петък, 25 януари 2019 г.

Коментар на "Опазена природа или чиста околна среда: Какво избираме?"

Тези дни в сайт, който уважавам и  чета с удоволствие, бе публикувана статия на автора Боян Рашев, чието заглавие звучеше толкова гръмко, че нямаше как да не я отворя. Последва разочарование от липсата на всякаква логика, мисъл и обосновка в текста. Звучеше ми така сякаш авторът се опитва да обоснове собствените си емоции и чувства по темата, като се хваща отчаяно за разни сламки, нямащи нищо общо с коментираната от него тема. На места твърде наивно, по детски, се търсят противоречия и конфликти, които накрая откриваме единствено в обърканото съзнание на пишещия. 

Бях готова да подмина материала, не заслужава особено внимание. Но се замислих, че за много хора би било важно да прочетат защо написаното не е вярно. Особено опасно е разпространяването на подобни манипулативни изказвания сред подрастващи, които все още търсят и развиват критичното си мислене и биха могли да се подведат. 

Затова все пак ще напиша с какво не съм съгласна и защо. Ще разгледам статията изцяло, абзац по абзац, за да е по-нагледно и удобно. Ще ме извините за липсата на академичен стил, но материалът наистина не заслужава повече.

"Миналата година учени ни осведомиха, че сме били изгорили целия въглероден бюджет на човечеството и изменението на климата вече е неизбежно. На 1 август пък природозащитни неправителствени организации обявиха поредния годишен Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден се основава на сметките на Global Footprint Network за т.нар. екологичен отпечатък на всяка страна и настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Унищожаваме природата!“.

Тук просто ще цитирам великия Атънбъро:
"Всеки, който си мисли, че може да има неограничен растеж в ограничени обстоятелства, е или луд, или икономист."

Но Рашев продължава:
"От друга страна, абсолютно всички измерители на икономическия просперитет, образованието, качеството на живот, запасите на ресурси, реколти и продоволствена осигуреност, чистотата на въздуха и водите на глобално ниво непрекъснато се подобряват. Показва го непрекъснатият ръст в глобалния Индекс на състоянието на околната среда на Университета Йейл. Единствената страна в света, която не е подобрила резултата си в периода 2006 – 2016 г., е Суринам. Източна Европа масово отчита подобрение с 15 – 20 пункта (от максимални 100). Това е бавен процес и рядко бива отразяван в медиите, но е факт – просто се огледайте наоколо и си спомнете как беше през 90-те години на миналия век или през социализма."

Тази мантра толкова се повтаря, че вече започна да звучи верно като истина. Ама не е. Когато авторът твърди, че чистотата на въздуха и водата непрекъснато се подобряват, какво ли има предвид. В сравнение с кога се подобряват? И тук лъсва манипулацията. Подобрявали се били в сравнение с показателите от близкото минало. А в сравнение с преди това? А сравнено с преди пет века? А преди хиляда години как са стояли нещата? По този въпрос текстът на автора мълчи, но ние можем да поразсъждаваме. Тоест, индустриалната революция води до главоломно и застрашително влошаване в условията на живот на хората. Да, качеството видимо се подобрява, но условията се влошават - нивата на замърсяване на въздуха и водата стигат стойности, които повишават смъртността в индустриалните райони в пъти. След това бавно, но упорито нещата се променят, хората започват да осъзнават, че са необходими мерки и тяхното непрекъснато прилагане, подобряване, популяризиране и дори налагане води до това повишаване на качеството, за което се говори в статията. Написано така, както ни го представя автора, звучи едва ли не сякаш благодарение на човека на планетата ни изобщо има чисти вода и въздух. Надявам се, че сега е по-очевидна манипулацията.

"Като че ли има противоречие, нали? Нарасналото медийно отразяване на екологични казуси е чудесен повод да си изясним някои понятия, за да е ясно кое какво значи."

Не, няма противоречие. Погледни горното.

"Екологията е биологична наука, която изучава живите организми и взаимодействията им с неживата среда. Тя дава знания, които могат да бъдат използвани за различни цели. Обикновено завършилите специалност „Екология“ се занимават с опазване на околната среда или отделни нейни компоненти, най-често с природозащита."

Тук на очи веднага се набива последното изречение. Колко обикновено завършилите екология се занимават с изброените неща? Някаква статистика? Няма, разбира се. Ей така се бърка в чувала с думички, гребе се с шепичка и ако подбраните пасват на настроението, се мятат в медийното пространство с надеждата, че хората са достатъчно глупави, за да не усетят липсата на логика. Ама не подценявай хората, Рашев!

"Околна среда“ е всичко, което ни заобикаля и където живеем. Ежедневно правим всичко по силите си да опазваме тези нейни качества, които имат значение за нас хората – чист въздух, води, почви и всичко в природата, от което имаме пряка или непряка полза. Качествата на околната среда са ресурс. Въпреки някои специфики управлението им като цяло се подчинява на същите икономически закони, както всеки друг ресурс."

