Криворазбраната демокрация

Хората нито са равни, нито заслужават равни права!

Това изречение, написано от мен, разбуни духовете наскоро. Видно е как хората са свикнали да приемат определени неща за истинни и морални без да си правят труда да ги проверят, осмислят или дори тестват. Дори мисълта за обратното ги хвърля в потрес и морална дилема. Как така хората да не са равни? Та това противоречи на всичко, което са ни учили за „добрите хора”. Добрият човек никога не си позволява дори да мисли такива неща. А ако се прокраднат в главата му подобни мисли, без значение от провокиралите ги факти, той трябва да ги прогони и да си посипе главата с пепел. Иначе се превръща зъл мизантроп.

Но хайде малко зли разсъждения по темата за равенството. Освен ако хората не са вид, създаден от някакво божество, а ние много добре знаем, че не са, то те няма как да бъдат равни. Причината е много проста – естественият отбор. Ако всички индивиди от вида Homo sapiens бяха равни, естественият отбор нямаше да има база за действие, защото той работи именно като пресява разликите в отделните индивиди, образно казано. 

Като човек, смятащ образованието за едно от най-важните задължения, които човек има към обществото, в което живее, по-долу в разсъжденията си ще визирам предимно на него.

Та така, хората не са равни, мили мои "човеколюбци". И като неравни по природа имат и неравни възможности. Благодарение на тези разлики във възможностите те изпълняват задълженията си към обществото по различен начин. Към обществото, от което очакват социални облаги в замяна. А различните задължения предполагат и различни права (облаги). Или поне би трябвало. 

Е да, ама не. Ето какво се получава на практика. Образованието, например, е задължително. Факт. Благодарение на него ние ставаме по-отговорни, по-способни и пълноценни членове на обществото. Защото като членове на дадено общество ние вече не носим отговорност само за себе си, а за всички други членове на това общество, които пряко или косвено са потърпевши от нашите действия и решения. Решавайки да загърбим някои свои задължения към обществото – като образованието – ние би трябвало да се отказваме автоматично от някои от облагите на това общество – като правото на глас. В общество, в което се дават права на хора, отказали се от задълженията си към него, се насърчават все повече хора да загърбват тези свои задължения безнаказано и същевременно биват експлоатирани насилствено всички останали, които изпълняват задълженията си съвестно. И какво, по дяволите, се случва в такъв случай с правата на всички тези хора, които не са изоставили своите задължения? Каква справедливост има в това те чрез данъците си да поемат на плещите си издръжката на всички онези индивиди, удобно отказали да мръднат пръста си за това общество, но които имат абсолютно същите права в него – могат да гласуват, могат да получават парична помощ от изработените с честен труд пари на по-отговорните, могат да раждат деца, за които да не полагат грижи и които на свой ред да израстват като необразовани и безполезни членове на обществото, или дори да ги оставят в държавни домове на грижите отново на съвестните граждани. Съвестните граждани, които дори нямат думата в случая... Защото са малцинство.

Най-малкото давайки на хората без образование права и социални облаги равни с тези на по-способните и съвестни членове на обществото, те не биват мотивирани да се развиват и да учат!

Ще оставя специалистите да се заемат с изчисления относно шансовете цивилизация с подобно социално устройство да прескочи нулевия тип (най-примитивния), към който в момента с мъка можем да се причислим...

Изводът е, че хора с различни задължения към обществото трябва да получават и различни права в него. Логично е. Говорейки конкретно за едно от основните задължения към обществото, образованието, то трябва да е пряко обвързано с правото на глас. Както неведнъж съм твърдяла, не е в интерес и на самите необразовани хора да правят политически избор. Това е единствено в интерес на властта, на аморалните управляващи. И независимо че сред необразованите хора несъмнено има и достатъчно мъдри и разумни изключения, то те са именно това – изключения от правилото. А правилото гласи, че образованието е задължително условие за разбиране в която и да е област от познанието. Без съмнение на всеки такъв човечец се паднат много повече неспособни да разберат политическата ситуация неграмотници. И без значение какви са ни личните чувства към наши познати без образование (аз лично имам такива), обективно погледнато е несправедливо аз, която съм вложила усилия, средства и време да се развивам, да имам еднакви права с Айшето от местния катун, която не може да чете и брои. Примерно. 

Насърчаването на подобно нехайно отношение към обществото от държавата има своето обяснение. Необразованите хора се манипулират лесно. По-лековерни са. Също така за няколко кебапчета, например, можеш да купиш гласа им в своя полза по време на избори. Можеш лесно да ги излъжеш, да им обещаеш неизпълними неща. Те ще ти повярват, ще гласуват и манифестират за теб. Необразоваността води след себе си мизерията, която е прекрасна основа за злоупотреба по време на избори. Освен това, бидейки малцинство, образованите граждани, макар и прекрасно осъзнаващи неадекватната политическа и социална ситуация, няма да имат никакъв шанс за действие и промяна.

С платеното гласуване (чиято основа е лошото образование и следващата от него социална недоимъчност) необразованите хора отнемат на нас – съвестно изпълняващите задълженията си към обществото граждани -  правото да избираме!

Основно притеснение да бъде критикувана демокрацията е, че едно подобно преразпределяне на правата в зависимост от качествата на гражданите може да бъде несправедливо, намирисва на дискриминация и е в разрез с възприетите за идеал демократични принципи. Но историята изобилства с примери за начините, по които са дошли на власт повечето диктатури.

Пропагандната дейност на фашистката партия на Хитлер е насочена към низшите класи на обществото - необразовани, понасящи тежки удари от икономическата депресия. И съответно през 1933 фашистите съвсем законно печелят изборите. Те методите за злоупотреба с наивитета на изстрадалите, необразовани хорица не са от вчера. Но идва “злата” Антифашистка коалиция и разваля демократично избраното статукво. Нали така?

Необразоваността на населението е прекрасна почва за прокрадване на тоталитарни идеологии и законното им, „демократично” издигане на власт. 

Не зная кой е натоварил демокрацията с подобни очевидно незаслужени достойнства. Не съм сигурна кога точно тя се е превърнала в мерило за това колко стойностен, морален и справедлив е даден човек. Но е факт, че днес никой не би посмял да оспори това. То се приема като безспорна и ненуждаеща се от обосновка догма. Но демокрацията предполага равни права за хора с равни възможности. А както добре знаем, в хода на еволюцията ние хората, както и всеки вид на тази планета, сме оформяни от естествения отбор различни, с най-разнообразни способности, качества, недостатъци и предимства. И именно в това е красотата на природата. Единственото, което е нужно за да просперираме, е да й се доверим и да изискваме хората да се нагърбват само със задълженията, които са им по възможностите. В конкретния случай – политическите решения за бъдещето на страната да бъдат вземани само от хора, които имат капацитета и грамотността адекватно да преценят обстановката в страната (и извън нея) и да направят съответния избор. Защото „избор” не означава просто да избереш бюлетина със затворени очи (или отворен джоб). Означава да прецениш предимствата и недостатъците на различните възможности и да поемеш отговорност за действието си. 

Съжалявам, но се налага да прекъсна удобния ви сън - демокрацията понамирисва! Демокрацията е за общества, изградени от идентични индивиди, клонинги. За нас е необходима по-разумна политическа система. Такава, която да отчита еволюционно обусловените различия у индивидите, като ги натоварва със задължения съобразно тях и им дава права и облаги в зависимост от положените усилия, капацитет и задължения.