Мирът не е просто липса на война

Какво е мирът? Какво изобщо означава да живеем в мир? Ако оставиш една територия под окупация на вражеска държава, за да няма бойни действия, това означава ли, че живеем в мир? И кой по-точно живее в мир при една такава ситуация?

Подобни въпроси изникват, когато слушаме периодично говрещи глави в медиите да говорят за "мир" на всяка цена. И веднага се сещам за нашите борби за освобождение. Трябваше ли да водим толкова битки и войни, за да отхвърлим османското владичество? При това много въстания и войни, защото сме били ПО-СЛАБИЯ. Правилно ли беше да умират хора, за да не остане нито педя българска земя поробена? Не трябваше ли да отстъпим като по-слабия? Не беше ли по-добре да спрем, да се примирим? Трябваше ли да останем окупирани, за да НЯМА ВОЙНА? И тогава това мир ли щеше да бъде? Ще ми се тези въпроси да бъдат задавани на въпросните говорещи глави. Но нейсе.

Подобен "мир", при който оставяш част от завзетите територии под вражеска окупация, е може би най-зловещият и жесток пример за егоизъм. Да, няма да има бойни действия, не и официални и открити. Ще има терор и репресии, на които ще се отговаря с терор и репресии. Но те ще си останат скрит, вътрешен проблем. Този проблем няма да се набива на очи и да замърсява гледката ни към морето или комфорта ни в политиката. Ще можем да излезем гордо и да обявим, че, ето, всички живеем в мир, защото няма фронтова линия.

Мир има само там, където няма вражеска окупация. Мир има там, където агресорът е наказан и усмирен, за да няма в дългосрочен план мотивация да повтори злодеянието. Мир има там, където правото и законите имат тежест и не са просто парче хартия, което може да се прекроява от по-силния, когато му хрумне. Мирът не е просто липса на военни действия!

Пътят към ада е постлан с добри намерения, а отказът от свобода е отказ от морал!

Преди няколко дена излезе статия на Фрог Нюз с интересно разследване на The Telegraph - за връзките на ислямисткия тероризъм в Европа през последните 10-15 години и Русия. Терористичните атаки, които отнеха стотици животи, всъщност са част от мащабна операция на Кремъл за създаване на хаос и всяване на страх сред европейците. Страх, който да принуди европейските граждани да загубят доверие в Европейския съюз, в европейските политици и в партиите, които управляват на национално ниво. Страх, който Русия да използва, за да прокарва подмолните си цели - да засилва подкрепата за националистическите партии в Европа. Партии от различни държави, които обаче са подчинени на един господар - Кремъл.

Подобни разследвания са изключително важни. Особен приоритет е те да бъдат доведени докрай, а данните от тях оповестени в страните от ЕС. Но мен наистина ме учудва това, че Европа едва сега вижда диверсионните операции на Русия. Наистина ли? Наистина ли никой не очакваше зад тази серия от терористични атаки в Европа да стои нещо повече от "обидата" на група религиозни хора, пък били те и фанатизирани? Наистина ли никой не прозря, че зад тях стои подготовка за нещо наистина много по-страшно и мащабно? Наистина ли всички си мислеха, че недоволството от либералните политики в Европа е просто реакция на група консерватори? Сериозно? Никой не успя да разбере, че твърде агресивните политики за защита на правата на различни групи хора отидоха твърде далече и прехвърлиха отдавна границата на справедливостта с определена цел? А именно да отблъснат мнозинството, да настроят европейските граждани срещу ценностите на обединена Европа, да постигнат обратен ефект! Все неща, от които сега Путин и други вманиачени диктатори (и някои мечтаещи да се превърнат в такива) да трябва да ни спасяват.

За съжаление всичко това стартира под формата на едни добри намерения, направо чудесни. Хората си повярваха, че ей сега ще отвеем всички несправедливости от света и ще живеем в една прекрасна Европа, в която всички мечти се сбъдват. И така прехласнати по тази мечта никой не видя злото, което стои зад нея. Нито една агенция за разузнаване, никакви специални агенти, никой?? За всеки здравомислещ човек това, разбира се, звучи твърде подозрително. И притеснително. Защото единственият възможен отговор на така зададен въпрос е страшен - пипалата на кремълската нацистка диктатура, уважаеми свободолюбиви граждани, са проникнали надълбоко. Толкова надълбоко в европейските правителства, че е необходимо бързичко да се събудите. И само един пресен пример в това отношение ще дам - САЩ и последните политически процеси там! Просто вижте в какво се превърна този стожер на демокрацията - в карикатура на диктатурата!