Ще повторя Атънбъро:
"Всеки, който си мисли, че може да има неограничен растеж в ограничени обстоятелства, е или луд, или икономист." 

"Опазването на околната среда е антропоцентрична дейност, която изисква познания както по екология, така и по физика, химия и икономика. За съжаление, последното напълно отсъства при повечето еколози. Точно затова те често не са адекватни пазители на околната среда."

И тук същото. Какво означава "повечето еколози"? Някаква статистика? Не, разбира се. Но нека ви предложа една дефиниция:
"Ecological economics (also called eco-economics, ecolonomy or bioeconomics of Georgescu-Roegen) is both a transdisciplinary and an interdisciplinary field of academic research addressing the interdependence and coevolution of human economies and natural ecosystems, both intertemporally and spatially."
Превод: "Екологичната икономика (наричана още еко-икономика, еколономика или биоикономика от Жоржеску-Роен) е едновременно трансдисциплинарна и интердисциплинарна област от академичните проучвания, насочена към взаимозависимостта и коеволюцията на човешката икономика и естествените екосистеми, както във времето, така и пространствено."

Подчертаната думичка не е случайна. Уважаемите читатели с интерес в областта веднага ще се досетят защо. По-важното е и авторът на статията да се досети. А дано. Сега на фона на тази дефиниция искам да подчертая, че това са предмети, които се изучават от бъдещите еколози. Или поне би трябвало, но тук не коментираме проблемите в образователната система, а твърдението, че еколозите като цяло са некомпетентни да си вършат работата, защото не учат икономика. Отделно от тези дисциплини мога да заявя, че щом само от моите колеги поне половината имат магистърски степени в областта на икономиката, то явно икономически грамотните еколози не са толкова малко. Не се наемам да твърдя колко са, за да не мятам и аз голи твърдения. Interdependence, Рашев! Колко икономисти с познания в областта на екологията/биологията познавате? Спокойно, и аз не познавам. Не е и необходимо.

За да не звуча прекалено критично, хайде, ще отбележа, че твърдението, че опазването на околната среда изисква познания по много науки, е вярно. Разгеле! И точно затова се прави от екипи. Екипи, които включват специалисти от различни науки, каквито е необходимо. Толкова по този въпрос.

"Природозащитата, от друга страна, е дял от опазването на околната среда, който се занимава с опазването на живата природа или комплекса от живи организми на планетата."

Опазва се биоразнообразието. Не знам защо на човек, учил икономика, е толкова трудно да намери точната думичка. 

"Тук възниква противоречие, което предизвиква силен конфликт. От едната страна стои хуманната или антропоцентрична логика, според която човешкият живот е най-висшата ценност и всяко наше действие трябва да цели запазването и подобряването му. Това практически означава, че природозащитата е ограничена до стъпката, в която създава пряка или непряка стойност за хората. В момента, в който опазването на друг вид, екосистема или територия води до повече вреда, отколкото полза за хората, то просто не би трябвало да се случва. Защото засяга приоритет от по-висш порядък и влиза в конфликт с него. Тази логика създава ясен ред и алгоритъм за вземане на решения. На нея дължим огромния напредък, който човечеството е реализирало в опазването на околната среда в последния век, и тя бива следвана от всеки професионалист в областта."

Изобщо същността на автора е изтъкана от противоречия и конфликти, които никой друг не вижда. Както нерядко повтарям, част от задължителната литература за четене в училище трябва да бъдат книгите на Джаред Даймънд. Книгата му "Колапсът" трябва да се чете до наизустяване. Особено от икономисти. Защото противоречие няма. Ресурсите, които ползваме, включително въздух и вода, са продукт на биоразнообразието. Опазването му гарантира качеството и количеството на тези ресурси не просто днес и сега, а и за бъдещите поколения. Толкоз и по този въпрос. 

"За някои хора обаче природата носи някаква висша стойност, която надхвърля ползата за хората и заслужава да бъде опазвана просто защото съществува (англ. intrinsic value). За тях „дивата“ или „девствена“ природа е най-висша ценност, тоест те гледат на човешкото въздействие или присъствие като на нещо негативно, срещу което трябва да се борят. А природата или конкретни нейни представители като животински видове, реки, планини и други придобиват „права на съществуване."

Тук даже не виждам какво има да се коментира. Някои хора виждали еди какво си. Ми нека си виждат, тяхно право си е. На никого не пречат. Други пък виждат конфликти и противоречия навсякъде, за тях какво да кажем? И какво общо имат тези хора и техните виждания с екологията и еколозите? Хората са различни и харесват различни неща. И слава богу, че е така. Но екология и еколог са понятия, чиито дефиниции и значение авторът претендира да разбира. Уви. 

"Тук настъпва хаос, защото липсата на ясни принципи и приоритети практически води до неяснота кое е правилно и кое не. Стига се до разнопосочни решения и действия, някои от които са дълбоко антихуманни. Примерите са безброй и за съжаление, стават все повече. В най-крайните си варианти това мислене достига до призиви за признаване на „Природата“ за юридически субект и за отказ от деца – все с цел „опазване на планетата“ от хората."

