняват в това, че принадлежат на тетрапод. Възрастта на депозитите, от които са извадени вкаменелостите, все още се обсъжда. Според Джени Кларк депозитите са къснофаменски. Австралийският палеонтолог Гавин Йънг обаче смята, че са къснофрански (<a href="http://www.jstor.org/pss/30158673">Long and Gordon, 2004</a>). Други находки в същите депозити са на плакодерми (Bothriolepis и Remigolepis) и ръкоперки (Soederberghia). <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://1.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TRIbGE6935I/AAAAAAAAALA/8Mx8jEhrGqE/s1600/ObruchevichthysComposite.gif" imageanchor="1" style="clear: left; cssfloat: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="155" n4="true" src="http://1.bp.blogspot.com/_ovprbaLW3hY/TRIbGE6935I/AAAAAAAAALA/8Mx8jEhrGqE/s320/ObruchevichthysComposite.gif" width="320" /></a></div><strong>Obruchevichthys gracilis</strong> <br />
<br />
Фрагмент от челюст на Obruchevichthys gracilis е открит в горнофрански (къснодевонски) депозити в Латвия. Този екземпляр, първоначално описан като ръкоперкова риба, е преразгледан и прекласифициран като тетрапод, след като Пер Алберг съобщава, че е открил много общи характеристики с Elginerpeton, четириного от същия период, открито в Шотландия. Obruchevichthys и Elginerpeton предхождат останалите къснодевонски четириноги с около 5-8 милиона години. Това, както и фактът, че двата таксона споделят някои общи черти, показва, че представляват самостоятелно и вероятно краткосъществувало разклонение, което се отделя преди появата на останалите тетраподи.Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1614670529821781177.post-89424799175820681032010-12-18T13:24:00.000-08:002010-12-18T13:24:02.514-08:00Линландия и вселената маркуч<div align="center"><strong><em>Живот върху градински маркуч</em></strong></div><div align="center"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Дори за учените-специалисти е твърде трудно</em> <em>да си представят вселена с повече от три пространствени измерения. Поради това физиците често тренират разбирането си за тези допълнителни измерения, като размишляват какъв би бил животът, ако живеехме във въображаема вселена с <strong>по-малко</strong> измерения - следвайки примера на завладяващата класическа популярна книга на Едуард Абът от 1884 г. "Плоскандия" - и постепенно разбираме, че вселената има повече измерения от тези, които са ни непосредствено известни. Да опитаме този подход като си представим двумерна вселена с формата на градински маркуч. За да го постигнем, трябва да се откажете от гледната точка на външния наблюдател, от която маркучът е един обект в нашата вселена. Вместо това трябва да забравите нашия свят и да влезете в нова вселена - градински маркуч, в която повърхността на много дълъг градински маркуч (може да го смятате за безкрайно дълъг) е <strong>единственото</strong>, което съществува като протежение на пространството. Представете си, че вие сте малка мравка, която живее на неговата повърхност. </em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Но да започнем, като направим нещата още по-крайни. Представете си, че дължината на кръговото измерение на вселената маркуч е много малка - толкова малка, че нито вие, нито другите обитатели на вашата вселена дори не подозирате за неговото съществуване. Вместо това вие и всички останали жители на вселената маркуч смятате един основен житейски факт за толкова основен, че не подлежи на съмнение: вселената има <strong>едно</strong> измерение. (Ако във вселената маркуч, се беше родила мравка-Айнщайн, нейните обитатели щяха да кажат, че вселената има едно пространствени и едно времево измерение.) Всъщност това свойство е толкова очевидно, че жителите на маркуча са нарекли своя дом Линландия, подчертавайки наличието на само едно пространствено измерение.</em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Животът в Линландия е твърде различен от познатия ни (живот). Например тъй добре познатото ви тяло <strong>не може</strong> да се събере в Линландия. Независимо колко усилия полагате за промяна на неговата форма, не можете да се справите с едно - вие несъмнено притежавате дължина, ширина и дълбочина, т. е. протежение в трите измерения. В Линландия няма място за подобни екстравагантни решения. Не забравяйте, че макар вътрешната ви представа за Линландия може би все още е за дълъг нишкоподобен обект, който съществува в нашето пространство, всъщност трябва да мислите за Линландия като за <strong>вселена</strong> - всичко, което съществува. Като обитател на Линландия трябва да се съберете в нейното пространствено протежение. Опитайте се да си го представите. Дори и ако приемете тялото на мравка, пак няма да се съберете. Трябва да сплескате своето мравешко тяло, докато заприличате на червей, и после още да го сплескате, докато изобщо престанете да имате дебелина. За да се съберете в Линландия, трябва да сте същество, което има <strong>само</strong> дължина.