И тук идва най-тъжната част. Учудващо голям брой хора в България, а вероятно не само в България, смятат, че нищо лошо няма да се случи с техните права и свободи, ако получим мъничко диктатура. Наистина има хора, които са склонни с лекота да се откажат от свободата си. Рационализират тази своя безхарактерност по различен начин - едни казват, че го правят в името на това да има мир, други си мислят, че по този начин ще подсигурят морала в обществото, трети сигурно имат други мотиви... Но, мили хора, нима наистина смятате, че е възможно да съществува морал там, където липсва свобода? Та то дори звучи като оксиморон! Защото не е възможно да има морал там, където се нарушават правата дори само на едни единствен човек! Не е възможно да има свобода там, където "само мъничко права" са отнети! Няма такова нещо като частична свобода. И запомнете още нещо - никога отнемането на свободи не спира с частично отнемане на права! Започне ли такъв процес веднъж, е много трудно да бъде спрян и води до пълното заробване на обществата, до постепенното налагане на терор, наказания, мъчения, убийства и облагодетелстване на "наши" хора. И стигне ли се дотам, е много, много трудно връщането обратно. Историята вече помни много такива случаи. Затова не го позволявайте, не проспивайте момента и остоявайте свободата си - религиозна, етническа, полова, сексуална. Тя е ваше право!

Моралът, глупако! Моралът е важен.

На фона на роящите се изказвания на Радев по теми, касаещи несправедливостта, корупцията и липсата на праосъдие в обществото ни, не може да не се сетим за съвсем пресните, още топли, както се казва, негови думи. А именно, че на фона на новата администрация в Белия дом позицията на българското правителство е.... ГУБЕЩА.

Правилно прочетохте - губеща. Това каза стожерът на справедливостта в страната ни. Не спомена дали е морална, справедлива, правилна... Губеща била. И нека видим защо е губеща според него - защото Русия не можела да бъде победена на фронта, а България, като част от общата позиция на Европейския Съюз, продължава да подкрепя Украйна, морално и материално. С други думи, другарят Радев ви заявява, че агресор, който с помощта на силата завладее земите ви, трябва да бъде оставен да си вилнее там. Това е неговата ПРАВИЛНА позиция. Не съпротивата, не защитата, не самоотбраната на нападнатата страна. Не, това е губеща позиция. Трябва всички вкупом да се оттеглим и да наблюдаваме отстрани как Русия си взема земи от друга страна - днес е Украйна, утре може да е друга държава - и не само това, но и да считаме това за правилно.

Затова да попитаме Радев: Губеща позиция ли бе България да настоява да води освободителна война срещу Османската империя, Радев? Губеща позиция ли бе саможертвата на нашите революционери, с които иначе щедро кичиш офиса си, които не се предадоха и отвоюваха независимостта ни? Губеща позиция ли е моралът, Радев?

Моралният компас представлява вътрешният набор от ценности, които определят поведението и решенията ви. Неслучайно е наречен "компас". А защото винаги сочи в една и съща посока. И тази посока не се мени в зависимост от това дали печелим или губим. Тази посока сочи винаги към справедливостта, свободата и емпатията. Към това да помогнеш на нападнатия, да се опълчиш на несправедливостта, да застанеш рамо до рамо с нуждаещ се. И ако в един момент се окаже, че такава позиция и такова отстояване на морални принципи и емпатия са на губещата страна, каквото и да означава тва, тогава добре, нека сме губещи! Но никога неморални!

Когато индивиди страдащи от психопатия си представят как някой изпитва болка, зоните в мозъка, свързани с усещането за емпатията и загриженост не се активират. По този начин те не взаимодействат и с други важни региони, отговарящи за емоциите и вземането на решения.

Източник: nauteka/Frontiers

Ако счупеният компас на Радев сочи към безучастното наблюдение на една жертва, към позволяването и оправдаването на агресията, на вас оставям да си представите от какви ценности е воден този човек и към какви решения те го водят. Решения, които касаят всички нас и нашите деца.

Приказка за лъжливото овчарче. Или по-лошо - предателството на един президент.