Понеже противоречието и конфликтът вече настъпиха, сега е ред на хаоса. Да, има хора, които изпадат в крайности. А крайностите са неприятно нещо. Но за да сме честни, ще трябва да отбележим, че крайностите са и в двата края. Нали така, Рашев? Ако обичаш да говориш за крайности, погледни и другия край. Ще си замълча по въпроса кой край е по-опасен. 

Иска ми се наблегна на непрекъснато критикувания интерес на хората към природата. Чисто любителски, ей така, наслаждават се на красива и несъсипана природа, моля ви се. Работят по 40-50 часа седмично, че и повече, и през уикенда имат нужда от разходка из природа, за да се съхранят психически и физически. Но много често четем как подобни прищявки спъват икономическия растеж и препятстват инвестициите. Защото някакви си хора искали да се разхождат из природа. При това хора, които си плащат данъците. Други пък хора искали да си почиват ол инклузив в гигантски хотели, но това вече не било проблем, това е гот. И едните, и другите имат право да релаксират така, както е от полза за тях, мен ако питате.

Следва графика, която пак показвала някакво противоречие. А всъщност тя показва корелация между два показателя, между които няма никаква връзка.

"На нея виждаме обратната корелация между екологичния отпечатък на потреблението (измерен като площта земя, която е нужна, за да се произведе всичко потребено и да се абсорбират всички изхвърлени отпадъци; данни от Global Footprint Network) и качеството на околната среда (измерено като крайно въздействие върху здравето на населението, дължащо се на мръсен въздух, води, почви; данни от Global Burden of Disease, IHME) в страните по света. Резултатите на пръв поглед изглеждат странни, но са напълно логични: колкото по-развита и богата е една страна, толкова повече природа и ресурси потребява (висок екологичен отпечатък) и има възможност да поддържа околната среда по-чиста. Няма нито една страна, която да има едновременно голям екологичен отпечатък и мръсна околна среда. Страните с малък екологичен отпечатък и сравнително чиста околна среда се броят на пръсти и са изключения – само туристически дестинации като Коста Рика или фалшификати като Куба могат да играят подобна роля."

Тук продължаваме да си говорим за графиката. Няма нито една страна, която да има едновременно голям екологичен отпечатък и мръсна околна среда, твърди авторът. И е прав, в графиката няма такава страна. Точно затова и графиката е абсолютно неадекватна. Но образованият читател веднага ще се сети за поне 2-3 примера за такива страни. Не си заслужава повече да коментираме това, не ми се занимава и да проверявам доколко е коректна графиката, защото няма значение.

"Трябва да сме наясно, че избираме – не можем да сме богати и да живеем добре, без да докосваме природата. Започваме да мислим за нея и да я опазваме чак след като вече сме решили всички базови проблеми и тя стане приоритет. Проблемите обаче никога няма да свършат, затова не можем да спрем и да си почиваме. Устойчивото развитие е възможно само ако всеки от нас върши работата си днес по-добре от вчера."

Започваме да мислим за природата, казва Рашев, едва след като сме решили всички базови проблеми и тя стане приоритет. Ох, откъде да го започна това. Опазването на природата е превенция. Нещо като профилактичните прегледи, с помощта на които целиш да не се разболееш тежко, та чак тогава да изсипеш сума пари, време и похабено здраве, за да се лекуваш. А то тогава вече може да е и неуспешно. Тук, надявам се, икономистът в автора може би най-накрая ще се събуди и ще ми отговори на въпроса - кое от двете е по-евтино?

Та така. Нека все пак не забравяме, че "Човекът е мерило за всички неща". Всяка професия, всяка дейност човешка трябва да е насочена към подобряване и опазване на качеството на живот на обществото. Това включва и опазването на биоразнообразието, което е основен източник на ресурси и гаранция за това качество. Като го гарантираме и на бъдещите поколения, защото това, което ще им завещаем днес, не бива да са само проблеми за разрешаване. 

Идеята за изследването на космоса и планетите е толкова пленителна и обсебва въображението на почти всеки. Представете си ако бъде открит живот някъде там, в далечното пространство, дари и съвсем миниатюрен! Цялото човечество ще бъде заинтригувано, ще се чете, пише, говори за това. Включително и аз, разбира се. Емоциите ще преливат от всяка медия. А всъщност животът е тук, на Земята! Успял е да просъществува милиарди години в удивителен баланс. Ние сме само една мъничка част от него и нашият отпечатък изобщо няма да повлияе еволюцията на планетата след хиляди или милиони години. Биоразнообразието е било унищожавано и преди - девон, перм, креда... За природата е напълно безразлично колко време ще отнеме възстановяването. Нас обаче би трябвало да ни интересува. Както казва Карлин, планетата си е добре, хората са прецакани.


Оригиналната статия на автора Боян Рашев е публикувана в Наука OFFNews - https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Opazena-priroda-ili-chista-okolna-sreda-Kakvo-izbirame_121039.html








Няма коментари:

Публикуване на коментар