Мирът не е просто липса на война

Какво е мирът? Какво изобщо означава да живеем в мир? Ако оставиш една територия под окупация на вражеска държава, за да няма бойни действия, това означава ли, че живеем в мир? И кой по-точно живее в мир при една такава ситуация?

Подобни въпроси изникват, когато слушаме периодично говрещи глави в медиите да говорят за "мир" на всяка цена. И веднага се сещам за нашите борби за освобождение. Трябваше ли да водим толкова битки и войни, за да отхвърлим османското владичество? При това много въстания и войни, защото сме били ПО-СЛАБИЯ. Правилно ли беше да умират хора, за да не остане нито педя българска земя поробена? Не трябваше ли да отстъпим като по-слабия? Не беше ли по-добре да спрем, да се примирим? Трябваше ли да останем окупирани, за да НЯМА ВОЙНА? И тогава това мир ли щеше да бъде? Ще ми се тези въпроси да бъдат задавани на въпросните говорещи глави. Но нейсе.

Подобен "мир", при който оставяш част от завзетите територии под вражеска окупация, е може би най-зловещият и жесток пример за егоизъм. Да, няма да има бойни действия, не и официални и открити. Ще има терор и репресии, на които ще се отговаря с терор и репресии. Но те ще си останат скрит, вътрешен проблем. Този проблем няма да се набива на очи и да замърсява гледката ни към морето или комфорта ни в политиката. Ще можем да излезем гордо и да обявим, че, ето, всички живеем в мир, защото няма фронтова линия.

Мир има само там, където няма вражеска окупация. Мир има там, където агресорът е наказан и усмирен, за да няма в дългосрочен план мотивация да повтори злодеянието. Мир има там, където правото и законите имат тежест и не са просто парче хартия, което може да се прекроява от по-силния, когато му хрумне. Мирът не е просто липса на военни действия!