Днес българският президент пак си е позволил да коментира по изключително нелеп начин геополитическата обстановка и войната, която Русия води в Украйна. И по типичния за него изключително просташки начин отново е измрънкал, че никой не го зачитал за капацитет и авторитет по темата. "Във време на рязко влошаване на средата за сигурност трябва да се чуват повече гласове на лидери и експерти и да се зачитат техните мнения, опит и предложения", ни казва от телевизионните екрани "експертът" Радев. Внушава ни, един вид, че трябва всички да козируваме на специалисти като него и да изпълняваме нарежданията им. Затова нека направим преглед в медиите какво ни е казал през годините по темата този наш гигант на военното дело. Вече повече от три години изминаха, откакто тази чудовищна агресия стартира. И първото, което ни прави впечатление, е, че не сме чули и една дума от страна на държавния ни глава (или друг орган, изберете си) по отношение на Русия. Нито дума! Всъщност не съм съвсем права, простете. Ето какво каза в самото начало на войната:

Точно така, господин Радев, уверявахте ни, че ей сега, всеки момент, на, Русия ще спечели войната. С всичките ресурси в разузнаване и обмен на данни, с които разполагате като главнокомандващ, с всичкия невероятен капацитет и екпертиза, с които непрекъснато ни заливате от екрана, вие тогава това твърдяхте. И ние взехме, че не ви послушахме. Слава Богу! Но това не е всичко. Нека погледнем какво казва родният гений малко преди да започне войната. Помните ли, че тогава всички русофили се кълняха, че Русия никога не би нападнала Украйна, а някои дори се подиграваха доста цветущо на подобни твърдения? Самите кремълски говорители ни обясняваха, как само извратени хора могат да си мислят, че Русия би нападнала Украйна. А наш Радев тогава се изпъчи и изблъцна това:

Ами, другарю Радев, вие вероятно забравяте, но интернет помни. Ние също. И очевидно Русия още тогава си е мислила, че ще води война. Продължава да го мисли и сега, отказвайки мирни преговори. Сега вече ще кажете ли, че Русия греши? Едва ли. Да преминем към следващите твърдения на родния гений, които вероятно също прави от позицията си на невероятен експерт.

Твърдения от този род, как България ей сега, всеки момент ще бъде въвлечена във война, заради подкрепата към Украйна, заливат медийното пространство, защото Радев щедро ги ръсеше във всяка една възможна медия. И не само той, но и служебните му министри. Имаше период, в който те буквално бълваха нонстоп подобни безсмислици, целящи еинствено да страхуват хората. Да, страхът е едно от най-мощните оръжия. Историята го е доказала. Подлата употреба на това оръжие обаче би трябвало да се наказва. Е, наказва се, но не и у нас. Този, например, помните ли го:

А това:

Неизброими са подобни лъжи през годините. Трябва само да поровите в Интернет и ще се убедите. И тогава пак вярвайте на Радев и кликата му. Оставяме ги настрана. Прехвърляме се на тема много по-важна, много по-грозна и много по-опасна за България. А именно позицията на българския президент по отношение както на решимостта на Украйна да брани своята независимост, така и по отношение на нашата независимост, за която някога сме воювали. Не сме се отказали от нея, за да няма война, нали, Радев? Това е срамното изказване на Радев по отношение на отбраната на Украйна:

Сигурна съм, че си го спомняте. Господин военният експерт обвини Украйна, че се защитава вместо да се предаде. Че отстоява свободата и независимостта си, вместо да си остане под руска окупация. Всъщност има известна ирония в това, че военен намира военните решения за недопустими, а с това обезсмисля изобщо собственото си съществуване... Да, светът би бил едно прекрасно място, господин Радев, ако такива като вас не съществуваха. Не защото сте военен. Не. А защото сте безродник и предател. Защото сте зависим и преклонен пред един агресивен и човеконенавистен режим - кремълския. Защото сте срам за всички онези достойни българи, които са дали живота си, за да може днес България да е НЕЗАВИСИМА и СВОБОДНА, та вие да се развявате по екраните и да ръсите зло. Точно така, дали са живота си, не са се предали! Не са преклонили главици и не са се страхували от "военното решение", когато става въпрос за защита на Отечеството! На всеки национален празник не се срамувате да излезете и да ни обяснявате за смелостта на българските опълченци, за жертвоготовността им, за това, че не са се отказали. И не само това, но имате наглостта при такива поводи да изтъквате помощта, която нашата страна е получила от други държави, за да си извоюва независимостта. Вие, който категорично отказвате да имате нещо общо с помощта, която правителството на България изпраща на Украйна, за да може да се защитава? Вие, който остро осъждате ВСЯКА оказана помощ на нападнатата страна! Вие, от когото не сме чули НИТО ВЕДНЪЖ нито една дума по отношение на помощта, която други държави оказват на Русия. Вие, който имате наглостта да осъждате смелостта и жертвоготовността, с които украинския народ брани независимостта си, докато фалшиво хвалите своите. Бихте ли накарали България да се преклони пред чужд окупатор, Радев, за да не води война за освобождение? Не ми отговаряйте, всички чухме отговора ви. Вие сте срам и позор не само за армията, Радев, но и за България!