</em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Сега си представете, че на всеки край от тялото си имате по едно око. За разлика от вашите човешки очи, които можете да въртите в различни посоки, за да гледате и в трите измерения, очите ви на линоид са фиксирани завинаги в едно положение, като всяко е вторачено в едномерната далечина. Това <strong>не е</strong> анатомично ограничение на вашето ново тяло. Вие и всички останали линоиди разбирате, че понеже Линландия има само едно измерение, просто не съществува друга посока, в която могат да гледат вашите очи. Протежението на Линландия се изчерпва с напред и назад. </em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Можем да продължим да си представяме живота в Линландия, но бързо разбираме, че той не е особено интересен. Например, ако от едната ви страна има друг линоид, представете си как ще изглежда това - вие ще виждате едното му око - обърнатото към вас, - но за разлика от човешките очи, това око ще бъде просто една точка. Очите в Линландия нямат характерни особености и не изразяват чувства - просто няма място за тези познати ни свойства. Нещо повече, вие сте осъден вечно да гледате точката-око на вашия съсед. Ако искате да го подминете и да изследвате Линландия от другата страна на неговото тяло, очаква ви голямо разочарование. Той изцяло "блокира пътя" и в Линландия не съществува място, за да го заобиколите. Последователността на линоидите, които са разпръснати по протежението на Линландия, е фиксирана и непроменлива. Колко скучно!</em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Няколко хиляди години след явяване на бог в Линландия един линоид на име Калуца К. Лайн (на английски линия е "лайн") предлага известна надежда за потиснатите си сънародници. Неизвестно дали поради божествено вдъхновение, или заради раздразнение от години зяпане на окото-точка на съседа си, той казва, че може би Линландия съвсем не е едномерна. Според неговата хипотеза Линландия всъщност е двумерна, като второто пространствено измерение е много малко кръгово измерение, което все още не е открито директно, защото има толкова малко пространствено протежение. И той продължава да обрисува картината на един съвършено нов живот, стига това навито измерение да можеше да увеличи размера си - нещо, което поне теоретично е възможно според неотдавнашната работа на неговия колега Лайнщайн. Калуца К. Лайн описва вселена, която изумява вас и вашите другари и изпълва всички с надежда - вселена, в която линоидите могат да се движат свободно един покрай друг, използвайки второто измерение: краят на пространственото робство. Ние разбираме, че Калуца К. Лайн описва живот в "удебелена" вселена маркуч. </em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Ако кръговото измерение наистина се увеличи, като "надуе" Линландия до вселена маркуч, вашият живот ще се промени коренно. Да вземем например вашето тяло. Като линоид всичко между вашите очи съставлява вътрешността на вашето тяло. Така че очите ви играят за вашето линейно тяло същата роля, каквато кожата за обикновеното човешко тяло. Те представляват бариера между вътрешността на тялото ви и външния свят. Лекар в Линландия може да стигне до вътрешността на тялото ви само като пробие неговата повърхност - с други думи "хирургията" в Линландия се прави през очите. </em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Но сега си представете какво става, ако Линландия наистина има тайно, навито измерение ала Калуца К. Лайн и ако това измерение се разшири до достатъчно голям за наблюдение размер. Сега всеки линоид може да погледне тялото ви под ъгъл и така да види направо неговата вътрешност. Чрез това второ измерение лекарят може да оперира тялото ви, като действа направо върху вашата извадена на показ вътрешност. Колко странно! С времето линоидите със сигурност ще развият подобна на кожа обвивка, която да защитава оголената вътрешност на телата им от контакт с външния свят. Нещо повече, те несъмнено ще еволюират до същества, които имат не само дължина, но и ширина: плоскоиди, които се плъзгат по двумерната вселена маркуч. Ако кръговото измерение стане много голямо, тази вселена ще има близка родствена връзка с Плоскандия на Абът - въображаем двумерен свят, на който Абът придава богата култура и дори сатирична кастова система на базата на геометричната форма. И докато ни е трудно да си представим <strong>нещо</strong> интересно да се случва в Линландия - просто няма достатъчно място, - животът във вселената маркуч е изпълнен с възможности. Преходът от едно към две наблюдаеми големи пространствени измерения е драматичен.</em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Идва ред на рефрена - защо да спираме дотук? Тази двумерна вселена може всъщност да има навито трето измерение, така че тайно да е тримерна. Ако кръговото измерение се разшири, едно двумерно същество ще се озове в съвсем нов свят, където движението не е ограничено само в посоките ляво-дясно и напред-назад покрай удължените измерения. Сега съществото може да се движи и в трето измерение - посоката "горе-долу" по обиколката на кръга. Всъщност, ако третото измерение стане достатъчно голямо, това би могло да бъде<strong> нашата</strong> тримерна вселена. Понастоящем не знаем дали и трите наши пространствени измерения продължават до безкрайност, или някое от тях се завива обратно в себе си под формата на гигантски кръг, далеч отвъд обхвата и на най-мощните ни телескопи. </em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;"><em>Но отново прозвучава рефренът - защо да спираме дотук? Това ни отвежда до идеята на Калуца и Клайн - че нашата тримерна вселена може да притежава непредвидено навито четвърто пространствено измерение. Ако тази изумителна възможност или нейното обощение за множество навити измерения са верни и ако тези навити измерения могат да се разширят до макроскопични размери, досегашните ни примери с по-малко измерения показват ясно какви огромни промени ще настъпят. Колкото и да е изненадващо, дори и тези допълнителни измерения да останат завинаги навити и малки, самото им съществуване има дълбоки последици. </em></div><div style="text-align: left;"><br />
</div><div style="text-align: left;">Брайън Грийн, "Елегантната вселена"</div>Ghttp://www.blogger.com/profile/07991353149453427714noreply@blogger.com0