За пилоните, границите и патриотизма.... в природата

Поляната на Рожен, преди пилона

Вълната от маскирани като патриотични прояви на различни политици и други публични личности, която ни залива напоследък, провокира размисли за тази склонност на човека да кичи не само родното си място със свои символи, но и различни природни обекти и дори други живи същества. Българската природа, българското море, българските гори... Гръмките патриотични имена на мечката Бойка, лешоядът Балкан, щъркелът Ставри...

Оставяме настрана факта, че националната принадлежност не е нечия лична заслуга, за да бъде повод за гордост. Повод за гордост могат и трябва да бъдат само лични постижения - благодарение на усилен труд, талант и отдаденост към професия или кауза. Фактът, че някой е роден в определено географско място, наречено България, не е негова лична заслуга, не е нещо, за което е положил усилия. Усилия се полагат за спечелване на конкурс за работа, например, и това може да бъде повод за гордост. Ако някой от тези патриоти се беше родил в друга географска локация, примерно Пакистан, щеше да се гордее по същия начин, че е пакистанец, без да има заслуга за това. 

Обикновено нужда от подобно афиширане изпитват хора, които нямат лични постижения, с които да се гордеят, но пък имат патологична амбиция да бъдат забелязвани. Хора без образование, без специални умения, без постижения в някаква област, които отгоре на всичко са и мързеливи. Тези хора именно се хващат за патриотичната сламка - ами тогава пък ще се гордеем, че сме българи. Това не изисква усилие, не изисква трудолюбие или някакво образование. Просто си се раждаш българин. Чудесно. Следва обаче намирането на публика, пред която да се гордеят. А да се фукаш, че си българин, можеш единствено пред някой, който не е. 

И тук имам лоша новина за всички горди псевдо патриоти. Всъщност никой, ама абсолютно никой извън България не се интересува какви пилони забиваме, колко е площта на знамето, което веем, какви гръмки имена даваме на животни и местности, колко патриотични цитата сме татуирали на гърбовете си. Никой и пет пари не дава. Точно толкова, колкото и вие се вълнувате или завиждате на севернокореец, издигнал 160-метров пилон със знамето си или на американец пеещ химна си с ръка на сърце - тоест никак. Тези неща са за ВЪТРЕШНА употреба. 

Унищожената поляна на Рожен

И тук българският (а вероятно не само) псевдо патриот посяга на природата. Щях да сложа посяга в кавички, но всъщност посягането е толкова буквално понякога, че насълзява очи. Като с изринатата, бетонирана и унищожена Роженска поляна, на която се веят патриотичните чувства на тълпата, като мръсно бельо. Красивата Роженска поляна е българска и ще се гордеем с нея... Красивата Роженска поляна обаче беше унищожена от първобитните чувства на българина. Но дори и да не беше, нека поразсъждаваме може ли изобщо природата да бъде нечия. 

Имат ли заслуга американците за това, че Големият Каньон е в САЩ? Имат ли заслуга бразилците, че Амазонската джунгла се намира в Бразилия? Също толкова заслуга имат новозеландците за това, че пещерата на светещите червеи се намира в Нова Зеландия, или пък австралийците - за това, че в Австралия е Големият бариерен риф. Могат да бъдат дадени много, наистина много примери в това отношение, защото природата е там, където еволюцията на планетата я е "поставила" и това няма нищо общо нито с действията, нито с желанията или емоциите на хората, живеещи на това място.

По друг начин стои въпросът със сътворени от човека неща - градове, катедрали, мостове, музика, живопис, литература, спорт... Много често това е резултат от нечий огромен талант и усърден труд и в този случай авторът на тези красоти и постижения заслужава гордост и признание. А ние получаваме наслада от неговия труд и това е всичко, защото ако нямаме принос за сътворяването им, нямаме повод и за гордост. 

Сътворените от човека граници и националности нямат никаква стойност в дивата природа. И това ясно личи, когато погледнем един грандиозен и понякога много зрелищен процес в природата - миграцията. Данните от маркирани от български природозащитници птици показват огромните разстояния, които животните изминават, без да дават и пет пари за начертаните от човека граници. Над 16000 км за 8 месеца изминава мъничката червеногуша гъска, маркирана със сателитен предавател в България от експерти на Зелени Балкани. За един месец ловен сокол посети Румъния два пъти, като стигна почти до Букурещ, Гърция - един път, като мигрира до Кавала, два пъти Турция, единият от които почти до Истанбул и източната част на Сърбия, от където долита обратно до Димитровград. Най-грандиозната документирана миграция пък е тази на полярната рибарка, която изминава разстояние от близо 90000 км! От единия полюс до другия. А пеперудата монарх в Америка изминава на ден над 400 км по време на миграция.

Стотици подобни примери от природата ни показват, че планетата ни е общ дом за всички живи същества и единственото, което трябва да правим, е не да я делим с въображаеми линии и да се караме или тупаме в гърдите с тях, а да се грижим за нея. Заедно. Защото ресурсите на обществото ни до един идват от дивата природа. Не от границите, не от пилоните. От природата идват! А тя функционира пълноценно в цялостта си. Не на парче.  

Слава Україні

21 век, Европа. Суверенна държава бива нападната от друга. Населението ѝ – натирено зад граница в отчаян опит да спаси децата, бъдещето на нацията. Цивилните ѝ граждани стават жертва на най-кървавите в новата история на континента военни престъпления, геноцид и нечовешка агресия. Градовете, домовете, културните паметници, болниците и театрите в градове и квартали са изравнени със земята.

Осиротелите златни поля на Украина са пропити с кръв. Ръцете на руските фашисти са изцапани с тази кръв. Кръв, която ги настървява като бесни кучета и те искат още и още смърт и разрушения. Орките на Путин изпълзяват от дълбините на московския Мордор на пълчища със светнали от ненавист и жажда за убийства очи. Там няма светлина, няма надежда, няма дори мъничка, миниатюрничка причина, която да убеди света, че нещо може да се промени по пътя на доброто и членоразделната реч.

Не, това не е приказка, на която предстои щастливата развръзка. Не е сценарий на НВО. Тук няма да видите войските на Ланистър да се притичат на помощ на Старк в общата битка срещу белите бродници от Севера, във Великата война между живота и смъртта. Напротив. В тази битка Украина е сама. Изтъргувана от западните си приятели за газ, петрол и малко стомана. Пожертвана в името на ненарушимия комфорт в иначе имащите се за цивилизовани наши общества.

И докато някои от тях опитват да измият срама от лицата си като снабдяват самотния украински воин с всичко, което могат, нашите родни „политици“ се спотайват ужасени, че може да изгубят постовете си. Те са се вкопчили в спасяването на коалиция, от която може да няма нито смисъл, нито бъдеще, ако злото не бъде спряно там – в осиротелите поля на Украина.

И докато целият свят се е обединил и изпраща цялата налична, възможна и невъзможна помощ на смелия воин, Корнелия Нинова се изправя гордо пред българския народ и ясно заявява, че нито един патрон няма да замине за Украина с нейния подпис!!! Това са думите на български политик, част от коалиция, управляваща европейска България.  Защото г-жа Нинова явно смята, че ако убиват детето ѝ, не бива да ѝ даваме оръжие да го защити. За нея е най-нормалното нещо да подритнеш оръжието на поваления надалече, за да може агресорът да го довърши бързо, в името на мира. Толкова за човешкото в ценностите на българските политици, дами и господа. Напускайте държавата. Тук надежда вече отдавна няма.

А някъде в нощната тишина, на стотици километри от клането, седнал удобно в западното си кресло, пред западния си телевизор един български патриот измрънква, че бягащите от кланетата жени и деца му пречат да си паркира западната кола, докато просълзен вдига наздравица за единствената си любов – Русия.

слава україні

Коментар на "Опазена природа или чиста околна среда: Какво избираме?"

Тези дни в сайт, който уважавам и  чета с удоволствие, бе публикувана статия на автора Боян Рашев, чието заглавие звучеше толкова гръмко, че нямаше как да не я отворя. Последва разочарование от липсата на всякаква логика, мисъл и обосновка в текста. Звучеше ми така сякаш авторът се опитва да обоснове собствените си емоции и чувства по темата, като се хваща отчаяно за разни сламки, нямащи нищо общо с коментираната от него тема. На места твърде наивно, по детски, се търсят противоречия и конфликти, които накрая откриваме единствено в обърканото съзнание на пишещия. 

Бях готова да подмина материала, не заслужава особено внимание. Но се замислих, че за много хора би било важно да прочетат защо написаното не е вярно. Особено опасно е разпространяването на подобни манипулативни изказвания сред подрастващи, които все още търсят и развиват критичното си мислене и биха могли да се подведат. 

Затова все пак ще напиша с какво не съм съгласна и защо. Ще разгледам статията изцяло, абзац по абзац, за да е по-нагледно и удобно. Ще ме извините за липсата на академичен стил, но материалът наистина не заслужава повече.

"Миналата година учени ни осведомиха, че сме били изгорили целия въглероден бюджет на човечеството и изменението на климата вече е неизбежно. На 1 август пък природозащитни неправителствени организации обявиха поредния годишен Ден на прекаляването (Earth Overshoot Day) – онзи момент в годината, когато човечеството „влиза в екологичен дефицит“, „изяжда Земята“, „изчерпва ресурсите на планетата за тази година“ и други подобни. Въпросният ден се основава на сметките на Global Footprint Network за т.нар. екологичен отпечатък на всяка страна и настъпва все по-рано и по-рано през годината. Основното послание е пределно ясно: „Унищожаваме природата!“.

Тук просто ще цитирам великия Атънбъро:

"Всеки, който си мисли, че може да има неограничен растеж в ограничени обстоятелства, е или луд, или икономист."

Но Рашев продължава:

"От друга страна, абсолютно всички измерители на икономическия просперитет, образованието, качеството на живот, запасите на ресурси, реколти и продоволствена осигуреност, чистотата на въздуха и водите на глобално ниво непрекъснато се подобряват. Показва го непрекъснатият ръст в глобалния Индекс на състоянието на околната среда на Университета Йейл. Единствената страна в света, която не е подобрила резултата си в периода 2006 – 2016 г., е Суринам. Източна Европа масово отчита подобрение с 15 – 20 пункта (от максимални 100). Това е бавен процес и рядко бива отразяван в медиите, но е факт – просто се огледайте наоколо и си спомнете как беше през 90-те години на миналия век или през социализма."

Тази мантра толкова се повтаря, че вече започна да звучи верно като истина. Ама не е. Когато авторът твърди, че чистотата на въздуха и водата непрекъснато се подобряват, какво ли има предвид. В сравнение с кога се подобряват? И тук лъсва манипулацията. Подобрявали се били в сравнение с показателите от близкото минало. А в сравнение с преди това? А сравнено с преди пет века? А преди хиляда години как са стояли нещата? По този въпрос текстът на автора мълчи, но ние можем да поразсъждаваме. Тоест, индустриалната революция води до главоломно и застрашително влошаване в условията на живот на хората. Да, качеството видимо се подобрява, но условията се влошават - нивата на замърсяване на въздуха и водата стигат стойности, които повишават смъртността в индустриалните райони в пъти. След това бавно, но упорито нещата се променят, хората започват да осъзнават, че са необходими мерки и тяхното непрекъснато прилагане, подобряване, популяризиране и дори налагане води до това повишаване на качеството, за което се говори в статията. Написано така, както ни го представя автора, звучи едва ли не сякаш благодарение на човека на планетата ни изобщо има чисти вода и въздух. Надявам се, че сега е по-очевидна манипулацията.

"Като че ли има противоречие, нали? Нарасналото медийно отразяване на екологични казуси е чудесен повод да си изясним някои понятия, за да е ясно кое какво значи."

Не, няма противоречие. Погледни горното.

"Екологията е биологична наука, която изучава живите организми и взаимодействията им с неживата среда. Тя дава знания, които могат да бъдат използвани за различни цели. Обикновено завършилите специалност „Екология“ се занимават с опазване на околната среда или отделни нейни компоненти, най-често с природозащита."

Тук на очи веднага се набива последното изречение. Колко обикновено завършилите екология се занимават с изброените неща? Някаква статистика? Няма, разбира се. Ей така се бърка в чувала с думички, гребе се с шепичка и ако подбраните пасват на настроението, се мятат в медийното пространство с надеждата, че хората са достатъчно глупави, за да не усетят липсата на логика. Ама не подценявай хората, Рашев!

"Околна среда“ е всичко, което ни заобикаля и където живеем. Ежедневно правим всичко по силите си да опазваме тези нейни качества, които имат значение за нас хората – чист въздух, води, почви и всичко в природата, от което имаме пряка или непряка полза. Качествата на околната среда са ресурс. Въпреки някои специфики управлението им като цяло се подчинява на същите икономически закони, както всеки друг ресурс."

Ще повторя Атънбъро:

"Всеки, който си мисли, че може да има неограничен растеж в ограничени обстоятелства, е или луд, или икономист." 

"Опазването на околната среда е антропоцентрична дейност, която изисква познания както по екология, така и по физика, химия и икономика. За съжаление, последното напълно отсъства при повечето еколози. Точно затова те често не са адекватни пазители на околната среда."

И тук същото. Какво означава "повечето еколози"? Някаква статистика? Не, разбира се. Но нека ви предложа една дефиниция:

"Ecological economics (also called eco-economics, ecolonomy or bioeconomics of Georgescu-Roegen) is both a transdisciplinary and an interdisciplinary field of academic research addressing the interdependence and coevolution of human economies and natural ecosystems, both intertemporally and spatially."

Превод: "Екологичната икономика (наричана още еко-икономика, еколономика или биоикономика от Жоржеску-Роен) е едновременно трансдисциплинарна и интердисциплинарна област от академичните проучвания, насочена към взаимозависимостта и коеволюцията на човешката икономика и естествените екосистеми, както във времето, така и пространствено."

Подчертаната думичка не е случайна. Уважаемите читатели с интерес в областта веднага ще се досетят защо. По-важното е и авторът на статията да се досети. А дано. Сега на фона на тази дефиниция искам да подчертая, че това са предмети, които се изучават от бъдещите еколози. Или поне би трябвало, но тук не коментираме проблемите в образователната система, а твърдението, че еколозите като цяло са некомпетентни да си вършат работата, защото не учат икономика. Отделно от тези дисциплини мога да заявя, че щом само от моите колеги поне половината имат магистърски степени в областта на икономиката, то явно икономически грамотните еколози не са толкова малко. Не се наемам да твърдя колко са, за да не мятам и аз голи твърдения. Interdependence, Рашев! Колко икономисти с познания в областта на екологията/биологията познавате? Спокойно, и аз не познавам. Не е и необходимо.

За да не звуча прекалено критично, хайде, ще отбележа, че твърдението, че опазването на околната среда изисква познания по много науки, е вярно. Разгеле! И точно затова се прави от екипи. Екипи, които включват специалисти от различни науки, каквито е необходимо. Толкова по този въпрос.

"Природозащитата, от друга страна, е дял от опазването на околната среда, който се занимава с опазването на живата природа или комплекса от живи организми на планетата."

Опазва се биоразнообразието. Не знам защо на човек, учил икономика, е толкова трудно да намери точната думичка. 

"Тук възниква противоречие, което предизвиква силен конфликт. От едната страна стои хуманната или антропоцентрична логика, според която човешкият живот е най-висшата ценност и всяко наше действие трябва да цели запазването и подобряването му. Това практически означава, че природозащитата е ограничена до стъпката, в която създава пряка или непряка стойност за хората. В момента, в който опазването на друг вид, екосистема или територия води до повече вреда, отколкото полза за хората, то просто не би трябвало да се случва. Защото засяга приоритет от по-висш порядък и влиза в конфликт с него. Тази логика създава ясен ред и алгоритъм за вземане на решения. На нея дължим огромния напредък, който човечеството е реализирало в опазването на околната среда в последния век, и тя бива следвана от всеки професионалист в областта."

Изобщо същността на автора е изтъкана от противоречия и конфликти, които никой друг не вижда. Както нерядко повтарям, част от задължителната литература за четене в училище трябва да бъдат книгите на Джаред Даймънд. Книгата му "Колапсът" трябва да се чете до наизустяване. Особено от икономисти. Защото противоречие няма. Ресурсите, които ползваме, включително въздух и вода, са продукт на биоразнообразието. Опазването му гарантира качеството и количеството на тези ресурси не просто днес и сега, а и за бъдещите поколения. Толкоз и по този въпрос. 

"За някои хора обаче природата носи някаква висша стойност, която надхвърля ползата за хората и заслужава да бъде опазвана просто защото съществува (англ. intrinsic value). За тях „дивата“ или „девствена“ природа е най-висша ценност, тоест те гледат на човешкото въздействие или присъствие като на нещо негативно, срещу което трябва да се борят. А природата или конкретни нейни представители като животински видове, реки, планини и други придобиват „права на съществуване."

Тук даже не виждам какво има да се коментира. Някои хора виждали еди какво си. Ми нека си виждат, тяхно право си е. На никого не пречат. Други пък виждат конфликти и противоречия навсякъде, за тях какво да кажем? И какво общо имат тези хора и техните виждания с екологията и еколозите? Хората са различни и харесват различни неща. И слава богу, че е така. Но екология и еколог са понятия, чиито дефиниции и значение авторът претендира да разбира. Уви. 

"Тук настъпва хаос, защото липсата на ясни принципи и приоритети практически води до неяснота кое е правилно и кое не. Стига се до разнопосочни решения и действия, някои от които са дълбоко антихуманни. Примерите са безброй и за съжаление, стават все повече. В най-крайните си варианти това мислене достига до призиви за признаване на „Природата“ за юридически субект и за отказ от деца – все с цел „опазване на планетата“ от хората."

Понеже противоречието и конфликтът вече настъпиха, сега е ред на хаоса. Да, има хора, които изпадат в крайности. А крайностите са неприятно нещо. Но за да сме честни, ще трябва да отбележим, че крайностите са и в двата края. Нали така, Рашев? Ако обичаш да говориш за крайности, погледни и другия край. Ще си замълча по въпроса кой край е по-опасен. 

Иска ми се наблегна на непрекъснато критикувания интерес на хората към природата. Чисто любителски, ей така, наслаждават се на красива и несъсипана природа, моля ви се. Работят по 40-50 часа седмично, че и повече, и през уикенда имат нужда от разходка из природа, за да се съхранят психически и физически. Но много често четем как подобни прищявки спъват икономическия растеж и препятстват инвестициите. Защото някакви си хора искали да се разхождат из природа. При това хора, които си плащат данъците. Други пък хора искали да си почиват ол инклузив в гигантски хотели, но това вече не било проблем, това е гот. И едните, и другите имат право да релаксират така, както е от полза за тях, мен ако питате.

Следва графика, която пак показвала някакво противоречие. А всъщност тя показва корелация между два показателя, между които няма никаква връзка.

"На нея виждаме обратната корелация между екологичния отпечатък на потреблението (измерен като площта земя, която е нужна, за да се произведе всичко потребено и да се абсорбират всички изхвърлени отпадъци; данни от Global Footprint Network) и качеството на околната среда (измерено като крайно въздействие върху здравето на населението, дължащо се на мръсен въздух, води, почви; данни от Global Burden of Disease, IHME) в страните по света. Резултатите на пръв поглед изглеждат странни, но са напълно логични: колкото по-развита и богата е една страна, толкова повече природа и ресурси потребява (висок екологичен отпечатък) и има възможност да поддържа околната среда по-чиста. Няма нито една страна, която да има едновременно голям екологичен отпечатък и мръсна околна среда. Страните с малък екологичен отпечатък и сравнително чиста околна среда се броят на пръсти и са изключения – само туристически дестинации като Коста Рика или фалшификати като Куба могат да играят подобна роля."

Тук продължаваме да си говорим за графиката. Няма нито една страна, която да има едновременно голям екологичен отпечатък и мръсна околна среда, твърди авторът. И е прав, в графиката няма такава страна. Точно затова и графиката е абсолютно неадекватна. Но образованият читател веднага ще се сети за поне 2-3 примера за такива страни. Не си заслужава повече да коментираме това, не ми се занимава и да проверявам доколко е коректна графиката, защото няма значение.

"Трябва да сме наясно, че избираме – не можем да сме богати и да живеем добре, без да докосваме природата. Започваме да мислим за нея и да я опазваме чак след като вече сме решили всички базови проблеми и тя стане приоритет. Проблемите обаче никога няма да свършат, затова не можем да спрем и да си почиваме. Устойчивото развитие е възможно само ако всеки от нас върши работата си днес по-добре от вчера."

Започваме да мислим за природата, казва Рашев, едва след като сме решили всички базови проблеми и тя стане приоритет. Ох, откъде да го започна това. Опазването на природата е превенция. Нещо като профилактичните прегледи, с помощта на които целиш да не се разболееш тежко, та чак тогава да изсипеш сума пари, време и похабено здраве, за да се лекуваш. А то тогава вече може да е и неуспешно. Тук, надявам се, икономистът в автора може би най-накрая ще се събуди и ще ми отговори на въпроса - кое от двете е по-евтино?

Та така. Нека все пак не забравяме, че "Човекът е мерило за всички неща". Всяка професия, всяка дейност човешка трябва да е насочена към подобряване и опазване на качеството на живот на обществото. Това включва и опазването на биоразнообразието, което е основен източник на ресурси и гаранция за това качество. Като го гарантираме и на бъдещите поколения, защото това, което ще им завещаем днес, не бива да са само проблеми за разрешаване. 

Идеята за изследването на космоса и планетите е толкова пленителна и обсебва въображението на почти всеки. Представете си ако бъде открит живот някъде там, в далечното пространство, дари и съвсем миниатюрен! Цялото човечество ще бъде заинтригувано, ще се чете, пише, говори за това. Включително и аз, разбира се. Емоциите ще преливат от всяка медия. А всъщност животът е тук, на Земята! Успял е да просъществува милиарди години в удивителен баланс. Ние сме само една мъничка част от него и нашият отпечатък изобщо няма да повлияе еволюцията на планетата след хиляди или милиони години. Биоразнообразието е било унищожавано и преди - девон, перм, креда... За природата е напълно безразлично колко време ще отнеме възстановяването. Нас обаче би трябвало да ни интересува. Както казва Карлин, планетата си е добре, хората са прецакани.

Оригиналната статия на автора Боян Рашев е публикувана в Наука OFFNews - https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Opazena-priroda-ili-chista-okolna-sreda-Kakvo-izbirame_121039.html